Цонко Цонев е кмет на град Каварна от 2003 до 2015 г. Избран за Мъж на България за 2005 г. Фен на рок музиката и инициатор на ежегодния фестивал „Каварна рок фест“. Градоначалникът, който прочу Каварна като столицата на рока. По негова покана България посещават над 100 световноизвестни групи и музикални изпълнители. В книгата му "Кметълски  истории", откъс от която публикуваме, са описани много истории, случили се извън сцената с едни от най-великите рок музиканти, идвали в Каварна. В непозната светлина са представени звезди като Рони Джеймс Дио, Глен Хюз, Алис Купър, Николай Расторгуев и много други. 

ЗА 6 МАЙ, ЛИБИЯ И АПОКАЛИПТИКА

Празникът на Каварна – 6 май – е с вековни традиции. Дълго не знаех защо именно тази дата е била толкова важна за хората. Отговорът дойде от Красимир Узунов. Той е сред създателите на легия „Раковски“, собственик на информационната агенция и верига радиостанции „Фокус“. Историк и истински патриот, Краси много обича да обикаля антикварните книжарници из България. 

Веднъж ми се обади и каза: „Открих един пътепис от 1883 г., в който пише, че за Каварна денят за търговия е 6 май“. Тогава хората си изкарвали стоката на пазара. Постепенно той се превръща и в празник на нашия град. Същия ден, както всички знаем, се почитат свети Георги и подвизите на Българската армия. Реших тази традиция да се празнува и с рок концерти.
На 6 май са идвали звезди като Глен Хюз, Майкъл Шенкър, „Апокалиптика“ и много други. В рамките на няколко дни поводите се съчетаваха и се събираше изключително множество – до 20 000 човека. Голям наплив от хора, големи инвестиции за Каварна. 

Освен заведенията, в центъра на града разполагахме по още над 230 временни обекти за напитки и бърза храна. Така тази ключова дата в календара на Каварна стана повод за нова и вече модерна традиция, която дълго време успявахме да съхраним.
Един от паметните концерти на 6 май, който аз лично няма да забравя, беше на „Апокалиптика“. 

Чухме, че тръгват на европейско турне, и се свързахме с техните организатори. Групата дойде и паркира автобуса си до читалище „Съгласие“. Слязоха, разгледаха града, видяха сцената. Зарадваха се, че интересът към тях е огромен и ще свирят пред публика от над 4000 човека, а когато видяха и плакатите за предстоящия концерт на Били Айдъл, направо се смаяха. „Апокалиптика“ много се впечатлиха от факта, че такава голяма звезда като Айдъл ще изнася концерт в толкова малък град в България.
Вечерта забиха уникално, просто размазващо. На концерта дойде и големият им фен Тончо Токмакчиев. Той не се удържа и започна яко да куфее на фона на „Металика“, чиито парчета звучаха от виолончелата на „Апокалиптика“. Групата направи едно здраво, запомнящо се шоу и наистина бяха върхът на празника на Каварна.

След концерта, по стара традиция, седнахме да празнуваме 6 май с тях. Четири фенки си избраха най-симпатичния според тях от групата, който се казва Перту Кивилаксу и когото накрая кръстиха Петьо за по-лесно. Като еуфорията попремина, младите финландци показаха завидна банкетна култура и оцениха достойнствата на най-добрите български ястия, вина и ракии.

Прибрах се посред нощ, а в шест сутринта панически ме събуди дежурният в общината. От летище „Варна“ се обадили и уведомили, че „един от вашите музиканти е забравен на летището... по слипове“. 

Ето и историята. 

На следващия ден предстоеше концерт на „Апокалиптика“ на стадион „Академик“ и през нощта те тръгнали към София. Малко след като отминали Варна, един от челистите слязъл по... все едно каква нужда. И за майтап другите отпрашили и го зарязали насред пътя. 

Завалията едва се добрал на стоп до летището и обяснил, че идва от концерт в Каварна. Оттам пък намерили телефона на нашия дежурен в общината, който съответно се свърза с мен. Та пратихме кола за него, облякохме го и се погрижихме да стигне до София здрав, читав и облечен. Афектиран и сърдит на колегите си за номера, той беше решен да провали турнето. Е, поразмисли и в крайна сметка участва в концерта в София. Страхотно преживяване, което ние запазихме в дълбока конфиденциалност; самите „Апокалиптика“ дълго не го направиха публично достояние, но по-късно си го публикуваха сами. 

След няколко години имахме удоволствието да ни гостуват отново – за откриване на туристическия сезон през 2009 г. В по-различен и раздвижен състав, с барабанист и вокалист, те пак забиха здраво пред многобройните фенове и концертът отново беше феноменален. След това благополучно, но този път в пълен състав, поеха към поредната дестинация. 

Покрай 6 май имаше и други запомнящи се преживявания. Вече се познавах с Б.Т.Р. (виж главата за Б.Т.Р. и Санеца, б.р.), а когато станах кмет, се свързах с певеца им Наско Пенев и ги поканих за Деня на Каварна. Случи се през 2004 г. 
Това няма да го забравя никога. Някъде около 12 часа обявиха смъртните присъди на нашите медици в Либия. И то на 6 май! Може би нарочно, с цел да смачкат българите на празника на армията. Тогава официалните ни гости се засуетиха какво да направят, как да постъпят, как да отвърнат на този съдебен шантаж, на този подъл удар срещу България. 

Решихме да не отменяме концерта за вечерта, като веднага, още на самия празник, изразихме позицията си в подкрепа на нашите медици. След това животът ме срещна с двама от тях. При освобождаването им се свързах със Здравко Георгиев и Кристияна Вълчева и се сприятелихме. 

Здравко беше направил една фондация за подпомагане на деца в неравностойно положение, която нарече „6 май“ именно заради тази смъртна присъда. Заедно с него обиколихме много градове в България и с инициативите и съдействието на колеги – кметове от поне 15 общини, Здравко успя да събере доста средства и да помогне на много сираци и деца в нужда.
Двамата с Кристияна идваха на концертите в града по няколко пъти годишно. Здравко не изпускаше и Джулая на Камен бряг, почти стана каварненец. Така че датата 6 май – съвпадението на нашия празник с произнасянето на тяхната смъртна присъда, беше отправната точка на нашето познанство. След това ни сближи и общата дейност за фондацията на Здравко. Явно така е било писано и съдбата е решила да ме свърже с тези двама големи българи, с които и до момента сме, а и се надявам да останем приятели. Пожелавам им дълъг живот и се прекланям пред несломимия дух, който показаха в Либия. 

Денят на Каварна винаги е бил честван свободно, без паради, но с много настроение и усмивки. Гордост за града ни е, че за този празник са идвали, освен изброените дотук големи имена в рока, но и „ЛА Гънс“, „Рино Бъкет“, „Прити Мейдс“, „Соната Арктика“ и много други. Така успяхме да превърнем тази дата в едно истинско тържество за каварненци и хилядите гости на града. 

Още по темата

08/02/2016

Политика

Масова чистка в Каварна, кметицата уволнява приятели на Цонко Цонев

29/01/2016

Култура

Kavarna Rock ще има, но няма да е в Каварна