За осма поредна година в рамките на София Филм Фест се организира Международен документален конкурс. Започнал по инициатива на българските режисьори Андрей Паунов и Борис Десподов, документалният конкурс на СФФ цели да представи водещи филми, които отразяват тенденциите в развитието на съвременното световно документално кино. 

Програмата включва 12 филма, триумфирали по международните фестивали през последната година. Тазгодишната селекция е дело на Светослав Стоянов, Мира Сталева и Светла Търнин и може да бъде видяна в зала „Славейков”
на Френския културен институт.

Фестивалът започва на 10 март.

„Сирийска любовна история” (Великобритания, 2015) на Шон Макалистър (миналогодишния председател на документалното жури на София Филм Фест) е вълнуващ разказ за семейство, разделено от тираничния режим на Асад в Сирия. Амер и Рагда се срещат в сирийски затвор. Месеци наред те си общуват през малка дупка, която издълбават тайно в стената между двете килии. Влюбват се и след като са освободени, се женят и създават семейство. Снимките на филма започват в Сирия през 2009 година, преди революционната вълна и промените в арабския свят. По това време Рагда е в затвора по политически причини, а Амер се грижи сам за малките им деца. Този много личен семеен портрет показва защо хората в арабския свят буквално умират, за да се случи промяната. „Сирийска любовна история” печели Специалната награда на журито на Биографилм ’15 и Голямата награда на журито в Шефилд ’15 – фестивал, който съчетава експертното мнение на майстори в документалния разказ с бунтовен дух и специално отношение към новите талантливи гласове – иновативен, вълнуващ и много различен.

^{„Сирийска любовна история”.}

„Новият човек” (Уругвай-Чили-Никарагуа, 2015) на Алдо Гарай разказва за Стефания - травестит от Никарагуа. Като момче той е осиновен от двойка уругвайски леви активисти по време на Сандинистката революция. Сега Стефания си изкарва прехраната, като охранява паркинг в Монтевидео. Филмът проследява пътуването й, чрез което преоткрива родината си, където някога е била син, брат и момче, учило се да чете и пише, и където сега иска да бъде приета като жената, която е. Кинотворбата печели Наградата „Теди” за документален филм в Берлин ’15.

^{„Новият човек”.}

Действието в „Обсебващо желание” на Бен Хопкинс, копродукция на Германия и Турция (2015), се развива в Истанбул, където пристига малък киноекип, за да снима филм за града. Един ден, прехвърляйки материала в монтажната, режисьорът забелязва, че има заснети форми и фигури, които не помни да е виждал по време на снимачния ден – изглежда, камерата е хванала духове. Идеята го очарова и скоро го обсебва. Докато режисьорът преминава от деня в нощта, от живия град към този от миналото, много различни аспекти от живота в Истанбул излизат наяве - разрушаването и реновирането на старите квартали, работниците имигранти, съпротивата на правителството, многото различни религии и общества, живеещи в града, странното меланхолично излъчване на Истанбул.

^{„Обсебващо желание”.}

„Лампедуза през зимата” (2015) на младия австрийски режисьор Якоб Бросман показва скритото лице на Лампедуза, малък остров в Средиземно море, между богатството на Европа и бреговете на Африка. Известен като входна врата към Европа за хиляди нелегални имигранти от Африка, Лампедуза е родина и дом за малка общност от хора, които ден след ден водят своята важна битка с живота. Случващото се на острова е изненадващо различно от това, което човек може да си представи, гледайки новините. Далеч от политическия хаос и медийното внимание, местните хора се опитват да съхранят достойнството си, отнасяйки се солидарно с тези, които мнозина смятат за причина за продължаващата криза, а именно - африканските хора с лодки. Копродукцията на Австрия, Швейцария и Италия печели приза за най-добър филм на един от най-авторитетните европейски филмови фестивали със 70-годишно история - Локарно ’15, където е представена в „Седмицата на критиката”, специална програма, фокусирана върху документалното кино.

