Правителствена програма в Дания преустройва квартали на „незападни“ имигранти, като разрушава сгради и премества местни жители. Новата социална програма има за цел да се пребори с бедността и престъпността в имигрантските райони. Хиляди жилища предстои да бъдат съборени или продадени на частни инвеститори, а живущите - преместени в нови домове и дори по-богати квартали, в които традиционно не живеят имигранти, за да се увеличи социалното многообразие. Датските медии нарекоха програмата „най-големия социален експеримент на този век“, но критиците избраха друго наименование  - „социална политика с булдозер“. Темата разглежда The New York Times. 

Правителството твърди, че планът има за цел да разруши "паралелните общества", които официални лица описват като сегрегирани анклави, където имигрантите не участват в по-широкото общество или не учат датски, въпреки че се възползват от щедрата социална система на страната. Противниците на идеята, от друга страна, смятат, че това е груба форма на етническа дискриминация. Според тях не съществува реална причина за провеждането на подобна програма, защото Дания е страна, в която неравенство в доходите е ниско и нивото на лишения в бедните райони е много по-ниско, отколкото в много други страни.

Въпреки че много други правителства са експериментирали с решения за борба с бедността и сегрегацията във времето, експертите казват, че  намаляването на броя на общинските жилища въз основа на етническия произход на техните ползватели е необичайно, тежко и контрапродуктивно решение. 

В райони като Vollsmose, предградие на Одензе, където повече от две трети от жителите са от незападни - предимно мюсюлмански - страни, правителствената програма се превръща в план за мащабно разрушение.

След като бягат от Иран преди десетилетия, Насрин Бахрампур и нейният съпруг се установяват в светло общинско жилище с изглед към университетския град Орхус, Дания. Апартамента си те декорират със саксийни растения, семейни снимки и персийски килими. В него двойката е отгледала двете си деца. Сега обаче семейството е принудено да напусне дома си съгласно новата правителствена програма. 

Идеята на програмата е имигрантите, които не произхождат от държавите от "Западния свят", да бъдат по-добре интегрирани в датското общество. Тези хора най-често живеят в квартали, където средният доход е нисък - като този, в който живеят Насрин и съпругът ѝ. Двойката обаче не приема новата социална политика като опит за интеграция, а напротив - дискриминация.

„Чувствам се сякаш ни премахват, за да ни скрият, защото сме чужденци“, споделя 73-годишната г-жа Бахрампур пред "The New York Times".

След месеци на търсене тя и съпругът ѝ намират по-малък апартамент, отново общинско жилище, в друга сграда наблизо. Все пак, по думи г-жа Бахрампур, да бъдеш принуден да напуснеш дома си е мъчително.

„Чувствам се сякаш завинаги съм бежанец“, обяснява тя.

Програмата беше обявена през 2018 г., но започва да придобива осезаема форма едва наскоро. Планът за общинските жилища е само част от по-широк пакет законодателно уредени мерки, които имат за цел да разрушат „паралелните общества“ до 2030 г. Сред тях има и изискване малките деца в определени райони да прекарват поне 25 часа седмично в предучилищни заведения, където да бъдат обучавани на датски език и „датски ценности“.

В Дания социална система е известна като една от най-добрите в света. Първоначално обаче тя е изградена, за да обслужва малко, хомогенно население. Това налага да бъдат направени промени. В началото проектът за основен ремонт на жилищата получава широка подкрепа от целия политически спектър в странта. В това число и от управляващите либерални социалдемократи, които промениха термина, използван за засегнатите общности – заменяйки „паралелни общества“ с много критикуваната дума „гета“.

„Обществото на благосъстоянието е в основата си общност, която се основава на взаимно доверие, за което всички допринасяме. Всичко това е сериозно предизвикано от паралелните общества“, каза министър-председателят на Дания Мете Фредериксен през март на среща на върха на общините в страната.

Законът налага в квартали, където поне половината от населението е от незападен произход, и където съществуват поне две от следните характеристики — нисък доход, ниско ниво на образование, висока безработица или висока престъпност — делът на общинските жилища да бъде намален до не повече от 40% до 2030 г. Това означава, че повече от 4000 общински жилища ще трябва да бъдат опразнени или съборени. Към момента най-малко 430 от тях вече са разрушени.

Решението кои общински жилища да запазят статута си ще вземат местните власти и жилищните асоциации. Асоциацията, работеща във Vollsmose, заяви, че основава решенията си не толкова на това дали една сграда е в добро или лошо състояние, а по-скоро на нейното местоположение и дали би се представила добре на свободния пазар. На разселените жители се предлагат алтернативни възможности за общинско жилище в други сгради или квартали.