Предлагаме ви текста на интервю на украинската журналистка Янина Соколова с генерал Дмитро Марченко - човекът, който ръководеше отбраната и успя да отблъсне руските нашественици от южния украински град Миколаив (Николаев). Преводът на Горица Радева е специално за OFFNews.

Янина Соколова: Днес ми е на гости човек, когото чакахме година и половина. Дълго време той не можеше да дойде при нас, но най-накрая това стана. Дистанционно. Аз съм в Киев, генерал Марченко в Миколаив. За тези, които не знаят кой е генерал Марченко, ще кажа, че това е легендарен човек. Позивната му е Марчело. Той е боеви генерал, киборг, човек, който се радва на огромно внимание в град Миколаив. Когато ходи из Миколаив, всички го разпознават и прегръщат. Благодарение на него градът е устоял, благодарение на стратегията, която е избрал през март 2022 г. Генералът грамотно е организирал отбраната на града, който врагът така и не можа да завземе, въпреки че имаше значителен превес в жива сила и техника. Генерал Марченко е роден във Вознесенск, Миколаивска област. И вече е готов да разговаря с мен. Г-н генерал, здравейте! Слава на Украйна! Слава на Въоръжените сили на Украйна!

Ген. Марченко: Добър вечер! Слава на героите!

Янина Соколова: Много се радвам да Ви видя. Г-н генерал, Вие знаехте ли, че всичко ще започне на 24-ти февруари?

Ген. Марченко: Не знаех точната дата, кога войната ще започне, но ще кажа, че раницата ми беше събрана, оръжието почистено и чаках. От това, което ставаше на нашите граници, ние разбирахме, че нещо ще се случи. Да, ние не разбирахме в какъв мащаб, не разбирахме по кои направления, но със сигурност знаехме, че нещо ще се случи.

Янина Соколова: Г-н генерал, цяла Украйна знае Вашия мениджърски подход, структурираност и талант по отношение на защитата на Миколаив. Ще кажа, че там ситуацията просто е била безизходна. Многочислена руска войска е настъпвала към града, съотношението в жива сила е било 1 към 12 в тяхна полза. За техниката даже не говоря. Но градът е удържан. Благодарение на какво? Къде Вие посрещнахте войната на 24-ти февруари? Колко бързо организирахте цялата система по защита на града?

Ген. Марченко: Посрещнах войната в град Киев, защото в този момент учих в Националния университет по отбрана. И вечерта поисках да отида в Миколаив. Тъй като имам много познати от Херсон, те ми изпратиха видео, на което се вижда колона руска техника, движеща се към Миколаив. Обърнах се към Евген Мойсюк, той е заместник на Валери Залужни и казах: „Давай, аз ще отида там. Много добре зная местността, там ще успея да помогна“. На 24-ти през нощта тръгнах. Когато всички клони от автомобили се движеха в обратна посока, аз отивах буквално по обратния път. В Миколаив пристигнах в 4:00 сутринта. Мене ме удиви това, че нито на подхода към Миколаив, нито в самия Миколаив, нямаше нито един блокпост, нямаше нито един патрул. Градът беше пуст. Впечатлението ми беше, че там всичко е замряло. Гробна тишина, каквато не бях чувал никога в живота си.

Янина Соколова: Разбира се, е страшно да Ви посрещне такъв град.

Ген. Марченко: Страшно е да осъзнаеш за войската. Част от тях вече бяха в Херсон. От Миколаив до Херсон по хубав път са 64 километра. За да разберете – това са 3 часа ход на голяма колона. И ако при нас тази колона пристигне в пуст град… Разбирате, че ако бяха дошли и се бяха закрепили в града, театърът на бойните действия щеше да бъде съвсем друг, в цяла Южна Украйна, не само в Миколаив и областта.

Янина Соколова: Благодарение на кого успяхте да го удържите?

Ген. Марченко: Благодарение на хората. За пореден път искам да повторя, че не аз съм защитил Миколаив. Там работих като добър мениджър. Събрах хората, разпределих им работата. Но всичката тежка работа я свършиха хората. Войниците, техните командири, обикновени доброволци, обикновени лекари. Обикновени хора просто застанаха в един строй с военните и започнаха да дават отпор. Да, аз разбирам, че заварих Миколаив в такова положение, при което никой не знаеше какво да прави, къде да бяга. Но всичко беше свършено от техните ръце.

Разберете, аз не съм супер човек, че сам да спра тези колони. Бях там заедно с хората, които го направиха. Аз им помагах, защото имам военен опит, да, понеже имам опит от 2014-а година, разбирах и знаех какво да правим. И знаех, че трябва да дадем отпор. Казвам ви, не разбирах откъде у тези хора се взе такава смелост. Тоест, на мене като военен ми беше страшно. Разбирате ли, ние практически бяхме обсадени. Ако гледате историята на битката за Миколаив, ние практически се намирахме под обсада. Затова ми беше страшно. Но не можех този страх да го покажа пред хората. Когато отивах при тях, винаги бях уверен, винаги казвах, че няма нищо страшно, че ако не дадем отпор, ще бъде по-лошо. Това всъщност зареждаше хората. Всичко го направиха обикновените хора, не аз.

продължава на стр. 2