^{„Лампедуза през зимата”.}

Сниман повече от осем години от финландското дуо Mика Таанила и Юси Еерла „Завръщането на атома” (Германия-Финландия, 2015) представя задълбочен и критичен поглед за сблъсъка на човешките ценности и икономическите интереси, финансовата и бюрократична мощ и рисковете, които крие за човешкото здраве използването на ядрената енергия. Финландия е първата страна на Запад, която позволява изграждането на нова атомна електроцентрала след трагедията в Чернобил (1986). Проектът е изправен пред сериозни проблеми, свързани с планирането и гарантирането на сигурността. Филмът разказва за необикновения и напрегнат живот в малкото „ядрено градче” в ерата на ядрения ренесанс. Кинотворбата получава Наградата за най-добър скандинавски документален филм на CPH:DOX ’15 – международният филмов фестивал в Копенхаген е третият най-голям и авторитетен форум за документални творби в света, като всяка година в кината на Копенхаген могат да бъдат видeни над 200 филма от всички континенти.

^{„Завръщането на атома”.}

„Земята, която спечелихме” (Нова Зеландия, 2015) на режисьора Кристофър Прайър е автентично документално изследване на мъжествеността чрез традициите и ритуалите на малък фермерски ръгби клуб от Нова Зеландия. Дързостта и приятелството помагат на отбора да се възстанови от дълга серия загуби. Понесли здраво тежкия товар от отговорности в професията и бащинството, съботната ръгби среща е мястото, на което фермерите изявяват себе си, развихрят страстите и доказват качествата си. Изполвайки привилегията за ексклузивен достъп до свещената мъжка територия, филмът представя завладяващ сезон на традиции, изтощение и приятелство, докато мъжете възвръщат вярата в себе си.

^{„Земята, която спечелихме”.}

„Г-н Гага” (Израел-Швеция-Германия-Холандия, 2015) е документален разказ за прочутия хореограф и артистичен директор на танцовата компания „Батшева” Охад Нахарин. Сниман в продължение на осем години, филмът представя многопластовата красота на съвременния танц и потапя публиката в креативния процес, стоящ зад уникалните изпълнения на „Батшева”. Сглобявайки уникален пъзел от непоказвани архивни кадри, репетиции, изяви и зашеметяващи танцови съчетания, известният режисьор Томер Хейман пресъздава интригуващата история на артистичния гений, пренаписал езика на модерните танци. Публиката отрежда третото място на филма на фестивала за документално кино в Амстердам (IDFA) – най-реномираният форум за документално кино в Европа.

^{„Г-н Гага”.}

Сред претендентите за най-добър документален филм е и носителят на специалната награда на журито за документален филм от Амстерадам, 2015 – „Украински шерифи” (2015) на режисьора, сценарист и оператор на филма Роман Бондарчук. Филмът е трагикомичен портрет на шерифския тандем Виктор и Володя, които трябва да се справят с дребните престъпления в малко градче, резултат от безработицата, бедността и неграмотността. Приключнията на Виктор и Володя са показани откъм комичната страна, докато жълтата им „Лада”, гордо окичена с украинския флаг, пътува към успoкояване на поредния съсед, забъркал скандал или кражбата на две патици. Така минават сезоните с лек повей от политическите настроения, които се усещат от телевизионния екран - до честванията по случай независимостта на Украйна, когато мъжете от градчето са мобилизрани.

^{„Украински шерифи”.}

„Любов моя, не пресичай тази река” (2015) на режисьора, сценарист и оператор Мо-йонг Чин успява да улови трогателни моменти в 76-годишното съвместно съжителство на двойка възрастни. Превърнал се в екранен блокбастер в Южна Корея, носител на наградите на публиката от фестивала в Южна Корея’15, Москва’15, Лос Анджелис’15, Милениум’15, завладяващият документален поглед към историята на това семейство е повече от любопитен, защото разглежда концепцията за дългосрочен брак във време, в което рейтингът на разводите се покачва всеки ден.

