Бъдещата географска конфигурация на Русия ще бъде различна - има тенденции към самостоятелност в някои руски републики и в северозападната част на страната. Това наблюдение споделя руският опозиционер и бивш световен шампион по шахмат Гари Каспаров.

В интервюто си пред Николай Кръстев от срещата на руските опозиционери зад граница Каспаров признава, че опасенията на Путин за разпад на федерацията са реални. По думите му обаче бъдещето на страната е в Европа, а Китай се готви да откъсне територии от нея.

БНТ: Благодаря Ви, господин Каспаров, че приехте поканата на Българската национална телевизия да сте наш гост! Бихте ли казали, накъде върви путинска Русия?

Гари Каспаров: Струва ми се, че отговорът е очевиден – Путин ще води тази война до последния патрон, до последния долар, до последния войник. Това е война на изтощение, Путин смята, че има шансове да победи, тъй като е готов да пожертва всичко, а засега не виждаме подобна готовност от страна на Запада. Ясно, че Украйна ще се бори докрай, но тя има нужда от подкрепа и Путин смята, че тази подкрепа няма да е безкрайна. Не знам, накъде по-нататък може да се отиде, Русия днес представлява пълноценна фашистка диктатура, която е избрала външната агресия като последен начин да бъде легитимиран фюрерът й.

БНТ: Как виждате развитието на агресията на Кремъл срещу Украйна, виждате ли изобщо наличието на някаква стратегия в главата на Путин?

Гари Каспаров: Всъщност там няма някаква нормална стратегия, защото много от действията на Путин са опортюнистични - когато се появява възможност, я използва, но ми се струва, че в главата на Путин има една обща стратегическа линия. Формирала се е с години, защото до голяма степен той се е основавал на принципа, че действията му трябва да съответстват на възможностите. От тази гледна точка той е доста практичен и да речем през 2005 година, когато каза, че разпадането на Съветския съюз е най-голямата геополитическа катастрофа, сякаш набеляза посоката на движение. Ясно, че още нямаше ресурси да бъде реализирано това, но беше последователен и ми се струва, че тази последователност ни дава право да говорим за съществуването на стратегия – нещо като реванш за Студената война, дори не за Студената война, а за победата на Света, в който действат правила, в който има договори, в който хората спазват търговски спогодби, в който има споразумения между държавите, в който има такива неща, като консенсус – всичко това в путинския свят представлява нещо като фабричен дефект, нещо, което не трябва да го има. Путинският свят е светът на грубата сила, светът на Иван Грозни и Йосиф Сталин. И той последователно го създава – войната на Путин в Украйна не е просто решаване на въпроса за възстановяването на империята и откъсването на някакви части от Украйна – това се подразбира от само себе си. Това всъщност е война с реда, установен в света след 1945 година. На Путин той не му върши работа и той смята, че трябва да вземе реванш от него. И нещо повече – той смята, че в целия свят има не малко хора, които съчувстват на това, които имат положително отношение към такава една концепция, към света, в който управлява грубата сила, света, в който всички въпроси се решават от големите страни – САЩ, Китай, Русия. Това е свят като някаква постоянна Ялта – събират се тримата големи и решават нещата. Но дори в Ялта е имало някакви споразумения, а тук става въпрос за някакви мафиотски хватки, за нещо средновековно. Аз съм Закона, дори не аз съм над закона, а самият аз съм Закона. Искам така – и така го правя.

БНТ: Войната в Украйна може ли да свали от власт господин Путин?

Гари Каспаров: Всъщност руската история поднася немалко примери, когато несполука във войната е водила до промени. Да си спомним първата Кримска война от средата на 19-и век, тя всъщност става детонатор за отмяната на крепостното право. Реформите на Александър Втори до голяма степен са свързани с поражението му в тази война. Дори се смята, че Николай Първи се самоубива заради този крах – изведнъж е станало ясно, че цялата му империя е всъщност колос на глинени крака, че не може да опази Севастопол във война с англо-френския експедиционен корпус. Показателен е разбира се примерът на Руско-японската война, която доведе до революционен взрив в Русия. Тогава режимът е имал възможност да постигне компромис – конституционна монархия и да потисне тази вълна, защото Русия се е развивала. Ресурсът е бил абсолютно различен, страната е имала потенциал и мисля, че онези, които са били срещу царя, са били готови на политически отстъпки, не са били съгласни с разрушаването на целия държавен апарат. А през 1917 година - три години след началото на войната този ресурс е изчезнал и всичко се е сринало, тоест провалената война, лошият ход на войната, е довел до взривоопасна ситуация. Може да се каже, че и през 89-а година обективното поражение в Афганистан е създало предпоставки отначало за разпадането на съветската империя, след това и за краха на Съветския съюз. Затова сега военното поражение, при това военният разгром, може да създаде такива предпоставки в Русия. Според мен шанс за освобождаването на Русия от путинския фашизъм дава единствено украинското знаме над Севастопол. Когато руският бюргер види украинското знаме над Севастопол, тогава ми се струва, че ще започне изтрезняването на обществото. Този имперски вирус може да се премахне единствено чрез силно разтърсване и то трябва да съвпадне с украинския триумф, с освобождаването на територията на Украйна и с краха на цялата имперска концепция на Путин.

