Депутатът от "Продължаваме промяната - Демократична България" Христо Петров, по-известен като Ицо Хазарта, наруши дългото си мълчание през януари в социалните мрежи. 

Той сподели дълъг чужд текст на официалния си профил във Фейсбук, в който се говори за произхода и смисъла на сегашното управление. Публикацията на Хазарта идва след избора на Десислава Атанасова и Борислав Белазелков за конституционни съдии от Народното събрание. 

Хазарта пише каква огромна ирония има в това да имаш възможността години наред да наблюдаваш политиката отстрани, след което да станеш част от нея и да я упражняваш.

"Хем разбираш и виждаш кристално ясно защо си заслужаваме всичко, което ни се случва, хем вече няма как да го разкажеш така, че да ти повярват и разберат всички - защото вече си чужд за мнозина от тях", пише той. 

Ето какъв текст сподели депутатът от ПП-ДБ, с предупреждението, че "ще е гаден": 

"(...) Демокрациите не са монархии. Това че имаш министър-председател не означава, че имаш цар. Нещо, което дори интелигентни хора се затрудняват да проумеят. Концепцията за разделение на властите в либералните демокрации са мощен failsafe механизъм, но и своеобразна спирачка. Може да имаш кабинет с министри, но имаш и парламент, където са всички, не са само твои. Там ще те спъват, мачкат, забавят, но най-вече рекетират. Особено като даже не си и първа политическа сила. В демокрациите никой никога не получава всичко, и това всъщност е най-полезното им качество. Това ги прави устойчива конструкция, в която нито една обществена група не може да надделее с абсолютна власт над друга обществена група. За да постигат идеите си, различните обществени сегменти водят битки през своите политически представителства. А понякога сключват и сделки, за да спестят битки, от които и двете страни биха загубили срещу трета страна. Преведено на езика на вчерашния ден, това означава “ако искате гласовете ни за закона за БНБ, значи подкрепяте Атанасова”. Законът за БНБ вчера мина на първо четене. Впрочем, нямам идея дали това е била сделката, може да е била подкрепата за Балазелков, който е доволно черен за ГЕРБ. А може и двете предположения да са верни.

Напълно разбирам бучката в гърлото. Аз също я имам. Подскачал съм на жълтите павета, за да я няма Атанасова, за да го няма Пеевски, за да го няма Борисов. Само че много повече наши съграждани желаят да ги има. Дали ние сме се провалили да убедим тези хора в нашите тези, дали въобще някога сме имали шанс за това, темата е дълга и предразполага към много спор.

Съществуват много наши съграждани, които желаят управление с коренно различни идеи, светоглед, мироглед и посока на погледа. Ако Борисов и Пеевски са корупционен рак, без идеология, съществуващи във вечен широк разкрач, в единия момент строящи тръба за Путин и покриващи Лукойл, а в следващия момент са първи евроатлантици, то в политическото пространство имаме и играчи с ярко заявена идеология, а оттам и геополитическа ориентация. ГЕРБ е класическа клиентелистка партия, а ДПС е вечният дояждащ в сянка. БСП, “Възраждане” и Радев обаче изповядват съвсем реален антилиберализъм във всичките му възможни проявления - антиглобализъм, културен консерватизъм, антипазар и протекционизъм. Ще се поправя - не те, а обществените сегменти, които ги овластяват. Имаме си такива хора в обществото просто, и те никак не са малко.

Нещо повече, на геополитическия терен имаме нагла заявка за предоговаряне на световния ред и прекрояване на сферите на влияние. България попада в тези апетити, а БСП, “Възраждане” и Радев са техни директни проксита. Ако ГЕРБ и ДПС са гаден рак, БСП, “Възраждане” и Радев бъркат в самия геном на организма и желаят да го изменят в друга посока. Самата рамка, самия обществен договор. Съществува коренно различен план за общото ни бъдеще, съществуват и хора, желаещи да го наложат.

Когато преди 8 месеца се построи “сглобката”, това за нас и нашата клика беше all-in ход с лоши карти на нашето политическо представителство. Много наши съмишленици така и не го преглътнаха, явно чакайки раздаване с по-добри карти. Проблемът е, че при следващото раздаване картите щяха да са дори още по-лоши. ПП пропадаха надолу, надушени от консервативния националистически електорат (преди това на ИТН), че са гадна прогресивно-глобалистка, еврогейска партия; “Възраждане” растяха, бутани от недоволството от икономическата криза, инфлацията и войната в Украйна; Гълъбите на Радев ни отдалечаваха от Европа, Шенген и еврозона, и сключваха сделки с “Боташ”; в обществото вече растеше идеята, че системата не работи. Тоест, ако имаше момент за изстрелване на патроните, то аз лично смятам, че той беше тогава. Жизненият цикъл на всяка политическа партия е първо да акумулира електорален заряд, а след това да го капитализира във власт. Следва разочарование (защото, както казахме, никой не получава всичко) и ново акумулиране на заряд. Цикъл е. За мен тогава бе най-правилния момент за капитализация на заряд. Проблемът е, че разочарованието може да се окаже в такива мащаби, че ново акумулиране на заряд да отнеме много години, може би дори десетилетие. Ако ние не успяваме да разчитаме акуратно обективната реалност и наказваме сурово всеки клетник, “дръзнал” да не ни даде всичко обещано (а то, както казахме, по дефиниция не може), то няма да получаваме нищо. Ще си стоим вечно с пръст в уста да гледаме мача отстрани. А ако нямаме представителство във властта, алтернативата на “нещо” не е “всичко”, а е “нищо”. Много важен принцип, който гледам, че се пропуска от твърде много хора.

За съжаление, аз лично съм песимист по отношение на обществените способности за трезва оценка. Включително от нашата клика. Ние сме идеалисти. Представяме си, че нашите ще ни питат сладко за всяко решение, което се взема, за редене на листи, за всяко гласуване. И после им държим сметка “ама защо жената на Таков е преди Радан в листата”, “ама защо нямаше вътрешни избори за кандидати за кмет”. Идеалисти сме. И много от нас не осъзнават, че водим война. Не говоря за войната в Украйна и конфликта в Израел, говоря за идеологическа война, покоряваща умове и сърца. Ние днес не живеем в нормално време, ние водим война. Предизвикана е самата тъкан на либералната демокрация. А по време на война най-ефективната и ефикасна структура не е плоска, демократична и розова, тя е строго top-down йерархична. Всички политически играчи приемат такава структура. Но не и ние. Ние смятаме, че сме различни.

И ще накажем нашето политическо представителство, че играе играта като другите - прави договорки и сделки, пресмята ходове, съюзява се за постигане на цели. Ще ги накажем, сигурен съм. И следователно следва гледане на мача отстрани.
Смятам, че ни предстоят тежки години на антилиберално (консервативно, националистическо, икономически ляво) управление. При предходния “исторически компромис” имахме възход на серия националистически партии и дълго възстановяване на евроатлантическата, либерална общност. Няма причина да очакваме нещо различно този път, настроенията за реваншизъм са налице, дори сред съмишлениците. Единствената ми надежда е това правителство да има достатъчен прозорец време, за да ни придвижи в посока Запад и да ни вкара в някои наднационални съюзи, от които после трудно се излиза, която и копейка да дойде на власт."