След удара по Кримския мост остава загадка какви апарати са били използвани за тази цел. Експлозиите са станали през нощта, така че на видеозаписи не може да се разчита. Но със сигурност може да се каже, че става дума за безпилотни или, както се казва за плавателните съдове, безпилотни лодки (джетове), пълни с експлозиви.

Нощната атака срещу Кримския мост е била специална операция на военноморските сили на Украйна и Службата за сигурност на страната, съобщиха източници от СБУ пред Би Би Си.

"Мостът беше атакуван с помощта на надводни дронове. Беше трудно да се достигне до моста, но в крайна сметка не и невъзможно", обясняват те. 

Руският национален антитерористичен комитет заяви, че нападението е било извършено от "два безпилотни надводни апарата".

В открити източници има две доказателства, които могат да посочат приблизително характеристиките на въпросните апарати.

Първото е доклад, обявен от Mash в Телеграм, който твърди, че безпилотниците може да са били качени на реактивни водни скутери.

"Според нашата информация в района на нападението в 145 опорни пункта са открити останки от водни скутери. Това са тези, които ВСУ се е научила да модернизира в дронове с експлозиви. Те отиват до целта практически под вода, като на повърхността са само няколко сантиметра от тях", се казва в доклада.

Второто доказателство са два видеоклипа, за които се твърди, че са направени в навечерието на удара по моста край Севастопол. На 16 юли проруските канали в Телеграм твърдят, че Севастопол е бил атакуван първо от дронове по въздух, а след това и от морски безпилотници и всички те са били унищожени.

В един от клиповете се вижда как някакъв тъмен обект се движи във водата близо до брега и по него се стреля.

На втория - някакъв вид плавателен съд, много подобен на джет. Каналът Mash, който разпространи видеото, твърди, че това е лодка без екипаж. На видеото се вижда експлозия във водата, може би това е било унищожаването на този апарат.

Според една от версиите, посочени от "Комерсант", нападенията срещу Кримския мост са били две - първото е било опит за пробив на моста с помощта на дистанционно управлявани джетове, натъпкани с експлозиви, а при второто са било използвани "по-напреднали конвенционални военни средства, а не самоделни устройства".

Експлозиите са на повърхността на няколко метра от моста и са били толкова силни, че са причинили щети на стоманобетонната конструкция. Данните за количеството експлозиви, необходими за такива цели, се разминават, но всички са категорични, че става въпрос за неколкостотин килограма - до 500 кг.

Ударни джетове

Ако устройството във видеоклипа на Mash наистина е дрон на морската пехота на ВСУ, базиран на водни ски, то в конструкцията му е трябвало да бъдат направени много промени.

На първо място тези устройства не са създадени за дълги разстояния. Първоначално те са били предназначени за спорт, отдих и забавление. Те са бързи лодки за един или двама, максимум трима души. И най-важното при тях не е разстоянието, а скоростта.

За атакуващия джет без екипаж скоростта и маневреността също са важни, но най-вече в последния участък - по време на приближаването към целта.

Но обсегът е също толкова важен, тъй като тези дронове летят на големи разстояния. Твърде опасно е голям плавателен съд да се доближи до целта, защото ще бъде забелязан.

Максималният обсег на джетовете според изчисленията на различни източници е приблизително от 130 до 270 километра. Той зависи от конкретния модел на машината, теглото на полезния товар, скоростта и посоката на вятъра, водните течения, солеността на водата, температурата на водата и въздуха и накрая - от режима на работа на двигателя.

Ако погледнете картата, 270 километра е приблизително средата на Черно море. Такъв пробег обаче може да се постигне само при идеални условия, а самото превозно средство трябва да се движи по права линия, без да прави маневри, във възможно най-икономичния режим. И вероятно не трябва да бъде претоварено. Максималното тегло, което може да понесе един средностатистически джет, е около 270 кг за по-големите модели.

Въпреки това, тъй като това е лодка без екипаж, тя трябва да носи оборудване за управление, комуникация и навигация. Това също ще намали полезния й товар. Затова много коментатори се съмняват, че мостът може да бъде взривен от един или два джета.

Твърдението на източника на Mash, че реактивните ски са можели "да отидат до целта практически под вода, само на няколко сантиметра над повърхността", също е съмнително, тъй като това би увеличило съпротивлението на водата и би намалило обсега.