БНТ: Според Вас може ли да бъде възстановена демокрацията в Русия след управлението на Путин?

Гари Каспаров: Използвахте думата "възстановена”, всъщност този термин е твърде спорен, тъй като той предполага, че в Русия е имало демокрация. Дори да вземем деветдесетте години на Елцин, ясно е, че демокрацията е била недоразвита, днес вече може обективно да оценим много от действията на Елцин, които ни се струваха разумни тогава. И аз съм подкрепял Елцин, но е напълно очевидно, че основите на путинизма бяха положени още тогава. А ключовата основа е отказа от предаването на властта по законен начин с избори. Защо винаги съм казвал, че 1994 година беше годината на окончателната раздяла между Украйна и Русия? През 94-та в Украйна се състояха избори и загубилият Кравчук си тръгна. Ето това беше мирна смяна на властта, това беше изключително важен момент – украинският народ разбра, че той избира властта. А Елцин в този момент започва Чеченската война, за да остане на власт на всяка цена. И това са нещата, заради които страните тръгват в различни посоки – в Украйна всеки опит да бъде наложен отгоре ръководител води до един Майдан, до революцията на втория. И сега Украйна и Русия са две напълно различни страни, въпреки че, каква може да е разликата между човек, който се е родил в Харкив и човек в Белгород. Сигурно ще са родени или в Съветския съюз или в постсъветския период, и двамата ще говорят на руски, ще са чели едни и същи вестници, гледали една и съща телевизия, този от Харков е можел да избира властта си, сигурно е гласувал за Янукович – негово право, а онзи от Белгород е свикнал някой да взима решенията вместо него. И точно тази разлика днес става очевидна – защо Украйна се оказа с този голям политически капитал да оказва съпротива на путиновата агресия. Защо хората от рускоезичните области на Украйна не приеха путиновото управление, когато онези през 2014 година смятаха, че от само себе си от Луганск до Одеса всичко ще стане „Новоросия”? Точно защото те вече бяха други. И точно тук според мен Путин сбърка, като смяташе, че говорещите на руски автоматично ще станат негови привърженици. Както се разбра, това изобщо не става така.

Николай Кръстев: Тогава какви са пътищата пред Русия? Виждаме, че тя се ориентира към Китай, към БРИКС, това може ли да е реално?

Гари Каспаров: Всъщност Русия изобщо не се ориентира, нея я ориентират, защото отношенията с Китай не са от партньорско естество, Китай се готви да погълне голяма част от територията на Русия. Смятам, че Си Дзинпин предвижда пълзящото анексиране на значителни руски територии за много по-възможно от завземането на Тайван. Нали виждаме – на китайските карти Владивосток вече е преименуван в Хайшевин, там вече работи китайска митница. Китай вече открито публикува карти, които всъщност имат някаква историческа логика, карти от 19-и век, на които се вижда, че Русия се е възползвала от слабостта на Китайската империя и просто е откъснала значителни територии, не просто значителни територии (не се чува добре) – всичко от Владивосток до Байкал е било до 1860 г. китайско. И смятам, че Китай с голям интерес гледа към тези територии, още повече, че там вече живеят голям брой китайци, демографското положение там е катастрофално. То си беше лошо, а сега войната го влоши още повече, защото мобилизираните са от тези региони, а Китай икономически е много по-силен. Ще се повторя - отношенията с Китай не са партньорски. Бъдещето на Русия, ако тя изобщо има бъдеще, всяка бъдеща географска конфигурация на Русия, сигурен съм, ще се различава от сегашната. Смятам, че някои руски региони са напълно готови да поемат своето свободно плаване и че в това няма нищо страшно. Нека всеки да живее, както си иска. Такива тенденции съществуват не само в националните републики, има ги и в северозапада на Русия. Желанието на хората е да живеят както те решат, да живеят самостоятелно, а не да зависят от някакво началство в центъра. Струва ми се, че шансът е в това след военното поражение, след краха на путинския режим руското общество да застане пред дилемата какво да прави нататък. Всъщност изборът не е кой знае какъв – или с цената на всичко да намери начин да се интегрира в свободния свят, в евроатлантическото пространство, военните престъпници трябва да бъдат предадени, репарациите изплатени като признание за извършените престъпления, всички територии върнати и да се откажат от имперската политика и така нататък, или свличане до нивото на китайска провинция. Мисля, че единствено това може да накара обществото да започне да търси от няма накъде начин за взаимодействие, тъй като Русия като цяло е европейска страна. Доколко е реалистичен един такъв план не знам, нещо повече – дори не смятам, че шансовете са 50 на 50 процента, но стигнахме до положението, когато дори и 20 % шанс да оздравеем е много добър залог.

