Хората се готвят да празнуват!
Такъв възглас се чу в животинското царство и настана суматоха.
Някои животни дори отидоха да гледат „Суматоха” по Радичков в Русенския драматичен театър. Примерно големите бели чапли от резерват Сребърна. За да разберат каква е същността на една суматоха и да я осъществят по най-добрия начин, по човешки, така да се каже.
Хората се готвят да празнуват! И животните по бърлоги и подмоли, по боксове и обори – се разтрепериха и замижаха от ужас.
Човешкият празник е ужас за животните, между нас казано.
Защо?
Отиваме веднага при хората и проверяваме как се готвят да празнуват те.
Но нека видим първо: какво по-точно влагат те в понятието „празнуване”?
Оооо
Виждаме месо. Предпочитаме месо. Виждаме хора, предпочитащи месо.
Апропо – правим мигновена анкета на цялото човечество – от Анкоридж, Аляска, до Оукланд, Нова Зеландия. Само един въпрос: Имат ли чувства животните и различават ли се в значителна степен чувствата им от чувствата на хората?
Преобладаващата част от анкетираните хора отговарят: Да, животните чувстват, а чувствата им не се отличават много от човешките.
Преди да бъде заклан някой човек, примерно на площад в Саудитска Арабия, при рутинно изпълняване на смъртна присъда – той определено изпитва чувства. Те са обикновено в регистъра между екзистенциален ужас и смъртно отчаяние.
Връщаме се при анкетираните преди малко и ги питаме: Как ви се струва?
Симпатягата Джонатан Суифт, апропо, в едно свое есе препоръчва да се реши проблема с изхранването на децата на бедняците, като се взимат тези дечурлига от бедните семейства и се угояват, за да бъдат изядени от заможни хора. По време на празници.
Така и децата няма да са недохранени, докато бъдат заклани, и клетите им родители ще бъдат избавени от тежкото бреме да гледат гладните личица на децата си, а и заможните клиенти ще могат да се насладят на особени и неопитвани дотогава вкусове. Хм.
Можем да простим на Джонатан, защото е страдал от Мениеров синдром. Но...свирепият му, унищожителен хумор ни идва в повече, нали така?! Защото ние сме благовидни и благодушни и благопристойни консуматори и сме ваксинирани с бустерни дози и не правим лоши неща и въобще – какъв е тоя цинизъм, трябва да сме по-човечни и нежни и като ядем с децата си децата на овчиците трябва да пеем Тиха нощ, свята нощ и после да отидем малко да погледаме Оня, Разпънатия на кръст (от нас).
Всъщност – празничен въпрос: "Кой, по дяволите, беше тоя Джонатан Суифт? Не беше ли написал Робинзон Крузо? Или обратното"?
А кучетата и котките под мостовете и под колите и под плачещите върби по кварталите и под козирките на входовете и пред касапниците и зад ресторантите и в глухите улички и в слепите дворове - чакат с трепетен ужас да започне празничната канонада!
Бууум.
Хората имат, нали така: някои дефицити!
Питайте някой психолог от Югозападния и той ще ви каже: Хората имат някои дефицити.
И тези дефицити, охохоформили се в детството им още – се запълват, компенсират и натъпкват до козирката ...с гърмене на бомби и изтезаване на другите!
Нас просто ни няма! Но ние ще покажем...че ни Имаааааа.
Така реве инфантилният егоизъм в душите на тъй наречените хора с дефицити (тоест - повечето хора).
Нас всички ни подминават, пренебрегват, не ни виждат, ние сме ужасно важни, ние сме ужасно ахахаха уникални (разбийш ли), ние сме себе си, ние сме напра`о себе си и още едно себе си отгоре...и пак никой не ни бръсне за слива, не ни забелязва какви сме готини и уникални (поне три пъти „уникални” в едно изречение – за щастие), никой не схваща как ни са щурей и как ни са играй и как ни са дивей и как ни са щье да ибем маата на сичку, щот смье готьни и вилики!
И ей туй е наш`то – да гърмим – за да ни забилежат, да разбере светът за нас – защото сега ни е паднало, защото ни трябва геройство, защото няма никакъв смисъл това дето изкарваме пари като роби, без лица и без значение – и само на един празник ни е паднало – да се чуе за НАС! Буууум.
„Бъди себе си” обикновено означава „Бъди тъп изрод”. Буууум.
Кучетата, котките, плъховете и хамстерите, както и предразположените вечно към инфаркт морски прасета – стоят и гледат всичкото това Бъди себе си с мрачно неодобрение. Ужас... – казва еднин стар сив и мъдър плъх, а две стари кучки от квартал Полигона - Мръвка и една друга – кимат с глави толкова разбиращо, колкото въобще може да се кима. Разбиращо.
А да – за празниците трябва да има нещо мило и позитивно!
Какво примерно мога да се сетя?
Ето го: сам човек. Самотен. Без никого на тоя свят. И приятели даже няма. А и пари. Пари няма, свършили са миналата седмица. В хладилника има бучка сирене от сто грама и четвърт хляб. Той си сварява чай. Липов чай. Сам го е брал. Идва празника. Идва новата година, новата надежда, новата нумерологична светлина на 22 – навсякъде гърми, трещи, кучета вият, прасета лежат нарязани и накъсани в чинии и студени подноси, котки се катерят по пердетата, пердетата се палят от бенгалски огньове и от римски свещи, дори богомолките по манастирите, докато спят зимен сън, отдавна изяли главите на съпрузите си, се будят за миг и потрепват...И самотният човек си сипва чая в чаша, стара чаша, подарена от някого, когото е обичал преди повече от трийсет години...излиза на балкончето на стария си дом...гледа навън. И си казва: Благодаря ти, Господи. Ще се опитам да бъда човек в идващата година. Ще се опитам да разбера какво по дяволите означава това. Сам казва на себе си: Благодаря ти, Господи.
И това е.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
leomesi
''Какъв скандал е Корал''. Атанасов очаква да се иска имунитета на депутати от ПП-ДБ
nms
Мъж е третиран като роб в Португалия цели 17 години
4I4ATA
БСП има 700 нови членове от началото на годината до днес, обяви Нинова
nms
Бивш кмет на Благоевград похарчи половин милион за нови лампи, но няма стълбове, на които да се монтират