Банкерът Цветан Василев е бил обект на репресии от страна на прокуратурата и жертва в сценарий, който имал за цел да вземе Корпоративна търговска банка (КТБ) на безценица. 

Това твърди в публикация на личния си сайт собственикът на банката. Повод за появата на публикацията е интервюто на бившия финансов министър Петър Чобанов, който каза, че атаката срещу КТБ е дошла отвътре. 

Според Василев атаката срещу банката е подготвена с "неоценимата помощ на вътрешен", но сценарият е и реализацията му са подготвени отвън. Банкерът допълва, обръщайки се към Чобанов:

По-специално, от Вашия ментор, пред когото стояхте диван-чапраз в качеството си на министър на финансите в правителството на Пламен Орешарски и изпълнявахте всичките му прищевки – от назначенията по митниците (които се опитахте да ми припишете) до назначенията в поверената Ви Банка за развитие.

Василев допълва, че основният опонент на Сотир Цацаров в надпреварата за поста на главния прокурор през 2012 година - Бойко Найденов, е бил "отказан" от конкурса и днес  е "намерил тих пристан в "Булгартабак" - "един холдинг, който няма „нищо общо“ с главния изпълнител и координатор на поръчката да се унищожи КТБ АД."

Банкерът смята, че в парламентарната комисия по случая "КТБ" се разиграва риалити шоу, в което "гуверньорът Искров и „вездесъщият“ специалист със звучния прякор Ментата разиграват бездарни етюди пред нея". След което задава няколко въпроса: 

1. Гуверньорът на БНБ не даде разумен отговор на въпроса защо БНБ мълча една седмица при бруталната атака срещу КТБ АД, а беше хиперактивен, когато беше застрашена сигурността на втора банка!

2. Интересно е как за един ден гуверньорът и неговите колеги разбраха, че едната банка има достатъчно капитал, а Корпоративна търговска банка АД не отговаря на изискванията за държавна помощ?

3. Защо подложиха КТБ АД на „одит“, а ПИБ – не?

4. Сериозно ли е да се прави одит на банка, дори и първоначален, за 10 дни, при положение че такъв не може да бъде направен и на малка фирма в този срок?

5. Защо наричат „одит“ детайлната консултация, направена от трите одиторски фирми, на базата на която отнеха лиценза на КТБ АД? Самите фирми отказват да нарекат тази консултация „одит“. Освен това е използвана методология, която никога не е прилагана не само в България, но и в Европейския съюз! Да не говорим, че част от „одиторите“ са в конфликт на интереси! А и тази консултация никой не я е виждал, защото е строго секретна. Какво й е секретното?

6. Защо дадоха разрешение на КТБ АД да придобие Креди Агрикол България, ако са имали съмнения за дейността й?

От обясненията на Василев става ясно, че още през март 2014 година в прокуратурата е подаден анонимен сигнал срещу него, след като той отказал да прехвърли безвъзмездно свои дялове в определени компании, което му било поискано от Делян Пеевски чрез адвоката Александър Ангелов. Василев заявява, че това е станало в присъствието на бившия съдружник на Цветан Василев - Бисер Лазов, който, след като станал защитен свидетел, отричал за провеждането на подобна среща.

Банкерът пояснява, че преди да бъде пуснат анонимния сигнал срещу него, е чакан отговор на „коректно поставените“ искания, „доуточняване на политическото съзаклятие (да не би някоя от партиите ­участнички да се откаже)“ и резултатите от Европейските парламентарни избори.

След като отговор от Василев не последвал, последвал арестът на трима души за подготвяното убийство на Пеевски по поръчка на банкера. В същото време в касата на Сотир Цацаров стоял друг сигнал – този на Василев срещу Пеевски, отново за поръчково убийство, придружено с рекет. Сигналът обаче бил разгледан едва, след като КТБ била затворена, а по случая са разпитани Пеевски, адвокатът му Ангелов и Бисер Лазов.

В публикацията се казва още:

Целият този зле скалъпен сценарий на г-­н Пеевски и прокуратурата имаше една­ единствена цел – да ме извади от играта, за да стане банката много по­-лесна плячка! Какви бяха алтернативите за мене – или да съм вътре в ареста (и тогава нямам съмнение, че нещата нямаше да приключат с изсмуканото извинение на Главния прокурор за неволна грешка), или да бъда навън и да се опитам от дистанция заедно с екипа си да овладея ситуацията.

Василев обяснява, че сценарият включвал всяване на паника у вложителите в банката с нахлуването в офисите на фирми, близки до банкера, което било „обилно“ отразено от „щедро поканените медии“, а кулминацията дошла с повдигането на обвинения на подуправителя на БНБ Цветан Гунев, като така било внесено допълнително напрежение, страх и паника у вложителите.