Украйна е получавала морски превозни средства от чужбина. От началото на пълномащабното нахлуване на Русия западните партньори са прехвърлили на Украйна няколко такива средства. Публично това направи Обединеното кралство. Шестте дрона REMUS-100, които то предостави през август 2022 г., обаче са малки подводни дронове, използвани изключително за разминиране.

Безпилотниците на ВСУ

Украйна вече е използвала безпилотници срещу руските сили в морето. Най-успешната атака е набегът на джетове без екипаж на 29 октомври 2022 г., когато няколко от тях успяват да проникнат в котвената стоянка на корабите и според британското разузнаване повреждат миночистача "Иван Голубец" и фрегатата "Адмирал Макаров".

След това ВСУ прави още няколко опита да атакува Севастопол. Поне една атака е извършена срещу кораб в открито море.

Сутринта на 24 май три морски дрона атакуват руския разузнавателен кораб "Иван Хурс", който според руското министерство на отбраната се е намирал на 140 км североизточно от Босфора.

Руските военни твърдят, че и трите дрона са били унищожени, но АФП публикува видеозапис от камерата на един от тях и този запис показва, че дронът е успял да се доближи до кораба. Впоследствие обаче Русия показа снимки на "Хурс", който се е върнал в Севастопол на собствен ход.

Както пише в блога си Х. И. Сътън, независим военен анализатор и специалист по морски военни въпроси, през 2022-2023 г. в открити източници са посочени няколко вида различни лодки без екипаж, както и едно подводно превозно средство.

Тактическите и техническите характеристики на поне един от тях са известни. През ноември 2022 г. Украйна започна да набира средства за изграждане на флотилия от такива безпилотници. Кампанията беше популяризирана от президента на страната Володимир Зеленски в официалния му канал в Телеграм.

Дължината на устройството е 5,5 метра, обсегът - 800 километра, максимална работа - 60 часа, максималната скорост - 80 километра в час, бойната част - 200 килограма.

Ако се съди по илюстрациите, направени от Х. А. Сътън, всички украински джетове имат повече или по-малко еднакви размери, а следователно и съизмерим полезен товар.

Вероятно е характеристиките на по-късните модели да са се различавали по отношение на обхвата, скоростта или системите за комуникация, навигация и управление.

Каква е защитата от морските безпилотници?

След успешната атака на Севастопол през октомври много коментатори в интернет обявиха началото на нова ера във военните действия по море. По онова време наистина изглеждаше, че нископрофилни лодки без екипаж могат да се приближават до кораби и да нанасят сериозни щети.

Въпреки привидната новост на подобно средство за поразяване обаче се оказа, че морските безпилотници имат много общо с отдавна утвърдените превозни средства - бързоходните лодки и торпедата. И срещу всяко от тези средства отдавна е разработена тактика за борба.

Корабите в морето или на рейд могат да се защитават с разнообразни средства за откриване и високоскоростни оръдия и картечници, с които могат да се водят ефективни боеве с малките превозни средства.

Освен това големи цели като заливи и корабите в тях, мостове, сондажни платформи и други обекти могат да бъдат защитени с бонови заграждения - плаващи буйове, свързани в дълга "верига". 

Срещу подводни могат да се използват специални мрежи. Във военното дело стоманените мрежи предпазват кораби и различни обекти от удари с торпеда.

Това са най-простите начини, по които мостът е можел да бъде защитен от удари с дронове. Въпреки това, въз основа на факта, че украинските безпилотни лодки са успели да достигнат и да повредят съоръжението, можем да предположим, че това не е било направено.

Съществуват и по-сложни системи - хидроакустично оборудване на бреговата охрана, радарни станции за проследяване движението на обекти по повърхността на морето.

Възможно е малките джетове без екипаж да са трудни за откриване с радар, но въпреки факта, че мостът в анексирания Крим заема много важно място в руската пропаганда, такива системи или не са били активирани, или не са работили.

И накрая, в руската преса още преди началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна многократно се казваше, че мостът е защитен със съвременни средства за електронна война. Такива системи наистина са ефективни срещу джетове, които се управляват дистанционно, чрез радиовръзка. Освен това те могат да въздействат и върху системите за сателитна навигация, които използват автономните безпилотни летателни апарати.

Въпреки твърденията обаче, че в близост до моста е било разположено оборудване за електронна война, то също или не е било в състояние да попречи на ударите на безпилотниците, или е било неактивно по това време.