Да започнем с малко откровения, а после с повече: всеки ден, докато вървя из София, задължително оглеждам сградите около себе си - нови, стари, без значение, стига да са красиви.

Така се случва, че повечето постройки с естетическа стойност са изградени преди времето на комунизма и особено преди времето на демокрацията. Поне веднъж месечно с изненада откривам по някоя "нова" за мен къща в забутана уличка, по която рядко минавам или не съм се оглеждал. 

Някога се е строяло различно, сградите на заможните хора са правени с мисъл към детайла, към красивото, били са свидетелство за престижа на собственика и на архитекта. Те са отпечатък на нравите и историческата епоха, на които са станали свидетели.

Сега също е така. Пълният архитектурен, стилов и градоустройствен безпорядък в София и страната е отпечатък на своето време. Но не толкова следа, колкото петно, заличаващо всички след себе си. На мига мога да изброя поне 20 къщи, паметници на културата и изкуството в центъра на столицата, които са пред срутване или бяха бутнати.

Три са причините за това: собствениците им нямат пари да ги реставрират, собствениците им не искат да ги реставрират, или наследниците на имота са толкова много или толкова неоткриваеми, че никой не знае какво се случва. През цялото това време Министерството на културата, НИНКН и общината се правят на ударени и никой няма волята просто да приложи закона.

Най-обществено припознатият пример за това е "Къщата с ягодите", която някога като дете карах баща ми да купим, за да я реставрираме и живеем в нея (сигурно всеки втори софиянец е имал подобни щения). Тя далеч не е в толкова лошо състояние, колкото много други, но въпреки това занемаряването ѝ от страна на директора на "Лукойл" Валентин Златев, който е неин собственик от 2004 г. насам, е престъпно.

Паметта на градовете се пази в техни снимки, исторически извори, документи, спомени. Но единственият начин да се докоснем съвсем буквално до историята е чрез сградите и паметниците. Можете ли да си представите Рим без историческия му център и Ватикана или пък Амстердам и Берн без техните характерни улици? И доколко разрушаването на постройките по тях и заменянето им с чисто нови супер шикозни блокове с PVC дограма и идентични алуминиеви парапети по балконите би отнело от чара им?

Сега си представете същото да се случи със София и колко тя може да изгуби, колко ние губим всеки ден, от собствените си отношение и култура и неадекватността на институциите. Защото в крайна сметка всичко зависи от нас - по един или друг начин.

В този ред на мисли съвсем не съм изненадан, че мнението ми за старите сгради и любовта ми към тях са споделени и от други хора и професионалисти, двама от които са архитектите Кирил Русков и Чавдар Ангелов. 

София е много стар град, но с малко запазени старини, нееднократно разрушаван и наново възстановяван, пише арх. Русков в книгата си "Старите жилищни сгради на София (1878-1940)". И по всички личи, че в момента тече поредно разрушаване на града и възстановяването му. Или поне на миналото му.

А книгата на арх. Русков запечатва именно това - историята на столицата чрез снимки на най-красивите ѝ архитектурни шедьоври и представители. В нея са запечатани 600 от общо 2100 жилищни сгради по 160 улици, намиращи се между очертанията на река Владайска на север, Перловска река на изток и юг и улиците „П.Славейков“, „Ген.М.Д.Скобелев“ и „Опълченска" на запад.

^{Карта на обходените райони.}

Творбата започва с кратко описание на архитектурната история на града и страната, които се превръщат от "турска провинция в европейска държава". Основна заслуга за първоначалното застрояване на центъра имат 30 чуждестранни архитекти: австрийци, чехи, руснаци, италианци и немци, които стават "проводници на европейското влияние и архитектурни концепции".

През 1898 г. те вече са 24, като едва шестима са чужденци, през 1912 г. бройката на архитектите в България е 60 българи и 2 чужденци, а през 1935 г. те вече са 380 души.

Застрояването на града пък протича на 3 фази: замяна на нетрайните стари сгради с масивни тухлени – около 1890 г., появяването на стоманобетонните конструкции около 1920 г. и изграждането на многоетажните сгради след 1920 г. 

За съжаление, арх. Русков посочва, че част от историческото ни наследство е унищожено по време на американските и английски бомбардировки над града през 1943-44 г., а друга голяма част става „жертва на предприемачите, а в най-ново време – на грандоманията и показността на т.нар. „социалистическо строителство“. Тази „дейност“ продължава завоалирано и днес, независимо че много от ценните сгради са обявени за паметници на културата и са защитени от закона, смята той.

 
^{Арх. Кирил Русков (вляво) и арх. Чавдар Ангелов (вдясно).}

Ценните постройки са били първоначално собственост на заможни търговци, фабриканти, генерали, лекари и т.н. "За съжаление малко сведение можахме да намерим", каза арх. Русков пред OFFNews. Той сподели, че в продължение на 3 години е обикалял и подбирал къщите по улиците, но не е влизал в тях, защото не му е било удобно да притеснява хората и да ги разпитва.

