Под асмата на двора в Центъра за настаняване на деца на улица „Дебелт“ в Бургас 5-6 деца стояха и напрегнато очакваха да дойдат „другите деца“ - така ги нарекоха „другите“, защото имали семейства. Останалите настанени в дома за изоставени от родителите си деца се бяха скрили в стаите си от притеснение.

Там беше поредната среща по проекта „Деца помагат на деца“, който се провежда по инициатива на социалния министър Зорница Русинова в различни домове в страната.

И изведнъж цялото притеснение изчезна, когато в двора се появиха три красиви млади момичета на 15 години – Александра (от испанската гимназия и от Съвета на децата) и нейните приятелки Никол (учи оперно пеене) и Владимена (също от испанската), които са доброволки в мисията й да помага на изоставените деца в центъра.

Красиви и усмихнати, трите момичета се запознаха веднага с всички деца в дома и започнаха да ги разпитват какво правят, къде учат, какви искат да станат и седнаха веднага с тях на масата под астмата. И когато започнаха да си говорят, всички предразсъдъци за „другите“ паднаха – интересите и желанията на тази възраст са едни и същи.
Оказа се, че Данчо на 17 г., който живее в центъра за деца в Бургас, обожава рапа, и не е само фен, а прави рап. Той пее и още по-интересното пише песните си сам.

След настойчива молба от страна на трите момичета, Данчо, леко изчервен, запя, после спря от притеснение, накъса думите си, но преодоля притеснението си и изпя песента си ... за любовта.

Тогава Владимена, с насълзени очи, каза: „Аз по-хубава песен не съм чувала“. Всички останали също бяха очаровани.

Всъщност Данчо не живее в центъра на улица „Дебелт“, а е от друг център, който се намира в бургаския квартал „Славейков“, ходи на в кварталното училище, на фитнес и твори – решава, че ще пише и сяда на компютъра в дома и започва да пише. Каза: „Аз не съм влюбен, но така чувствам любовта“. Песента му е наистина трогателна, може да я чуете във видеото.

Децата от Славейков бяха поканени също на срещата с момичетата.

„Живея тук, защото... такива са родителите ми“, каза Данчо. През това време покрай нас с една питка на ръце – за гостите - премина Бистра – тя също е впечатляваща. Прилича на спортистка, не знам защо, но веднага я попитах и тя каза: „Играя в женския футболен отбор на Бургас. И искам да стана полицайка и ще стана. Да ги гоня и да ги хващам“.

Докато си говорихме покрай нас мина едно момче, което много се притесняваше и стоеше настрана от всички, той излезе през двора навън и тръгна нанякъде.

Попитах директорката на центъра от улица „Дебелт“ Росица Димова къде отива това момче. Тя ми каза: „Отива на лекции, той е нашата гордост – учи медицина в Бургаския свободен университет“.

Разбрах и за Атанаска от центъра за деца, която е спортистка вдигане на тежести и учи в спортното училище. И изненада – взела е медал – трето място в Полша. Много се учудих, защото в дома в Карлово намерихме – Галя Шатова, тя пък беше взела трите златни медала на същото първенство – Европейското за кадети. Оказва се, че всичките ни медали от това първенство са взети от деца, настанени в дом. Тук може да прочетете и за Галя.

През цялото време няколко деца ходеха до една руса жена и й говориха на ухо. След като я заговорих, разбрах, че това е директорката на Центъра за деца в кв. „Славейков“ – Тинка Гичева. Децата й казват – Тинче. Ние сме приятели, каза тя и призна, че знае всичките им тайни и мечти. В Славейков децата живеят в голям апартамент в жилищен блок – 8 деца.

„Ние сме по-големи гъзари, живеем в блок, модерни сме, а не в къща“, обясниха децата на Тинчето.
Разпитах директорката на Центъра за деца от улица „Дебелт“ Росица Димова как се живее в този център. Тя е била преди това социален работник и психолог в най-големия дом за сираци в Бургас – скандално известния „Коджакафалията“. Тя ми обясни, че в малкия център децата са като семейство, много по-добре е и може да се обърне внимание на всеки по отделно, изненадана останах, че тези деца, благодарение на дарители, ходят всяка година по 3 пъти на лагер за по 10 дни и че имат всичко – дрехи, телефони и добра храна. Остава само да ги допуснем до себе си.

И след срещата в центъра за деца осъзнах, че това е възможно. Обърнах се и видях, че под астмата вече няма никакво напрежение, никакво притеснение, там има купон. Децата станаха приятели за два часа – размениха си телефоните, фейсбуците и домашните. Снимаха се заедно и се смееха без да спрат, май съзрях дори тинейджърски любовни искри.

И там – в този център – думата „другите“ се заличи. Всички вече са равни. И да се знае от голямата част от обществото, която все още мисли, че тези деца, от домовете, трябва да бъдат скрити или забравени. Не! Те са част от нас – и правят дори рап, който вашите деца слушат и обичат.

Основните неща, които исках да кажа с този репортаж, са:

- Центровете за деца не са това, което бяха – те са дом и семейство, и къща, и питка, и грозде от астмата и дори си имат съседи с бебета, на които пазят тишина.

- Директорката е и шеф, и приятел, и учител.

- Децата са едни обикновени деца, които бягат училище или пък са отличници, правят рап, изпитват любов, имат Фейсбук, рисуват картини, гледат телевизия, ходят на лагер, подреждат си стаите, като всички не им се става за училище, ходят на фитнес, имат гаджета, но ... искат приятели и подкрепа от обществото и да не са самотни.

- В обществото ни има млади хора – в случая Алекс, Никол и Владимена – които не искат да има „други“ и вместо на кафето, отиват в центъра за деца, пишат домашни или пък пеят рап с тях или просто си говорят.

Председателката на ДАЗД Офелия Кънева е във всеки Център за деца, за да се запознае лично с тях.

Още по темата

03/11/2016

Лица

Подай ми топката, за да разбера кога ще бъда щастлив

31/10/2016

Анализи

Изоставените деца имат къща и смартфон, но и нашето пренебрежение