Лъч надежда в Украйна

Най-сетне добри новини от Украйна! Изборите миналата неделя излъчиха парламент, в който огромен превес имат проевропейските сили. Най-голям дял във Върховната рада ще имат Народния фронт на премиера Арсений Яценюк, блокът, оглавен от президента Петро Порошенко, всяка с малко над 21% от вота. Следва партията Самопомощ, начело с кмета на Лвов Андрий Садовий (11%).

Резултатите не са добри за поддържниците на сближението с Москва. Опозиционният блок, наследник на Партията на регионите на Виктор Янукович, има под 10%. Комунистите са под бариерата, както и десните радикали от Свобода и “Десен сектор” (лидерът Дмитро Ярош обаче става депутат от едномандатен район). Популистът Олех Ляшко, който очакваше да спечели второто място, също претърпя разочарование – неговата Радикална партия има едва 7%.

Изборите показват недвусмислено, че в изстрадалата от корупция, икономическа криза, политическа криза и военен конфликт Украйна е налице съгласие в полза на Европейския съюз (ЕС). При това не можем вече да говорим за ясно разделение между западните области от една страна и изтока и юга от друга. Партиите на Яценюк и Порошенко имат електорално надмощие в много повече рускоезични региони в сравнение с последните парламентарни избори, проведени 2012 г. (инфографика) Анексията на Крим и войната в Донбас е променила отношението на много украински граждани, които до този момент са давали глас за Янукович. Разделението обаче не е изчезнало съвсем – в изтока и юга избирателната активност е сравнително ниска (средно около 40%; в Донецка и Луганска област – 30%) и отношението към победителите в Киев е белязано от апатия. Като цяло активността на национално ниво е слаба: 52.4%, най-ниският процент от независимостта на Украйна до ден днешен.

Резултатите поставят официална Москва в особено положение. Нейният разказ за Майдана като фашистки преврат вече не изглежда достоверен след неуспеха на крайната десница. Силите, които могат да се разглеждат като пета колона на Кремъл в украинската политика, са в отстъпление. Разбира се това не значи, че Русия няма лостове за влияние – в един коалиционен кабинет винаги могат да се намерят пробойни. Особено ако в Украйна се повтори сценарият след Оранжевата революция от 2004 г., когато враждата между някогашните съюзници Юлия Тимошенко и Виктор Юшченко блокира управлението.

Основният въпрос пред Украйна е дали новият кабинет ще успее да покаже воля за реформи. Икономиката на страната е в тежко състояние, а конфликтът добавя още един огромен проблем. Войната е нанесла огромен удар против украинската енергетика, зависима от въгледобива в Донбас, националната валута (хривня) продължава да се обезценява, Световната банка предвижда свиване на БВП от над 5% за тази година. Бъдещото правителство ще трябва да осигури стабилност и в същото време да предприеме дълго отлагани реформи в администрацията, съдебната власт, икономиката. Едва ли ще му е лесно – търпението на избирателите няма да е безкрайно, олигархичните интереси ще продължават да имат решаващо значение, а военните действия ще изразходват ценна политическа и управленска енергия.

Ако Украйна има късмет, в момента тя изживява нещо като българската 1997 г. Ако не, чака я ново разочарование както през годините след Оранжевата революция. Нека все пак се надяваме за още добри новини от Киев!

Още по темата

27/10/2014

Свят

Топ 5 на изборните злоупотреби в Украйна

27/10/2014

Свят

Избори в Украйна: "Народен фронт" на премиера Яценюк изпреварва Блока на Порошенко (обновена)

Следете новините ни в GoogleNews