"Хъфингтон пост": "Атака" е най-анти партията в Европа, Фараж и Льо Пен бледнеят пред нея

Българската "Атака" е най-"анти" партията в Европа. Тя е анти всичко, което се сетите - имиграцията, хомосексуалността, евреите,  турците, ЕС, НАТО, глобализацията, свободната търговия. Едва ли в ЕС може да се намери по-колоритна парламентарна група от тази.

Това пише популярното издание "Хъфингтън пост" в коментар за българските националисти.

Партията на Волен Сидеров смесва леви елементи с дясна риторика в такъв дискурс, пред който даже британецът Найджъл Фараж изглежда възвишен. Дори Марин льо Пен отказа да се обедини с "Атака". Но най-чудното около партията е, че тя успява да обедини крайнолеви и крайнодесни позиции, превръщайки се в един от най-отявлените европейски защитници на анекса на Крим, пише авторът на материала Джо Симънс. Тя отбелязва още, че макар "ектремистката" партия да не е част от кабинета, управлението на министър-председателя Пламен Орешарски се крепи на нея, за да си гарантира парламентарно мнозинство.

За да засвидетелства подкрепата си към Русия, "Атака" дори откри предизборната си кампания за евровота в Москва, а Сидеров получи медал от руската Дума за заслуги за развитието на отношенията между двете държави. Разбира се, тази подкрепа си има добра цена. Както показа изтекла в Уикилийкс информация, "Атака" поддържа тесни връзки с руското посолство, което постоянно финансира дейността й.

За разлика от UKIP на Фараж обаче, "Атака" има реална власт върху политическото положение в България. Когато правителството намекна, че може да се присъедини към други страни от ЕС в осъждането на анексирането на Крим от Русия, Сидеров заплаши да щурмува парламента и да дръпне шалтера на коалиционно правителство на премиера Пламен Орешарски, отбелязва авторът.

Българите се стреснаха от агресивната риторика и оставиха партията извън Европарламента. Това е един от редките случаи в Европа, където националистите губят почва.

Екстремистките партии в Европа процъфтяват от 2009 г. насам, превръщайки се в трайна континентална тенденция. Можем само да се надяваме, че и другаде избирателите ще проумеят - както стана в България, - че популизмът предлага прости и заблуждаващи решения на неразрешими проблеми, завършва авторът.

Следете новините ни в GoogleNews