България е сред едва пет от 29 държави, регистрирали подобрение в съдебната система.

Това е един от изводите в годишния доклад за страни в преход на американската неправителствена организация "Фрийдъм хаус", представен днес. Фондацията измерва състоянието на демокрацията след разпадането на т.нар. социалистически блок от 28 години. 

В доклада на "Фрийдъм хаус" се отбелязва, че от Централна Европа до Централна Азия е в ход геополитическо пренареждане, ускорено от войната на Русия в Украйна и овладяването на Нагорни Карабах от Азербайджан.

Държавите все по-ясно се разделят на посветените на либералния демократичен ред и яростно отхвърлящите го, а тези по средата постепенно вземат страна, приемайки, че трети вариант не съществува. Авторитарните режими активно се подкрепят взаимно и създават нов регионален ред, който съответства в по-голяма степен на интересите им, а демокрациите още не са измислили как да отговорят подходящо.

България - лек напредък в съдебната система, но изоставане в защитата на политическите права и гражданските свободи

В Румъния и България годините на бавна, усърдна работа за подобряване на ефикасността и независимостта на съдебната и прокурорската системи се оказаха успешни през 2023 г., отбелязва още докладът.

Управляващата коалиция в България отстрани отдавна спорния главен прокурор чрез подходящи правни канали, а румънското правителство преразгледа правната си рамка в това, което Европейската комисия похвали като "всеобхватна ревизия".

Демократичното управление е в упадък за 20-а поредна година, като спадът в автокрациите и хибридните режими е по-интензивен от подобренията в европейските демокрации (от 29 страни в 10 има спад), сочи още оценката на "Фрийдъм хаус". 

Държавите и категориите, на които е разделен демократичният им живот, се оценяват от 1 (авторитарен режим) до 7 (консолидирана демокрация) пункта.

Категориите са национално демократично управление (национални институции); избори; гражданско общество; медии; местни институции; съдебна система; борба с корупцията.

България получава 4,54 точки от максимални 7, като така отбелязва ръст за първи път от 2016 г. насам. Страната ни е сред едва пет държави с подобрени позиции, заедно с Литва, Румъния, Словения и Украйна.

Само България и Румъния са описвани като полуконсолидирани демокрации, Словения и Литва са в категория "консолидирани демокрации", а Украйна е "хибриден режим".

"Фрийдъм хаус" обяснява, че страните в категорията "Полуконсолидирани демокрации" са с формално работещи избори с добри стандарти за избирането на лидери, но имат слабости в защитата на политическите права и гражданските свободи.

От американската фондация описват слабостите така: 

• свободни избори, но с възможност да има нередности;
• активно гражданско общество, но с ограничени организационни възможности и зависимост от чуждо финансиране, както и рискове за политически и икономически натиск;
• специални интереси "упражняват влияние" върху отразяването в медиите и редакционната независимост и може да доведат до автоцензура въпреки независимост на медиите по принцип;
• проблеми с централизацията на властта, както и с механизмите за проверка и баланс на властите;
• ограничена независимост на съдебната система със слаба възможност за защита на основни права, нередности и забавяне в съдебния процес;
• ширеща се корупция, а резултатите в борбата с нея са слаби.

Процентът на демокрация е 58,93 от общо 100. България получава общо 78 на сто в глобалната класация, като пада с пункт надолу в сравнение с предходната година. 

От доклада става ясно и че страната ни продължава да се бори с различни проблеми, включително политическа корупция, организирана престъпност, свобода на медиите и дискриминация срещу етническите малцинства, става ясно от доклада на фондацията. 

Ключови констатации и войната в Украйна 

"Фрийдъм хаус" отбелязва още, че автокрациите продължават да задълбочават своите репресии, като същевременно си сътрудничат, за да променят международните норми. Резултатите за демокрация намаляват в четири от осемте държави, класифицирани като консолидирани авторитарни режими, тъй като диктаторските лидери затварят оставащото пространство за несъгласие и работят за удължаване на управлението си за неопределено време.

Тези режими активно се подкрепят един друг в избягването на санкциите, смазват вътрешната опозиция и притъпяват всякаква отговорност за военна агресия и други нарушения на международното право. На практика те създават нов регионален ред, който отговаря по-добре на техните интереси, а демокрациите все още не са намерили адекватен отговор. 

За да се противопоставят на успехите, постигнати от авторитарните режими през последните 20 години, демократичните правителства трябва да разширят подхода си към насърчаването на демокрацията.

В допълнение към традиционния фокус върху свободните избори, защитата на правата, търговските пактове и институционалната реформа, демократичните сили трябва да са готови да инвестират повече средства във военната готовност и да предоставят на Украйна оръжията, необходими за преодоляване на инвазията на Москва.

Фондацията допълва, че ако държавите не го направят, това само ще затвърди настоящите негативни тенденции и ще направи по-скъпо контролирането на авторитарната експанзия в бъдеще, както в този регион, така и по света.

Хибридните режими все по-ясно се изправят пред предизвикателството да избират, защото междинното им състояние не е трети вариант.

11-те страни, определени като хибридни, са Косово, Украйна, Албания, Северна Македония, Унгария, Босна и Херцеговина, Молдова, Черна гора, Грузия и Армения. От тях само Украйна отбелязва подобрява резултатите си относно демокрацията.  

Украйна продължава да постига значителен напредък в изграждането на съдебни и антикорупционни институции и активното разследване на корупцията, включително в армията. Междувременно резултатите за Унгария, Грузия и Косово остават непроменени, въпреки бурната година за гражданското общество и обикновените граждани.

В доклада на "Фрийдъм хаус" се посочва, че геополитическото пренареждане на Европа и Евразия все повече "дърпа" хибридните режими в различни посоки или към по-нататъшен институционален упадък, или към демократична консолидация.

В много от тези страни, но особено в Западните Балкани, политическите лидери използват по-големия фокус върху регионалната сигурност като извинение за подкопаване на демократичните институции и заобикаляне на демократичните норми.