Учебниците се броят наесен

Маргарита Илчева 14 юли 2014 в 15:19 5577 4

В очакване на официалното насрочване на предсрочни парламентарни избори, МОН прави гаф след гаф. За Негово величество Данъкоплатеца това е вече азбучна истина. Именно заради това, че Него го подценяват от години, той не просто няма доверие на която и да е институция. Родители, учители, експерти и дори работещите в МОН познават манталитета и действията на политическите лица, изживяващи се като актьори във великото представление на властта. Големият контраст, обаче, се вижда чрез обективния поглед към този спектакъл. Той казва, че жанрът е фарс, толкова безвкусен и банален, че отдавна се играе при почти празна зала. Актьорите, обаче, продължават да ни натрапват фарсовите си роли като „мисии”, а режисьорът насила качва малкото зрители и даже хората отвън на сцената! 

Поредната мисия невъзможна е лицемерната идейчица за един учебник по учебен предмет във випуските от 1- 7 клас. Идейчица е, защото някой си мисли, че открива студената вода, която течеше преди 89-та, от една страна. От друга, идейчицата е поставена не в луксозна опаковка, а в балон с хелий, който съвсем скоропостижно ще бъде спукан от гражданското общество. За лицемерието какво да се каже... Дали това, че сегашният министър опита неуспешно точно преди евроизборите да заиграе с обеднелите родители, които решиха, че така майката- държава ще дава по-малко пари за учебници и така ще се спестят пари за пенсии, напр.! Или се опита да скрие несвършената работа по промяна на учебните планове, програми и съдържание на учебниците, които вече отдавна са разплатени с европейски пари? Дали МОН не използва интернет за т.нар. всенародно обсъждане точно в летния период, когато българските училища са залети от отчети, таблички, НВО, ДЗИ и им е точно до това да дават мнение по наредба, която ще важи само за уч.2014/15 г., защото ще има ново правителство наесен. Или МОН обявява за „всенародно” участието на родители, които не могат да бъдат представителна извадка, ако изобщо реално са участвали вече в анкетата? Дали пък не се разчита и на съзнателно манипулативно скриване на основния, почти онкологичен проблем на средното ни образование- академичния фундаментализъм? Най- голямата спекулация дойде с изказаната публично „тайна” за това какви огромни хонорари получавали авторите на учебниците- един човек, един хонорар от 134 000 лв. Колегите от издателствата реагираха бързо. Но пък „какво им пука в тая жега” политическа, жега лятна. Но пък имаше и лятна буря в жегата – държавата щяла едва ли не без пари да напечата всички учебници в държавната печатница. Толкова е умилително, че някои от Данъкоплатците наистина щяха да ръкопляскат, но пък именно на тях ще кажа, че в интернет мрежата може да се провери всичко! На кого е държавната печатница, бил ли е депутат и от коя политическа сила нейният собственик и кой е вдъхновителят на тази поредна демагогия с хората!

Слабият режисьор на фарса реши, че спектакълът ще стане новаторски, като превърне театралната зала в кафе-театър с безплатни напитки по масите. Публиката от родители и учители ще си хортуват „на кафе” преди, по време и след театъра, без да осъзнават, че десетилетия плащат като Данъкоплатци билета, защото безплатен кафе-театър няма.

В амбициозните драматургични творения, макар и фарсови, има винаги повече от една сюжетни линии. В нашия случай това е националната стратегия за развитие на педагогическите кадри – 2014-2020 г. И тъй като режисьорът ни е дал текста на представлението, нека кажем, че докато го четем, спонтанно се появяват въпроси. На „четенето на маса” подобни въпроси, разбира се, са били зададени. Напр. 1. Как ще се гарантира качество на обучението на учителите през управлението на училищата та чак до изхода на системата? 2. До кога Министърът на образованието ще се опитва да бъде Шива, санкциониращ всичко в тази много важна публична система? 3. Защо се губи обществена енергия, интелект и време в надхитряване на академичната автономия? 4. До кога текстовете на документите ще бъдат неразбираеми и заради това интерпретирани почти като художествен текст? 5. Кой ще се реши да напише ясен план с необходимите лечебни действия, които ще излекуват почти терминално болната ни образователна система най-после?!

Предизвикателството пред режисьора е огромно – и актьорите, и публиката, и сценичните работници са информирани и взискателни. Фарсът все по-трудно ще обира останалите малко наивни зрители. Чалгата вече не е на мода.

Виж още за:
Най-важното
Всички новини

Още от

Коментари

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!