В края на публикацията Василев дава „храна за размисъл“, задавайки няколко въпроса:

1. Какво постигнахте с показните си акции, господа от прокуратурата? Предотвратихте ли фалита на банката, или го предизвикахте? Осуетихте ли извършването на престъпление, или просто трябваше на всяка цена да използвате ситуацията, за да изнамерите обвинение срещу мене? Колко пъти заседавахте, за да формулирате необходимото Ви обвинение, за да издадете ЕЗА (Европейската заповед за арест)? Колко пъти се наложи да променяте формулировката на това обвинение? Защо трябваше да присъства г-­н Пеевски на всичките Ви заседания по среднощни доби (знам, че ще го отречете, но в подкрепа и на това ще се намери доказателство)?

2. И още нещо – докога ще си затваряте очите пред очевидните престъпления на Вашите защитени свидетели? Колко сигнали за техни кражби и злоупотреби ще прикривате? Като не са имали нищо общо с тези фирми, защо се разпореждат с активите им като със свои? Известни ли са Ви сделките с лицето Ангел Христов и неговия син за сградата на банката на пл. Гарибалди, 160 дка на първа линия на морето в село Самотино, сделки с фирма Синектик? Известно ли Ви е, че главният свидетел е присвоил в периода 1.06 – 13.06 от сметката на фамилната ни фирма Сънлайт еър 750 000 евро и над 1 200 000 щатски долара без наше съгласие и за това има сигнал до подопечната Ви Градска прокуратура?

3. Докога следователите Кирилова, Царева и други ще заплашват всички, които са си позволили да подадат сигнал срещу доверените Ви свидетели? Докога ще си спестяват да отбелязват в протоколите от разпитите на други хора имената на защитените Ви свидетели? Дали това не е награда за тях заради всичко, с което допринесоха за разбиването на банката и подготовката на обвиненията срещу мене и моите колеги?

4. Докога непрекъснато прокуратурата ще твърди, че моята вина по казуса КТБ АД е безусловна и че „бягам от правосъдие“, а не внася обвинителния акт в съда?

5. Защо от юни 2014 г. насам прокуратурата отказва да ме разпита по случая КТБ АД? Защо непрекъснато разпространява лъжи, че съм се крил, при положение че моето местонахождение винаги й е било известно и от самото начало съм декларирал желанието си да дам показания и да предоставя доказателства?

6. Интересно е също така докога ще се спекулира, че вложителите в КТБ АД не са си получили средствата по моя вина?

А. В тази връзка искам да подчертая, че забавянето на изплащането на гарантираните депозити се дължи изцяло на неправилното транспониране на европейската директива относно схемите за гарантиране на депозити, както и за неспазването й от страна на българската държава. За тези правни нарушения, както и за забавянето на изплащането на гарантираните депозити в КТБ АД, съм сигнализирал лично Европейската комисия още през септември 2014 година!

По-специално, всяка държава членка на Европейския съюз е задължена да разполага с механизъм, за да изпълнява финансовите си задължения към гарантираните вложители в 20­-дневен срок от изпадане на банкова институция в неплатежоспособност. И отново, за да няма спекулации, България е приела, че тази функция трябва да се изпълнява от Фонда за гарантиране на влоговете, който набира своите средства не от бюджета, както някои твърдят, а от вноски от всички търговски банки, както и от инвестиции. КТБ АД винаги коректно е изплащала вноските си към Фонда за гарантиране на влоговете.

Директивата задължава България да разполага със средства, които да покриват всички гарантирани депозити в цялата банкова система, а както се оказа, тя не разполагаше с необходимите средства във фонда дори да покрие гарантираните депозити в КТБ АД!

Б. Относно надгарантираните депозити, аз направих всичко по силите си да сформирам международен консорциум, който да рекапитализира и преструктурира КТБ АД, като запази 100% интересите на клиентите на банката с размер на депозитите над гарантираните от закона. Предложението на този консорициум беше брутално отхвърлено като несериозно.

Единствената ми опция в момента е да съдя българската държава за умишленото съсипване на КТБ АД в името на всички несправедливо пострадали от този зловещ сценарий, разработен и реализиран с подкрепа на множество държавни институции!

Публикацията приключва, че след нея банкерът очаква поредната порция „словоизлияния“ и заклеймяването му и намеква, че ще търси правата си в Страсбург.

Още по темата

05/04/2015

Политика

Татяна Дончева вече не е адвокат на главния касиер на КТБ

03/04/2015

Общество

СГС възобнови служебно делото за несъстоятелността на КТБ

03/04/2015

Политика

Мартин Димитров: Държавните пари В КТБ са били с по-ниски лихви от другите

02/04/2015

Политика

Комисията "КТБ" ще изслуша финансовото разузнаване