^{„Любов моя, не пресичай тази река”.}

„Когато Земята олекне” (2015) е дело на трима грузински режисьори - Тамуна Карумидзе, Саломе Мачаидзе и Давид Мески. Удостоен с приза „Прометей” за най-добър грузински документален филм от Тбилиси’15 и наградата за дебютен филм от фестивала в Амстердам, „Когато Земята олекне” е разказ за живота на грузинските скейтъри, такъв, какъвто е днес. За да избягат от капана на каноните на църквата и политическата реалност, скейтърската общност създава свои собствени „тайни” места, където да могат да усетят свободата на съществуването си. Там те се събират не просто, за да карат скейтборд, но и за да обсъждат въпроси за любовта, Бог и свободата. Филмовата импресия на ежедневието е съчетана с кадри с демонстрации в Грузия.

^{„Когато Земята олекне”.}

„Краят на играта” (2015) на режисьора Алба Сотора, е носител на приза Гауди’16 за най-добър филм. Кинотворбата разказва историята на Джалил, отгледан от испанско семейство от средната класа и превърнал в своя мания военните игри, още преди да проходи. В желанието да задоволят всеки негов каприз, родителите му разрешават какво ли не – включително да играе с пистолети и да се прави на войник. Джалил става снайперист в Афаганистанската армия. Но войната не е толкова вълнуваща, колкото изглежда във филмите. И той се връща у дома разочарован, за да участва в семейна война, причинена от испанската икономическа криза. Играта е към своя край, но дали Джалил ще успее да намери мястото си в реалния свят...

^{„Краят на играта”.}

“B-Movie: Lust & Sound in West-Berlin 1979-1989” (Германия, 2015), дело на Йорг А. Хоппе, Клаус Маек и Хайко Ланге, показва реалистичния микс от музика, изкуство и хаос в дивия Западен Берлин през 80-те години на 20 век. Градът зад стената е показан като сборен пункт на специален вид суб- и попкултура, привличащ креативни дилетанти и световноизвестни знаменитости. Историята за живота в разделения град, културна зона, в която всичко изглежда възможно, оживява чрез неизлъчвани до момента телевизионен и филмов материал, снимки и оригинални интервюта. На Берлинале ’15 филмът спечели Наградата на фондация DEFA.

^{“B-Movie: Lust & Sound in West-Berlin 1979-1989”.}

Българският избор за документалния конкурс тази година е „Кеймбридж” (България, 2015) на Елдора Трайкова. Добронамерено и шеговито озаглавен като едно от прочутите английски университетски градчета, той ни запознава с култовата роля, която образованието играе в живота на хората от Долни Цибър, село в Северозападна България. Селото е част от най-бедния регион в целия Европейски съюз, но и се води с най-голям процент завършили висше образование. Филмът е сниман в продължение на една година и представлява плавен и топъл човешки разказ за надмогването на ограничаващите условия на селото и мотивиращата сила на образованието... Елдора Трайкова е кинодокументалист с над 40 филма зад гърба си – познати и награждавани в цял свят. „Кеймбридж” получи Наградата на град Пловдив на фестивала „Златен ритон” 2015. Творбата на Елдора Трайкова беше българският филм, представен в International Documentary Filmfestival Amsterdam (IDFA) – най-реномираният форум за документално кино в Европа, който от 1988 година представя и промотира активно най-важните, провокативни и разтърсващи документални творби от цял свят.

^{„Кеймбридж”.}

Още по темата

05/03/2016

Култура

Новият филм на Командарев „Моряшки истории” с премиера на СФФ

04/03/2016

Култура

Филм за надигащия се в Запада социализъм закрива София Филм Фест

02/03/2016

Култура

"24 часа" на Кирил Станков с премиера на София Филм Фест

23/02/2016

Култура

Компютърът, който вещае началото на нова парична световна криза