На 9-ти aвгуст г-н Мартин Шулц, Президентът на Европейския парламент, публикува коментар в Linkedin със заглавие „Научихме ли наистина уроците от кризата?“. В него Г-н Шулц споделя своето разбиране за все още продължаващата в някои страни криза, която започна през 2008-2009 година, както и за причините за кризата и какви уроци предполагаемо трябва да бъдат научени. Само че според мен единственото, което става ясно от статията му е, че или той не е научил нищо, или и той като правоверен социалист в предизборна обстановка (изборите в Германия са през септември) говори неща, които избиратели със социалистически предпочитания искат да чуят, независимо дали са истина или не.

Основните уроци от финансовата криза, според Шулс, са три:

Невидимата ръка на пазара не работи и трябва да оперира в строга регулаторна рамка.

Не невидимата ръка на пазара, а невидимата ръка на желанието да бъдат преизбирани, мотивираше политици от европейски държави като Гърция, Испания, Португалия да натрупват огромен държавен дълг на гърба на данъкоплатците и чрез него да финансират законни схеми за купуване на гласове. Подобна бе ситуацията и в САЩ, където не невидимата ръка на пазара, а замаскираната ръка на политическата корист наду ипотечния балон чрез колосалния морален риск, създаван от намесата на квази-държавните банки като Фани и Фреди и абсурдни закони като Community Reinvestment Act.

В човешката история е имало икономически кризи, причинени от чисто пазарни провали. Но нито колапсът на ипотечния пазар през 2008 г. в САЩ, нито Европейската дългова криза, избухнала през 2009, са такива. Те бяха и продължават да са едни от най-добрите примери за изключително умело замаскирани и завоалирани политически провали. Разбира се, че и банкерите имат вина за кризата от 2008-2009 година – защото много умело се възползуваха от стимулираната от политиците политика на „лесни пари” и „достъпен дом за всеки”. И колкото и милиарди долари и евро да инвестират американските и европейски политици в политическа пропаганда и PR, за да замаскират следите си, историята ще ги осъди подобаващо. Ако не днес, то утре.

Политиката трябва да бъде по-висшестояща от пазара и труда над капитала.

На фона на факта, че последната криза, стартирала 2008-2009 г. (а и повечето кризи в световната история, с изключение на тези предизвикани от военни конфликти), са предимно резултат на погрешни политически решения, а не пазарни провали. Горното твърдение изглежда не само абсурдно, но направо комично. Именно ситуация, в която политиката е по-висшестояща от свободния пазар причини до голяма степен кризата. Затова е логично, че докато тази парадигма се запази, самата криза ще продължи да се възпроизвежда.

Но един по-дълбок анализ на последствията разкрива, че възпроизводството на кризата не е задължително лошо и нежелано за политиците. Като изключим Германия, Швеция и Малта, всички европейски държави са увеличили държавните разходи като процент от икономиката спрямо 2008 г., което означава, че политиците са концентрирали по-голям дял от средствата в икономиката в своите ръце. Не е ли това всъщност желаната от тях цел? Колкото повече средства, иззети принудително от гражданите разпределят политиците, толкова повече (1) обществени поръчки ще могат да раздадат на близки до тях бизнесмени и (2) гласове ще могат да купят напълно законно през социалните системи, държейки по-бедните гласоподаватели в пълна зависимост от политическата им користна благосклонност и изолирани от пазара на труда (чрез висока минимална работна заплата, например).

Върховенството на труда над капитала пък е чисто марксистки позив, който в историята на няколко пъти довежда на власт диктатори, причинили смъртта на милиони по невъобразимо жесток начин. Всъщност, в една свободна държава, трудът и капиталът не са в конфликт, а в синергия. И няма нужда политиците чрез насилие и принуда да уреждат върховенството на единия или другия.

Икономиката и политиката трябва да се върнат към ценностите на солидарност, социална справедливост и уважение.

Този призив е просто исторически грешен. Говорейки за връщане към тези ценности, Шулц намеква, че те някога са съществували в Европа. Но това не е вярно. Напротив, един от основните проблеми в повечето страни в Европа днес е прекалено голямата солидарност, която води до нежелание за работа на десетки милиони европейци, които се чувстват добре и на социални помощи. Както и на онзи особен вид „солидарност”, изразяващ се в преразпределяне на държавни ресурси към близки до политиците бизнесмени и специални „групи по интереси”, както и държавни регулации, издигащи бариери и предпазващи тези специални групи от конкуренцията на предприемчиви граждани и създаването на правови рамки, които запазват богатството на богатите елити противно на пазарната логика.

Дори няма нужда да се връщаме назад, тъй като днешната европейска политика е една от върховите точки на тези практики. Струва си само да се спомене, че земеделците, които формират не повече от 2% от европейската икономика, получават под формата на субсидии около половината от средствата в европейския бюджет. А тези средства са иззети принудително от всички европейски граждани, без някой да бъде питан дали желае да ги подари на земеделците поради политически, а не икономически причини.

Статията на г-н Шулц разкрива или стряскаща некомпетентност и неразбиране на причините за кризата, или лицемерно изкривяване на фактите и манипулиране на логиката, така че да се изведат изводи, които обслужват политическите интереси на левите европейски партии и елитарната политическа върхушка в ЕС. Което и да е вярното, нищо чудно, че вече 5-а година европейската икономика продължава да е в криза.

Как да бъде иначе, когато европейските лидери през цялото време са ни водили в абсолютно погрешна посока? И единственият въпрос днес е дали са го правили и продължават да го правят от незнание или от политическа корист. И крайно време е критично голяма маса от избиратели да разбере, че чрез преразпределение по-богат не се става. А чрез повече и по-производителна работа и създаване на условия за честна и свободна конкуренция.

П.С. Традиционно за ляв политик г-н Шулц обвинява за кризата „нео-либерализма ".Чудно е че г-н Шулц не знае, че терминът нео-либерализъм е измислен от немския социалист Александър Рюстов, който се чуди как да се преименуват немските социалисти малко след края на втората световна война. И нарича себе си нео-либерал.

Още по темата

09/09/2013

Нашите автори

Международният валутен фонд - To be or not to be

26/07/2013

Нашите автори

Държавата не трябва да се превръща в инвестиционна банка

07/07/2013

Нашите автори

Сексистката реторика на българските политици

05/06/2013

Нашите автори

В защита на държавността