Пиша тази статия в дни, в които професията на музиканта е поставена под въпрос...

Да, в дни на пандемия, в дни на извънредно положение огромно количество световни музикални институти са затворени, коварният китайски вредител COVID-19 удари най-напред именно изкуството и културата, а у нас, по стар навик, взехме да цъкаме с език да да си припомняме старата поговорка "Музикант къща не храни".

Музикант къща не храни, но може да ви построи къща - да я изчисли, да я проектира, да ви напише договор и да ви препоръча правилните от химическа гледна точка материали. Скъпи мои читатели, сега ще кажете, че съм слънчасал, въпреки че навън е минус 4. Ама не, не е така. И със следващите четири малки истории ще ви убедя в обратното...

I. Игор Стравински - юристът

В изкуството на XX век има само двама гениални творци-хамелеони. Това са Пабло Пикасо и Игор Стравински. Двамата минават през изключително много периоди в творчеството си, като всеки период е толкова различен от предишните, че само големи познавачи могат да разберат, че е дело на един и същи творец.

Стрaвински е руски композитор, но колкото е руски, толкова е и френски, швейцарски и американски. Защото е живял във всяка една от тези държави и е дал по нещо на изкуството там. Още се помни случаят, в който той прави своя трактовка на американския химн, изпълнена на концерт в Бостън през 1944 година, след което композиторът има сериозни проблеми с американските власти. Все още съществува версия, според която той е бил арестуван, макар че самият Стравински (който не е обичал да говори по темата) отрича.

Но да не ви занимавам повече със скандалите около Стравински (който е бил гадже с Коко Шанел, мръсник такъв), а да ви разкажа за неговата професия.

Като млад Игор е ученик на един от най-големите руски композитори - Николай Римски-Корсаков. Когато вижда какъв огромен талант има неговият ученик, Корсаков е категоричен:

"Игор, никаква консерватория. Ако идеш в консерваторията, ще те смачкат и ще те вкарат в калъп. За това отивай да учиш нещо друго и пиши музика."

И така Стравински, вместо да учи контрапункт, четене на стари ключове, анализ и хармония, заляга над учебниците по право. Така и не завършва, но резултатът е налице - на 29 май 1913 година в театър "Шанз Елизе" е премиерата на неговия балет "Пролетно тайнство", който е толкова гениален, че променя цялата музика на XX век... И предизвиква такъв зверски скандал, какъвто никое друго музикално произведение не е предизвиквало.

Дали Стравински щеше да напише такова варварско парче, ако бе учил в музикалната академия? Никой не знае. Може би скучните учебници по право са допринесли за този заряд на музиката в ранните му творби...

II. Ернст Ансерме - математикът-диригент

Понеже започнахме със Стравински, няма как да не продължим плавно към един от най-близките му приятели - диригентът Ернст Ансерме. Стравински и Ансерме са свързани с дълбока дружба и творческо партньорство, като юристът-композитор често споменава своя приятел - основателят на оркестъра на Романска Швейцария като най-добрия изпълнител на музиката му (Стравински мрази думата "интерпретация", той има доста по-консервативно отношение към изпълнението на музиката си).

Ансерме е един от най-големите диригенти на XX век. Истината обаче е, че той по образование е математик. Професор по математика в университета в Лозана, Ансерме започва да се занимава сериозно с музика някъде около 1912 година, а през 1918 основава оркестъра на Романска Швейцария. Концертира, записва огромно количество музика, осъществява респектиращо количество премиери на нови творби на Стравински, Бритън, Мануел де Фая, Прокофиев.

Ансерме обаче не изоставя математиката. Противник на додекафоничната техника, създадена от Арнолд Шьонберг, той пише книгата си „Les fondements de la musique dans la conscience humaine“ (1961), в която по математически път оборва концепцията на додекафонията (система за композиране, която използва 12 тонови серии).

