Имало едно време един човек...

Той винаги и за всичко бил подготвен.

Когато започнело да вали дъжд, той изваждал чадър. Когато започвало да пече слънцето, той вадел слънцезащитен крем.

Когато вечер излизали комарите, той носел репелент.

Абе за всичко бил подготвен, но веднъж, докато хапвал био зеленчуци, за да живее дълго, се задавил и умрял...

Край на приказката.

Сетих се за нея, защото днес попаднах на едно изказване на украинския външен министър Кулеба, който бе на посещение у нас.

Не искам да коментирам по никакъв начин геополитика в този текст. Но това, което Кулеба каза, е изключително. Знаете ли защо?

Защото всъщност украинският външен министър - по-добре от всички теоретици, социални антрополози и учени, успя да характеризира управлението на България. При това не само сегашното, а почти всички (да не слагам чак такъв общ знаменател).

Той каза едно изречение, от което мен лично ме е срам, а за вас не знам.

Той каза това - “Благодарим ви, благодарение на вашата помощ ще си умрем защитени”.

Величествената символика на това просто изречение е повече от ясна. Кулеба с няколко думи успя да преразкаже цялостната визия на България и нейното мъдро ръководство. Това е, което се случва у нас в последните десетилетия.

Ние защитаваме умрелите.

Нека видим хода на нашата политическа визия през последните години.

През последните години ни беше нужна реформа в съдебната система. А ние правихме стандарти за българската луканка. Стара планина...

През последните години ни беше нужна реформа в културата. А ние се заехме със закон за лимита за производство на домашна ракия.

През последните години ни беше нужна реформа здравеопазването. А ние правихме закон за българския език в операта (ако сте забравили - имаше такъв. Някакъв клет лекар от ГЕРБ го беше внесъл, беше пълен с правописни грешки).

Това ни е цялата оправия.

И когато ги попитате - защо не решавате важните неща - тия велики управници ви отговарят - ти какво, ГЕРБ/БСП/ДПС/БДЖ ли искаш да върнеш на власт?

Е, днес знаем, че и ние, българите, ще умрем защитени.

Не само украинците, които били братя с руснаците според Радев.

Егати и братята, господин президент. Все едно вашият брат да дойде у вас, да ви вземе апартамента и да застреля комшиите ви. Мерси…

Това е реалността. И на мен не ми е смешно.

Щях да злорадствам, щях да пиша “аз казвах ли ви”, но истината е, че не виждам вече какво може да дойде.

И затова ви предлагам следното:

Да слагаме по една бронежилетка и да се почваме един друг. И който остане, той да управлява.

Колкото по-малко останат, толкова по-лесно ще е управлението на тая територия… Така ще се решат веднъж завинаги коалиционните проблеми и няма да има никакви драми.

И с това свършвам тоя не особено весел коментар.

У нас винаги сме се стремили да защитаваме не живите, а умрелите.

Така всяко разследване на злоупотреби тук се случваше, след като на някой път загинат поне 20 наши сънародници.

Така у нас всяка дребна и измъчена реформичка се случваше, след като я някой язовир издави някое село, я някой влак – цистерна гръмне и отнесе половин град, я някой идиот, надрусан и пиян, смачка с луксозната си кола няколко човека и почерни няколко семейства.

Какво да очакваме тогава от българската визия? Тя не може да ви опази живи тук, та ще опази живи други хора другаде...

И понеже започнах с приказка, време е и да завърша с приказка.

Имало едно време един човек.

Той се опитвал да се хареса на всички.

И накрая, понеже се опитвал да се хареса на всички, не се харесал на никого. И тоя човек после се чудел защо това е така.

А останалите се чудели какъв точно е тоя идиот...