Един от механизмите, с който съм се сблъскала централно, е механизмът на "самоизпълняващото се пророчество". Тази теория гласи, че ако приемем нещо за реално, ние започваме да се държим по определен начин, съответстващ на нашата интерпретация и това нещо става реално в своите последствия.
Ако аз приема, че даден колега ми е сърдит, започвам да се държа студено и защитно и е възможно този колега наистина да ми се сърди.
Често, поради отворените рани от взаимоотношенията в живота си, ние се черупкираме и започваме да живеем предимно във вътрешните си интерпретации. Нашите мозъци са така устроени, че постоянно се опитват да отговорят на въпроса "какво се случва".
Ние сме свикнали да разказваме истории и да намираме причинно-следствени връзки, често между несвързани събития.
Ако има истинска противоотрова срещу самоизпълняващото се пророчество, това е да приемем, че всъщност ние не можем да четем мислите на другите. Наистина не можем, колкото и комуникационен опит да имаме. Зад кулисите на другите е винаги по-заплетено, отколкото на нас ни се струва. Годините са изваяли хиляди невронни пътища и опитът е писал многобройни истории по мислите и чувствата ни.
Защо оставаме често в плен на собствените си интерпретации и не питаме директно другите дали дадена наша интерпретация е истина?
Възможните отговори се разклоняват в много посоки. Една от тях е страхът да не отхвърлят истинската ни природа. Втора възможна посока е, че често имаме вярата, че можем да четем мислите, чувствата и поведението на другите.
Мисля, че мислите на другите са океан от изградени асоциации и истории, и практически е невъзможно да ги разгадаем напълно. Друга възможна посока е, че ние интерпретираме настроенията на другите в релации с Аз-а си. Мислим, че ние сме причината за тяхното поведение.
Според мен в поведението на другите играят плетеници от фактори и въздействия. Ако си позволявахме да сверяваме нашата интерпретация с реалността, механизмът на самоизпълняващото се пророчество щеше да се "счупи" в дълбочина. Няма да има подхранващата сила на нашите вътрешни асоциации.
Понякога отговорите истински ще ни учудват и ще виждаме истинските мотиви на другите. А да видим истинските им мотиви и да споделим нашите чувства е близост. Чиста близост. Думите стигат. Пъзелът се нарежда.
Самоизпълняващото се прочество и поведенческите роли. Засядането в нашите вътрешни интерпретации и нашите отговори.
Понякога си представям, че всички ние сме част от една огромна медена пита и стоим в своите мънички медени килийки. В един момент се чува силна музика, от чиито вибрации нашите килийки се пръскат и ние излизаме от тях и се срещаме в светлината на деня.
Самоизпълняващото се пророчество и истинското говорене. И многобройни корени на бъдещи комуникационни роли.
Диляна Велева е завършила магистърска степен по специалност “Журналистика” и магистърска степен по специалност “Психология” на Софийския университет “Свети Климент Охридски”. От 2005 година е асистент-психолог в Института по психология на БАН и в последствие в Института за изследване на населението и човека, Департамент "Психология".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
870
1
25.04 2022 в 21:56
Последни коментари
4I4ATA
Исторически парк или държава в държавата, на която самата държава не обръща внимание
alfakentavur
След 4 ч. дебат за промените по Патриарха: Трайков не иска да е кмет на дупката на геврека, от която хората са си тръгнали
Бешката
След 4 ч. дебат за промените по Патриарха: Трайков не иска да е кмет на дупката на геврека, от която хората са си тръгнали
Mateevk
Гнусно! Училище връзва пионерски връзки на деца. Депутат от ГЕРБ гледа от първия ред (видео)
alcom4
Русия започна масирано настъпление в Харковска област