БНТ: Мнозина политици в Европа смятат, че Украйна трябва да спре до границите, на които е застанала армията на Руската федерация. Как бихте го възприели това – като статукво или като някаква различна ситуация?

Гари Каспаров: На такива политици трябва да им бъде казано, че изобщо е аморално да търгуват с чужда земя, защото това не е просто земя, на нея освен това живеят хора, знаем какви зверства, какви престъпления са извършвали на тази земя, знаем, че милиони украинци живеят в условията на окупация. Съзнателно да искаш от Украйна да не се освободи и да спре на границите с тези територии най-малкото е аморално, освен това глупаво, защото е очевидно, че какъвто и да било успех на Путин в Украйна, а териториалните придобивки са успех, означава, че той ще отиде по-нататък. Всъщност какво означават тези заявления? Те говорят за слабост, а спрямо слабите Путин винаги прилага езика на силата. Единствено сила може да спре Путин и затова нищо друго, освен пълното освобождаване на всички територии, няма да спре путинската агресия. За това е необходимо оръжие, оръжие, което за съжаление Западът не предоставя в необходимия обем. А всички приказки за мирно уреждане на конфликта са безсмислени просто защото на Путин това не му трябва всъщност. Чуйте руската пропаганда, не го казвам аз - всеки ден това върви чрез руските телевизии и отразява менталността на Путин. Те се готвят да спечелят тази война. Вчера заместник-председателят на руската Дума Пьотр Толстой казва, че са им малко четирите региона, трябва още четири да вземат, чак до Одеса. Тоест те сякаш водят войната за победа, и това, че руската икономика е много пъти по-малка от западната всъщност нищо не значи, защото Путин харчи за войната някъде 25 процента, а Западът ще похарчи 1 процент. Тоест става въпрос за ситуация, в която Путин води война с НАТО, не с Украйна. Воюва с НАТО, казват те и войната е за победен край, за постигането на такъв резултат. А НАТО как воюва – ето Украйна се сражава, ние по малко помагаме, ама пък може да трябва да сключим някакъв договор. Няма стратегически план, не се чуват главните думи: УКРАЙНА ТРЯБВА ДА ПОБЕДИ, Ukraine must win! Точно това не се чува, всички тези палиативи – „ще бъдем с Украйна толкова дълго, колкото трябва” не са това, което трябва. Всичките тези двусмислени заявления създават у Путин още по-голяма увереност, че трябва още да понатисне: „Ами, ще трябва още да повоюваме, е, ще загубим още войници, много важно в края на краищата!” Путин има още ресурси за война, за една, за две години ресурсите ще му стигнат. Победата е възможна само когато има създадена стратегия и тя последователно се изпълнява. Наличието на стратегия означава, че имате цел. Целта е победа за Украйна и смяна на режима в Русия. Това са взаимосвързани неща. Но досега дори не сме дочули тези думи от западните политици, от които зависят нещата.

Николай Кръстев: Президентът Зеленски говори за своята формула за справедлив мир - Вие как гледате на това?

Гари Каспаров: Като гражданин на Руската федерация нямам право да критикувам украинските власти, това е тяхна земя, тя трябва да се върне в Украйна и ако това е формулата на законно избрания украински президент, аз я подкрепям. Това за мен не е никакъв въпрос. Украйна има правото да се разпорежда на своите територии по начина, по който намери за необходимо. За мен е напълно очевидно, че формулата за мира трябва да включва не само връщането на всички територии, но и репарации, и търсене на отговорност от всички военни престъпници. Затова не смятам, че имам някакви противоречия с президента Зеленски. Всичко, което е от полза за Украйна, е правилно. За мен е морално невъзможно да правя някакви критични коментари за действията на украинските власти, именно затова, защото въпреки всичко аз, с моята биография, съм представител на страната агресор.