Системното събиране на отпечатъци и ДНК при извършване на полицейска регистрация, както се прави в България, е недопустимо, постанови Съдът на Европейския съюз (СЕС), съобщи "Лекс".

"Директива 2016/680 не допуска национално законодателство, което предвижда системно събиране за целите на регистрацията им на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган да провери и докаже, от една страна, че събирането на тези данни е абсолютно необходимо за постигането на конкретните преследвани цели, и от друга страна, че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице", се мотивира СЕС.

Според българското законодателство всеки обвиняем за умишлено престъпление от общ характер подлежи на полицейска регистрация и задължително му се прави снимка, снемат се пръстовите му отпечатъци и му се взема ДНК. Няма значение какво точно е престъплението, за което е обвинен, стига да е умишлено и да не е от частен характер.

В случай на отказ, съдът го заставя да го стори, без да има достъп до делото и право на преценка за основателността на обвинението.

Въпросът бе поставен пред СЕС от закрития вече Специализиран наказателен съд. Поголовното вземане на отпечатъци и ДНК при полицейската регистрация бе единият проблем, изложен в преюдициалното запитване. Другият бе невъзможността съдът да осъществи реален контрол, когато трябва да разпореди принудителна полицейска регистрация.

По отношение на биометричните и генетичните данни СЕС подчертава, че са чувствителна информация. И посочва, че изискването на посочената директива е само в случаите "когато това е абсолютно необходимо" и това трябва да се тълкува в смисъл, че определя по-строги условия за законосъобразност на обработването им. Освен това обхватът на това изискване трябва да се определи и с оглед на принципите, свързани с обработването на данни, като ограничаване на целите и свеждане на данните до минимум.

СЕС смята, че понятието "умишлено престъпление от общ характер" е особено широко и може да се прилага към голям брой престъпления, независимо от естеството и тежестта им, от конкретните обстоятелства по тези престъпления, от евентуалната им връзка с други висящи производства, от предишните деяния на съответното лице или от неговия индивидуален профил.