Русия не е изгубила надежда да промени политическия баланс в Естония. Ако не в своя полза, то поне в посока на по-сдържана помощ за Киев. Така изданието за международна сигурност и европейска интеграция „Европейска правда“ коментира предстоящите на 5 март парламентарни избори в Естония и опитите на Кремъл да се намеси в техния изход.

Изборите на 5 март са изключително важни както за Естония, така и за Украйна и проукраинското европейско мнозинство, тъй като Талин е сред лидерите в оказването на помощ на Украйна, поне по глава на населението. Предоставената до момента военна помощ за Киев е в размер на 1 процент от БВП на Естония. Високото ниво на подкрепа за Киев е резултат от консенсус в естонската политическа общност.

В кампанията за изборите в страната вече се включи и руската пропаганда, която пропагандира антиевропейски и антиукраински тези, посочва „Европейска правда“. Арсеналът на Кремъл за информационна война включва фалшификати, теории на конспирацията, дезинформация и многобройни манипулации, казва Владимир Сазонов, водещ изследовател в Академията на естонските въоръжени сили.

Както навсякъде, Кремъл се опитва да заложи на прокремълски лица, политически активисти и политици, които все още могат да бъдат намерени в Естония дори след пълномащабното нахлуване в Украйна.

В същото време агенти на влияние на Кремъл могат да бъдат както маргинални радикални политици, така и представители на уважавани политически сили. В случая става дума за някои политици от Партията на центъра – сега най-голямата опозиционна сила, но доскоро – управляваща партия.

„Центристите“ официално осъдиха агресията на Руската федерация и по същество подкрепят помощта за Украйна. Въпреки това, не всичко е толкова просто, анализира изданието. Факт е, че по-рано тази партия се смяташе за представител на интересите на рускоезичното население в Естония. И съответно редица нейни членове имаха богат опит в сътрудничеството с Руската федерация, което вероятно продължава и в момента. И сега в редиците на "центристите" има политици (макар че броят им е намалял), които пряко или скрито прокарват тезите на руската пропаганда.

Например, сочи „Европейска правда, известният депутат Михаил Сталнухин (бивш председател на градския съвет в Нарва). Той беше един от най-активните противници на демонтажа на съветския танк в Нарва. Стигна се дотам, че в едно от интервютата си той нарече нацисти онези, които настояват за демонтирането на съветските паметници в Естония. И отделно нарече членовете на естонското правителство фашисти. Това беше прекалено дори за собствената му партия, която беше принудена да го изгони от редиците си.

Въпреки това Сталнухин остава един от най-популярните политици в Нарва, може би, най-проруския град в Естония. Това означава, че той има всички шансове да запази „визата си“ за парламента и в следващия мандат – заедно с центристите или отделно от тях. По-отявлени проводници на кремълските интереси в Талин си остават радикалите – както левите, така и десните, и което е характерно за Естония – те дори могат да се обединят в политически съюз. Изданието припомня в тази връзка Обединената лява партия на Естония (OLPE), създадена през 2008 г. чрез сливането на Естонската лява партия и Конституционната партия.

За изборите през 2023 г. Обединената лява партия се съюзи с редица проруски консерватори и националисти, изборното движение Koos („Заедно“). Движението не успя да получи статут на партия, но намери начин да участва в изборите чрез сйюз с OLPE. Политическата програма на Koos е изтъкана от откровено прокремълски идеи. Лидерът на движението Айво Петерсон в публикациите си в социалните мрежи непрекъснато подчертава, че приятелството с Русия е просто необходимо и че естонската подкрепа за Украйна е неприемлива.

Подобен съюз между левичари и консерватори може да изглежда противоестествено. Не и за приятелите на Путин.
Месец преди парламентарните избори в естонското информационно пространство се появяват все повече фейкове, в страната продължават да се тиражират фалшификати и тези, изгодни преди всичко на Кремъл.

Например остри критики среща разширяването на военния полигон Нурсипалу. Има опитите за саботаж и блокиране на членството на Швеция и Финландия в НАТО, разпространяват се фейкове срещу Украйна и украинските бежанци. Според привържениците на OLPE и Koos украинските бежанци в Естония са заплаха за страната. Активисти на двете формации гостуват като събеседници в пропагандните предавания на Владимир Соловьов в Русия и се оплакват от „растяща русофобия“ в Естония.

Русия и привържениците й в Талин готвят и други провокации във времето преди изборите. За 22 февруари, два дни преди годишнината от руското нахлуване в Украйна Руската православна църква и Koos бяха планирали молебен в катедралата „Александър Невски“ в Талин, 10 дни преди парламентарните избори. След грандиозен скандал Естонската православна църква на Московската патриаршия беше принудена да обяви отмяна на молебена.

Тролинг и фейкове оръжията на руската пропаганда и в социалните мрежи и интернет. В една от най-популярните групи във фейсбук „Талинци“ беше разпространена „новината“, че правителството на Естония ще дава по 900 евро помощ на украинските бежанци. Антиукраинският дискурс се мобилизира с призиви украинците да си ходят да се бият у дома, а не да си „тъпчат джобовете“ с пари от естонския бюджет – идея, която никога не е била обсъждана. Другата опорка е „няма да гласувам за правителство, което дава копейки на гражданите си и хилядарки на украинците“.