Гледам през последната седмица в НС извадили томахавките да се бият кой е „по-по-най” за съдебната реформа. Понеже повечето политици в парламента са вече прекалено пристрастни по този въпрос, а повечето журналисти - юридически некомпетентни, питах мой приятел, юрист с безспорна репутация, каква е истината от правна гледна точка. По-долу е ретроспекция на случилото се през последните шест месеца в областта на съдебната реформа и моето мнение за днешното състояние на „сагата” съдебна реформа.

1. Реформаторският блок и министър Христо Иванов тръгват с амбициозни предложения за промени в Конституцията, от ВСС, през съдебния инспекторат, та чак до прокуратурата. Съдебна реформа, която да гарантира върховенство на закона и безпристрастност на съдебния процес бяха в центъра на предизборната кампания на РБ.

2. За да бъдат входирани с летящ старт, тези предложения имат нужда от 180 подписа, но опозицията и АБВ се обявяват против някои от текстовете.

3. В лична среща Радан Кънев и Лютви Местан окастрят предложенията, като от тях отпада всичко за прокуратурата. Така в НС се входира „историческият компромис“ със 180 подписа. Последен и с голям зор подписва депутата от Димитър Делчев от РБ, който открито се обявява против окастрящия „исторически компромис“.

4. След като минават на първо четене със 184 гласа, става ясно, че входираните промени ще имат известен полезен ефект, но в никакъв случай няма да постигнат резултатите, които РБ обещаваше в предизборната си кампания.

5. Между първо и второ четене НПО-та предлагат през депутати на РБ, (основно от ДСБ) отново текстовете за прокуратурата.

6. Тези предложения обаче са извън обхвата на вече сключения „историческия компромис“ на Кънев и Местан и логично парламентарната комисия за промени в Конституцията решава да не ги разгледа с почти пълно единодушие.

7. Комисията не може да ги разгледа, тъй като е ограничена от изискването предложенията между четенията да са в обхвата на първоначалния законопроект, присъстващо в собствения ѝ правилник (гласуван от всички депутати) и от правилника за организация и дейността на НС, който се гласува в пленарна зала и е с ранг на закон.

8. Това правило е не само категорично, но и логично. В противен случай, между четенията ще се вкарват безумни поправки на всеки проект за промяна на конституцията. Например, някой социалист може да поиска да върнем член 1 на Бай Тошовската конституция.

9. В крайна сметка, тази сряда ще се гласува именно „историческият компромис“ на Радан Кънев и Лютви Местан текст по текст.

10. След като бъде приет или отхвърлен, ще могат да се правят нови проекти за промяна в Конституцията, които да извървят своя собствен път.

Съгласен съм с много хора от РБ, както и с министър Христо Иванов, че „историческият компромис“ е недостатъчно амбициозен и напълно подкрепям да се входира проект за сериозна реформа на прокуратурата, която аз смятам, че трябва да бъде политически отговорна. И да не може да си правят каквото искат прокурорите. Само, че в момента на дневен ред е „историческият компромис“ Кънев-Местан, подкрепен от ГЕРБ. Той може да бъде приет или отхвърлен, но не и променен.

Всички останали истерии през седмицата, че някой си бил провалил съдебната реформа в комисия, зад комисия или пред комисия, са платен PR и лъжи. Ако на някой депутат не му е харесал, да не се е подписвал под него.

Още по темата

03/12/2015

Политика

Историческият компромис пропадна: Прокурорите с мнозинство в колегията във ВСС

02/12/2015

Политика

Зам.-председателят на ЕК: В България трябва да има съдебна реформа

02/12/2015

Политика

"Правосъдие за всеки" внесе в НС 7 точки за радикална съдебна реформа (снимки и видео)

26/11/2015

Политика

"Реформаторите налагат психически тормоз над Цацаров"