Надали някой може да се даде еднозначен, ясен и категоричен отговор на въпроса кой създаде „Ислямска държава“ (ИДИЛ), а в същото време да остане обективен. Но проследявайки някои ключови факти, свързани с възникването и съществуването на групировката „Ислямска държава“ (ИДИЛ), човек може да си направи някои изводи за предпоставките, довели до това тя днес да контролира територия от близо 200 000 квадратни километра в Сирия и Ирак – тоест площ, която е близо два пъти по-голяма от тази на България.

ИДИЛ като икономически субект

Особено важно е да се гледа на структури като ИДИЛ реалистично – тоест по-скоро като на политически и икономически фактори, а не митологично - тоест като на идеологически формирования, които се борят за някакви идеали. Защото те съществуват. 

Обикновено паравоенните групировки се появяват тогава, когато държавата е слаба, за да налагат своите икономически интереси в разрез с установения ред. И е логично бързата печалба посредством нелегални дейности да е основната причина, поради която ИДИЛ привлича бойци от стотици държави по целия свят. По данни от 2015 г. – над 20 000 са гражданите на различни от Сирия и Ирак страни, зачислени в бойните редици на ИДИЛ.

В най-силните си години ИДИЛ всеки ден печели между 1 и 3 милиона щатски долара от продажбата на нефтена продукция, контролирайки стотици петролни кладенци в Ирак и 60% от целия производствен капацитет на петролни продукти в Сирия. Зад идеологическата фасада, използваща радикалния ислям като средство за привличане на симпатизанти и за трупане на дивиденти чрез всяване на страх, стоят още средна годишна печалба от над 1 милиард щатски долара от трафик на наркотични средства. ИДИЛ печели и от нелегална търговия с антики, продажба на електроенергия (в районите в Сирия, където групировката контролира електроцентралите), събиране на данъци и изнудване, обири и конфискации.

Фондации, произхождащи от страни в района на Персийския залив, също са засичани да финансират ИДИЛ зад благотворителна маска. За да спре тази практика от източници на нейната територия, Саудитска Арабия налага забрана на предназначените за Сирия произволни дарения.

Произходът на ИДИЛ

Групировката ИДИЛ днес представлява обединението на няколко десетки различни паравоенни групировки. ИДИЛ употребява ултраконсервативното уахабитско течение на салафитския ислям, което всъщност представлява доминиращата форма на исляма в Саудитска Арабия и Катар. Основоположник на уахабизма е проповедникът Мухаммад Абд Ал Уахаб, роден през 1703 г.

Най-старото име на основния клон на структурата е „Организация на монотеизма и джихада“, образувана през 1999 г. от йорданския ѝ ръководител Абу Мусаб Ал Заркауи. През 2004 г. Ал Заркауи променя името на групировката на „Месопотамска джихадистка организация“, популярна в световните агенции като иракски клон на „Ал Кайда“. Причината организацията да бъде възприемана като клон на „Ал Кайда“ в Ирак е тази, че Ал Заркауи се врича във вярност на Осама бин Ладен – ръководителят на „Ал Кайда“ тогава - но на практика самата групировка никога не е определяла себе си като клон на паравоенната структура „Ал Кайда“ в Ирак.

В началото на 2006 г. „Ал Кайда в Ирак“ се обединява с няколко иракски паравоенни структури. След като през юни Ал Заркауи е убит, следва ново обединение с други организации, носещо вече името „Ислямска държава в Ирак“.
След като групировката значително разширява влиянието си в Сирия, през 2013 г. се преименува на „Ислямска държава в Ирак и Ал Шам/Сирия/Леванта“. Но от 2014 г. насам във всички свои официални съобщения групировката нарича себе си просто „Ислямска държава“.

