Съдиите припомнят, че определено наказание не може да бъде по-тежко от това, което е било предвидено за съответното престъпление в момента на осъществяването му. В този смисъл например „възродителният процес“ не може да бъде тълкуван като „геноцид“. И се посочва:
Това означава, че престъпленията, извършени по време на познатите в обществото като „възродителен процес” и „голямата екскурзия” и престъпленията, извършени в „лагерите за политически неблагонадежни лица”, не могат да попаднат в обхвата, например, на престъплението „геноцид”, така както то е уредено в НК.
Конституционните съдии заключават, че престъпленията в годините на комунистическия режим са били инкриминирани и по времето на извършването им, но те не са били с характер против човечеството.
"Според националното наказателно законодателство те и днес не са престъпления против човечеството, и следователно, за тях би трябвало да са приложими предвидените в НК давностни срокове. Това разбиране е в пълно съответствие и с Конвенцията за неприлагане на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията срещу човечеството. Тя визира конкретни престъпни деяния, които не включват деянията с признаците, очертани в чл. 79, ал. 2, т.2 НК", се посочва в решението.
Конституционните съдии са категорични, че „като престъпни посегателства, засягащи правата на личността“, престъпленията в периода на комунизма не попадат в обхвата на съставите на престъпления против човечеството – и по силата на посочените конвенции, така и по националното наказателно право. Именно защото не са определени като престъпления против човечеството за тях не може да има отпадане на давността „без да влезе в противоречие в крайна сметка с принципа на правовата държава, прокламиран в чл. 4 от Конституцията“.
В решението се посочва, че стремежът на жертвите на режима за търсене на отговорност и справедливост „е житейски разбираем и оправдан“. Въпреки това, ако на тези евентуални извършители не бъдат предоставени права както на всеки обвиняем в един справедлив процес, върховенството на правото е под въпрос и демократичните устои на обществото са застрашени. Съдиите посочват, че ако произнасянето на присъдата не е справедливо поради предубеденост и пропаганда, това би нарушило демократичните устои.
Съдиите заключават, че „Правосъдието на прехода не е крайна цел, то е много повече средство за постигане на целта – върховенството на правото“.
Именно върховенството на правото е това, което създава усещането за морал и справедливост, а наказателните закони трябва да бъдат съобразени с възприетите от обществото морални принципи, но „не като символичен акт на една закъсняла, поради което – и непостижима справедливост“.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Последни коментари
4I4ATA
Исторически парк или държава в държавата, на която самата държава не обръща внимание
alfakentavur
След 4 ч. дебат за промените по Патриарха: Трайков не иска да е кмет на дупката на геврека, от която хората са си тръгнали
Бешката
След 4 ч. дебат за промените по Патриарха: Трайков не иска да е кмет на дупката на геврека, от която хората са си тръгнали
Mateevk
Гнусно! Училище връзва пионерски връзки на деца. Депутат от ГЕРБ гледа от първия ред (видео)
alcom4
Русия започна масирано настъпление в Харковска област