Ансерме, впрочем, казва нещо, което не е типично за математик: "Когато слушам Стравински, виждам, че нещо извън мен става. Когато слушам Брамс, усещам, че нещо става с мен".

Тази мисъл едва ли се е харесала на неговият приятел Игор, но да продължим нататък.

III. Александър Бородин - композиторът-химик

Александър Бородин е представител на поколението преди това на Игор Стравински. Бородин е съмишленик на учителя на Стравински - Николай Римски-Корсаков, и заедно с него и още няколко композитори - Кюи, Балакирев и Мусоргски - основава "Могъщата петорка" (на руски - "Могучая кучка").

Бородин няма голямо творчество, но за сметка на това пише гениалната опера "Княз Игор" - една от иконичните творби на руската класическа музика. А много години по-късно актьорът Уил Смит рапира върху темата от "Половецки танци", но това е друга, далеч по-тъжна тема...

Както казах вече, Бородин не оставя огромно наследство. Това е така, защото композиторът всъщност... е химик. И то не какъв да е химик, а химик със световно значение. Учил в Хайделберг, Бородин работи върху напълно непонятни за мен изследвания, сред които първата нуклеофилна субституция на хлор от флуор в бензоил хлорид. Подобна реакция, известна на Запад като реакция на Хунсдикер, публикувана през 1939 г., е наричана в Съветския съюз Бородинова реакция.

На Бородин се приписва откриването на алдоловата реакция (каквото и да е това), съвместно с Адолф Вурц.

Междувременно, когато му остане време, той пише струнни квартети, симфонични творби като "В степите на средна Азия", камерна, вокална и симфонична музика.

Викате нямало химия в музиката? Много ви здраве от Бородин!!!

IV. Димитър Ненов - композиторът-архитект

Димитър Ненов безспорно е един от най-интересните български композитори от първата половина на XX век. Немски възпитаник, автор на различни музикални произведения, недолюбван и игнориран от социалистическата власт след 9 септември 1944 година, Димитър Ненов пише фундаментални творби за българската музика, сред които "Токата", Концерт за пиано и оркестър, симфоничната поема – „Коледа“, симфоничната сюита „Тракия“.

Това обаче е само част от живота на Ненов. Другата част от живота му е свързана с архитектурата. Освен музика Ненов завършва и архитектура през 1927 година в Германия. Завръща в България и работи известно време като архитект в Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1927 – 1929) е в Главна дирекция на железниците (1929 – 1932). Специализира архитектура на железопътни сгради (гари) в Италия (1932). Ръководи възстановителните работи в Борисовград, (днешния Първомай) след Чирпанското земетресение 1928. Строи няколко жп гари, жп лаборатория, противотуберкулозен диспансер в Хасково. 

Впрочем, все още можем да видим сгради, проектирани от Димитър Ненов, като тази в Плевен:

Ненов участва и в колектива, който проектира първата сграда на Централна гара в София. Паралелно с това пише и музика. Незаслужено пренебрегван български композитор, който обаче дава много и на българската музика, и на българската архитектура.

V. Музикант къща не храни

Днес, в този момент, в края на януари 2021 година музикантите са последна грижа. Всъщност ние рядко сме уважавали труда им и винаги сме ги смятали за отрицателни герои. Дори басните са ни такива - мравката е яка, щурецът - пъпен негодник.

Разказах ви за тези четирима велики музиканти. А можех да ви разкажа за Мангъров, за Бойко, за Мая Манолова, за генерал Мутафчийски и за здравния министър Ангелов.

Ама не ми се разказва за тях. И не мисля, че някога ще ми се разказва за някакви хора като Валерката, който размахва различни пръсти и ние си губим времето да го коментираме.

Музикант къща не храни. Особено днес. Но музиканта ще го запомним. А останалите - не.

А музикантите могат какво ли не. Само не знам какво могат канцеларските плъхове, които ръководят живота ни, откакто се помним...