Само в една се опитал - любимата му Ябланска къща от 1906 г. на бул. "Цар Освободител" №18, която някога е функционирала и като китайско посолство, а в момента е частен клуб. Той помолил да влезе в двора да снима, но не му позволили. "Пазванти на вратата си придават важност", коментира архитектът.

Друг фаворит му е турското консулство до Софийския университет, един номер по-нагоре по "Цариградско", №19.

^{Страница от книгата с Ябланската къща. Снимка: "Старите жилищни сгради на София (1878-1940)".}

^{Страница от книгата, на която се вижда Турското консулство. Снимка: "Старите жилищни сгради на София (1878-1940)".}

Арх. Русков с тъга отбеляза и част от разрушаващите се къщи в центъра, които собствениците искат да съборят, но законът им забранява и затова са ги оставили сами да рухнат. Той и колегата му арх. Ангелов са мислили да направят продължение, което да е за обществените стари сгради, но ги спрели мъките, по които минали, за да издадат тази.

"След като видяхме колко труд беше необходим за това и какви разочарования претърпяхме след това, за да издадем... След като събрахме материала, кандидатствахме пред столичната общинска Дирекция „Култура“ в конкурс за спонсориране на такива работи. Спечелихме конкурса, който беше със субсидия 5500 лв. Тази субсидия обаче на частни лица не се дава и трябваше чрез едно издателство на БАН да кандидатстваме и документите се подадоха от негово име. Цял месец разправии за документи, обяснения, материали. Издателството след одобряването трябваше да представи някакви документи и те проявиха несериозност, не представиха всичко и от общината ни отрязаха субсидията. Наложи се ние сами да намерим друг издател, печатница и да извадим собствени средства. Отпечатахме ограничен тираж, защото само за една книга печатницата взема 30 лв.", разказва той.

<sup>Страница от книгата. Снимка: "Старите жилищни сгради на София (1878-1940)".

Страница от книгата. Снимка: "Старите жилищни сгради на София (1878-1940)".</sup>

И двамата архитекти са пенсионери и нямат финансите да отпечатат голямо количество книги и да ги разпространят, затова се надявали на помощ от институциите. 

На задната корица на изданието има редица похвали за работата им от кметицата Йорданка Фандъкова, председателя на Съюза на архитектите в България, от УАСГ и директора в Националния институт за недвижимо културно наследство. Нито един тях обаче не помогнал по какъвто и да било начин за издаването или разпространението дори на една бройка.

Затова единственият архитектурен албум на софийските жилища не може да бъде намерен по книжарниците, за разлика от редица други безмислени книги, а всеки, който има интерес към книгата, може да си я закупи с предварителна поръчка лично от арх. Русков, като се свърже с него на имейл [email protected] или на неговия телефон, взет от редакцията ни, за сумата от 30 лв. - точно колкото иска печатницата за една бройка.  

"Не го правя за пари, нямаме намерение да печелим, 3-годишен труд колко струва", пита авторът.

Единствената подкрепа засега е заявена от главния архитект на София Петър Диков, на когото съавторът арх. Ангелов е преподавал във ВИАС. Той обеща пред OFFNews, че в близко време Дирекция "Архитектура и градоустройство" ще закупи 150-200 бройки, с които да спонсорира делото и да го разпространи.

Колкото и мелодраматично да звучи, ни остава да се надяваме, че ще продължим да гледаме повечето от тези сгради и на живо, а не само на снимки, защото помните ли как изглеждаше къщата до вас или няколко пресечки по-надолу, която бутнаха преди време? Аз също.

^{Корицата на книгата.}

Арх. Кирил Русков е роден в Плевен през 1930 г., а през 1953 г. завършва архитектура в София. През цялата си трудова дейност работи като проектант и главен архитект в проектантската организация в родния си град. Автор е на повече от 50 обществени сгради и на голям брой жилищни блокове и къщи. Награждаван е с държавни отличия, заслужил архитект, почетен гражданин на Плевен

Проф. д-р арх. Чавдар Ангелов (роден през 1930 г.) е завършил архитектура в София през 1953 г. Той е дългогодишен преподавател в Архитектурния факултет в София и в други университети. Автор е на много книги и научни трудове, както и на обществени, жилищни и производствени сгради в София, Бургас, в морските курорти и в други селища на България.

Още по темата

28/07/2015

Култура

Гибелта на един национален паметник на културата

19/07/2015

Анализи и Коментари

Японският хотел без вишните

15/07/2015

Общество

Приемат плана за центъра на София на последния СОС преди вота

10/07/2015

Интервю

"Държавата активно разрушава паметниците на културата"