Предпоставки за разрастването на ИДИЛ

Условията за съществуването и за разрастването на голямата групировка ИДИЛ днес възникват основно в резултат от две исторически събития: военната инвазия в Ирак през 2003 г. – свалила режима на Садам Хюсеин - и от конфликта в Сирия, започнал в края на 2010 и в началото на 2011 г. като част от така наречената „Арабска пролет“. Тогава ИДИЛ навлиза в Сирия като част от въоръжената опозиция срещу режима на президента Башар Асад.

Екстремистките структури имат почва да печелят от нелегални икономически дейности посредством насилие точно тогава, когато държавата е слаба. Именно поради липсата на силна държава възникнаха и българските групировки в началото на 90-те години.

След войната в Ирак през 2003 г. т. нар. „Ал Кайда в Ирак“ – основната фракция на възникналата на по-късен етап организация ИДИЛ – придобива значителна мощ чрез тероризъм и всяване страх от насилие. Войници от армията на САЩ успяват да ликвидират Ал Заркауи, лидерът на организацията. Но иракските служби нямат същата мощ, както преди войната, и не успяват да предотвратят нейното повторно възникване под формата на „Ислямска държава в Ирак“.

Всичко започва от Ирак

Иракската военна инвазия в САЩ и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия започва на 20 март 2003 г. Двете евроатлантически страни атакуват режима на Садам Хюсеин с подкрепата на правителствата на Австралия, Дания, Полша и Испания.

Тогавашния президент на САЩ Джордж Уокър Буш и министър-председателят на Обединеното кралство Тони Блеър твърдят, че целта на инвазията е да бъде разоръжен иракският режим от оръжия за масово поразяване. Но на практика такива оръжия не биват намерени – нито преди, нито след като режимът е свален.

Още преди военната инвазия на САЩ и Обединеното кралство в Ирак, лидерите на Франция, Германия и Нова Зеландия се обявяват твърдо против нея, опонирайки на Буш и Блеър, че нямат доказателства за наличие на оръжия за масово поразяване в Ирак. Въпреки възникването на глобални протести против инвазията и въпреки опозицията от страна на Франция, Германия и Нова Зеландия – коалицията навлиза в Ирак по въздух, по вода и по суша.

През 2004 г. ООН излиза с доклад на оръжейни експерти, според които в Ирак със сигурност не е имало оръжия за масово поразяване. През януари 2005 г. – след близо двугодишно издирване - американската армия прекратята окончателно търсенето на такива оръжия.

Предполагаемият брой на жервтвите в Ирак от началото на военната инвазия до днес, когато в страната действат паравоенни структури като ИДИЛ, достига до около 1 милион души. Само за периода 2005-2011 г. в терористични нападения са загинали най-малко 50 000 цивилни. Жертвите на войната в Ирак от страна на американската армия са поне 4 486 души, а на войниците от други държави повече от 318 души. Във войната са загинали и 13 български граждани, поне 486 цивилни чужденци и най-малко 164 журналисти от целия свят. Насилието продължава и до днес. Поради тази причина много иракски граждани продължават да търсят убежище в чужбина.

***

Днес - 15 години след като Джордж Уокър Буш обяви, че „светът вече не е същият“, 13 години след недостатъчно добре мотивираната военна инвазия в Ирак и 6 години след Арабската пролет - трудно можем да си представим как щеше да изглежда Близкият изток, ако диктаторските режими в повечето държави в региона се бяха съхранили. Разбира се, вземайки предвид и факта, че много диктатори през последните 10-15 години ясно разкриха своите тъмни лица, надали можем да кажем с увереност дали светът щеше да бъде по-добър или по-лош.

Само можем да предположим, че ако горните събития не се бяха състояли, вероятно нямаше да има почва за просперитета на екстремистките групировки, поради наличието на които милиони сирийци и иракчани бяха принудени и продължават да бъдат принуждавани от обстоятелствата да търсят щастието си извън своето родно място.

И то бидейки наясно, че в историята няма „ако“. В нея има само факти и митове, които се тълкуват различно спрямо актуалните обществено-политически и спрямо отделните идеологически настроения.