Парламентът създаде временна комисия, която да проверява сигурността на машините за вота.

Така т.нар. "хартиена коалиция" се възроди в навечерието на предстоящите местни избори. Проекторешението мина със 143 гласа "за" и 2 "против" (ПП-ДБ).

Предложението бе внесено този месец от Корнелия Нинова и редица червени депутати. Според текстовете комисията ще заседава три месеца и да се състои от 12 народни представители, избрани на паритетен принцип. Те ще анализират машинното гласуване от изборите от 2021 г. насам, както и елементите, гарантиращи честни избори, които не са "осигурени изцяло". 

Според левицата, която продължава да обяснява срива в резултата си на изборите с въведеното машинно гласуване, машините могат да се манипулират, което изкривява вота. През януари тази година с гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП Изборният кодекс бе изцяло прекроен, а хартиеното гласуване - възстановено. Това обаче не доведе до ръст в резултата на БСП.

За сравнение, на вота на 2 октомври 2022 г., преди промените в Изборния кодекс, БСП получава 232 958 гласа, или 9,30%. На вота на 2 април 2023 г., след промените в Изборния кодекс, партията на Нинова се срива до 225 914 гласа, или 8,93%.

Временна комисия с временен шеф

От ГЕРБ в комисията влязоха Радомир Чолаков и Александър Ненков, от ПП-ДБ Божидар Божанов и Явор Божанков, Деян Николов и Даниел Проданов от "Възраждане", от ДПС - Йордан Цонев и Хамид Хамид, а от БСП -  Иван Иванов. От ИТН членове станаха Тошко Йорданов и Станислав Балабанов.  Червеният депутат Георги Свиленски бе първата номинация за председател на комисията, но не събра подкрепа. След това Иван Ченчев предложи и тази комисия да е ротационна и да се води от всеки от членовете ѝ за по едно заседанието. Тази идея обаче бе подкрепена само от ИТН и червените депутати. След това от "Възраждане" номинираха Деян Николов, който отново не събра подкрепа. В крайна сметка депутатите се отказаха. Така временната комисия ще се ръководи от временен председател, посочван от Росен Желязков.

Спекулациите са си спекулации

В хода на дебата най-дейни бяха червените депутати. Те развиваха тезата, че с машините са манипулирани резултатите от вота и се хванаха за записа от Националния съвет на ПП и по-конкретно думите "ала-бала с президента". От ИТН яхнаха предполагаем разговор между Кирил Петков и Георги Свиленски за даване на кодовете.

"Опитът да се поставя под съмнение резултатът на последните избори е несъстоятелен", контрира ги Божидар Божанов от ПП-ДБ.

Той се аргументира с последните промени в изборното законодателство, съгласно които гласовете от машините се отчитат след ръчно преброяване от членовете на секционните комисии.

"Убеден съм, че вотът беше манипулиран. Когато ние изпаднахме, вотът беше тотално манипулиран", включи се председателят на групата на ИТН Тошко Йорданов.

Той видя в машинното гласуване причина за изпадането на партията на Слави Трифонов от парламента, въпреки че именно ИТН въведе масовото машинно гласуване през пролетта на 2021. На вота няколко месеца по-късно "Има такъв народ" стана първа политическа сила. Именно тогава лидерът на партията лансира идеята за изпращане на македонец на Луната, а след това върна мандата. На вота през ноември на 2021 г. ИТН влезе в парламента, но със срив от 400 хил. гласа. С този си резултат Слави Трифонов влезе във властта с кабинета на Кирил Петков, когото няколко месеца по-късно ИТН свали с вот на недоверие. На последвалите избори партията не прескочи 4-процентната бариера.

"Целта оттук нататък е въобще да няма машинно гласувате. Аз ще гласувам "за", но искам всички Ваши (на БСП) членове на СИК да дойдат и на покажат примери за нарушения. Ако няма такива ще се извитите", заяви Мартин Димитров (ПП-ДБ).

Той добави, че с въвеждането на машинното гласуване изборите са станали по-честни и изтъкна, че това го виждат и избирателите.

"Изборите са вид референдум . На последните, на които имаше избор как да се гласува, 60% от избирателите избраха да гласуват машинно", припомни той.