Няма достатъчно работни места за младите образовани китайци. На пазара на труда се търсят основно нискоквалифицирани работници. Поколение Z е изправено пред труден избор - да работи нещо извън сферата на образованието си, колкото да се прехранва, или да живее под покрива на родителите си и да снима видеа за Tik Tok. И в двата случая - да изостави мечтите си за кариера. Президентът призовава младите да "запрятат ръкави", но някои вярват, че разочарованите млади имат потенциала да променят Китай и няма да се примирят, пише Би Би Си.

„Имах едно, две, три, четири... пет работни места през последните няколко месеца“, казва 23-годишната Джой Джан.

Тя ги брои на пръстите си, докато минава през опашка от сергии на местен хранителен пазар в Чънду, град в югозападната китайска провинция Съчуан.

„Факт е, че има много работни места, проблемът е, че трябва да сте готови да намалите очакванията си“, добавя тя.

Опитът на Джой не е необичаен в днешен Китай, където има повече висшисти, отколкото работодатели, които се нуждаят от тях. От нейния курс от 32-ма студенти едва около една трета са намерили работа на пълен работен ден след дипломирането си през лятото.

Повече от един на всеки пет души на възраст между 16 и 24 години са безработни в Китай според официални данни от август 2023 г. 

С годините след пика на икономическия просперитет на Китай милиони млади хора се сблъскват с бъдеще, за което не са подготвени, а начинът, по който реагират, оформя съдбата на една от най-големите икономики в света.

Младите хора в страната, които вече са работна сила, принадлежат към поколението Z (родените между 1996 и 2009 г.). Напоследък все по-често се говори за различните поколения и как всяко от тях има различни изисквания, разбирания и начин на живот. Разликите в поколенията със сигурност не са без значение, защото влияят и върху икономиката.

В съзнанието на поколението Z в Китай се извършва революция, твърди антропологът Сянг Биао, професор от Оксфордския университет, който прекарва много време в разговори с младите хора в страната.

„Целият живот на младите хора е оформен от идеята, че ако учиш упорито, накрая трудът ти ще бъде възнаграден - ще те чака добра работа и висок стандарт на живот. Сега те разбират, че това обещание вече не работи", казва антропологът.

Възможностите се свиват в забавящата се и силно задлъжняла икономика, която беше тежко засегната от внезапните и пълни блокирания при пандемията. Китай сега е несигурно място за правене на бизнес както за гладните предприемачи, така и за чуждестранните инвеститори.

Стари и нови мечти

Това се видя и на панаира на труда в Пекин, където специалисти по набиране на персонал предлагаха предимно нискоквалифицирани работни позиции като продавач-консултанти и застрахователи.

„Мисля, че трудностите са само временни. Хората с истински способности ще си намерят работа. Бъдещето на света е в Китай“, настоява 25-годишният Тианю, дипломиран магистър, който тъкмо се е върнал от Германия.

Тианю е учил софтуерно инженерство. Той все пак се тревожи, че въпреки че уменията му са „горещо търсени“, има твърде много завършили с подобна автобиография. Оказва се, не е толкова лесно да си намериш работа. Някои от приятелите му се стремят към държавна работа предвид мрачните перспективи в частния сектор. Данните показват, че рекорден брой китайци - три милиона - са се явили на интервюта за държавна служба през ноември.

„Много търсят работа. Малко са си намерили. А тези, които са имали късмет, работят в области, несвързани с образованието им“, казва младият софтуерен инженер.

Всъщност, точно това се случва и на Джой - без да се разочарова, тя поема работата, която е успяла да си намери. Туристическа компания я наема да развежда туристите в парка с панди в Чънду през лятото, продава топли напитки и стажува в детска градина.

„Тези работни места не предлагат добри перспективи за бъдещето. Заплатите са ниски и си лесно заменим. Затова повечето хора предпочитат да си останат вкъщи“, обяснява Джой.

Сега тя е приела позиция за продажба на образователни материали. Това отново не е мечтаната ѝ работа, но гледа на нея като начин да натрупа опит. Родителите ѝ обаче са притеснени. Джой идва от малко селце в планината, на около 400 километра (248 мили). Тя е първата в своето семейството, която успява да учи в университет. Баща ѝ бил толкова горд, че организирал банкет в нейна чест с повече от 30 маси гости.

„Родителите ми искат да имам по-добър живот и по-добра работа и доходи от тях. Те очакват, че след като са подкрепили образованието ми, мога поне да работя, но ще настоявам да вървя по пътя си със собственото си темпо“, казва още тя.

Пазарът на труда може да не е в най-доброто си състояние, но Джой вярва, че животът ѝ е по-лесен от този на родителите й, които са били млади, когато Китай е бил много по-беден, а мечтите - много по-далечни.

"Има много време и много шансове за нас да постигнем целите си. Имаме възможност да мислим по-задълбочено за това, което наистина искаме. В сравнение с поколението преди нас, ние не се интересуваме толкова от печеленето на пари. Ние мислим повече за това какво можем да направим, за да постигнем мечтите си".

"Запрятайте ръкави"

Професор Сянг говори "прекрояване на китайската мечта". Според него пандемията е един от катализаторите на новата китайска мечта на поколението Z.

„Младите хора се страхуват, че животът им може да бъде променен, разбит от мощни сили. Това ги кара да преосмислят цялата парадигма за това как е организирано китайското общество и как е организиран китайският колективен живот“, обяснява проф. Сянг.

Рекордните 11,6 милиона студенти се дипломират през 2023 г., тяхното разочарование вдъхновява редица алтернативни снимки от завършването, на които хвърлят дисертациите си в кошчето. Много от тях са се отказали да търсят работа изобщо. Прибират се у дома, за да бъдат „деца на пълен работен ден“. Други документират живота си в социалните медии. Китайските млади инфлуенсъри печелят малки суми пари, като снимат как вършат домакинска работа за родителите си или как се грижат за по-малките си братя и сестри.

Пекин трябва да обърне внимание на тази тлееща криза, защото не е изключено социалното недоволство да нарасне и разочарованите младежи да се превърнат в заплаха за управлението на Комунистическата партия.

„Много важна причина за това е прехвърлянето на богатство между поколенията. Системата за социална подкрепа, основана на семейството, все още съществува. Техните родители се възползваха от реформите в Китай и имат достатъчно спестявания и недвижими имоти. Но сега стойността на това намалява“, твърди проф. Сянг.

Пекин не рискува. Президентът Си Дзинпин призова младите хора да "ядат горчивина", китайски термин за понасяне на трудности. Партията призова висшистите да спрат да мислят, че физическата работа е под достойнството им, и ги призова да „запрятат ръкави“.

Надежда срещу отчаяние

„Много млади китайци изпитват дълбоко чувство на провал, че не могат да си намерят работа“ , казва проф. Сянг. 

Той вярва, че тяхното отчаяние също ще провокира промяна. Според него поколението Z е "много мощно поколение" с потенциал да промени Китай.

„Китайският разказ трябва да бъде пренаписан. Той вече не може да бъде разказ за просперитет, растеж и национална сила. Младите хора са движещата сила и могат да пренапишат „китайската мечта“, категоричен е професорът.

В новогодишното си обръщение президентът на страната Си Дзипин заяви, че Китай е издържал „изпитанието на ветровете и дъждовете“ и декларира „пълната си увереност в бъдещето“.

Големият въпрос е дали неговата националистическа китайска мечта отговаря на тази на едно разочаровано, неспокойно поколение, което не е сигурно какво да очаква от бъдещето си.