Известният публицист Цоню Корнажев е първи братовчед на Петър Русев - бащата на Дилма Русеф и неин чичо.

Според споделеното от баща ми, Петър е бил аполитичен и с лековат характер, разказа пред OFFNews.bg Корнажев.

Петър Русев заминал от България, когато аз съм бил само на 2 години и половина. Моят баща е бил най-малкият брат в семейството на Петър Корнажът и се е задомил на 35 години. А неговата майка – най-голямата дъщеря, се е задомила на 17. Затова ни е толкова голяма разликата. Ние дълги години нищо не знаехме за него. Едва през 1948 г. се обади от Бразилия и разбрахме, че е жив. Тогава изпрати писмо до общината в Габрово и оттам го предадоха на майка му – моята леля. Тя тогава живееше в София с най-малкия му брат. Нахълта у нас и се развика: „Петър е жив“. Веднага тя му писа писмо – отговор, в което се включи и баща ми. Той после писа отделно писмо на баща ми, което и сега пазя в архива си, споделя Цоню Корнажев.

Петър Русев идва от Габрово в София и завършва право. Баща ми по това време представлява габровските текстилни фабрики в София. Като добър вуйчо, го взема на работа. Дава му достъп дори до ключовете от касата. Впоследствие, в писмото си от Бразилия, Петър се извинява на баща ми за своите постъпки.

Според споделеното от баща ми, Петър е бил аполитичен и с лековат характер. Някои сега го изкарват комунист. Ако беше така, той щеше да замине за Меката на комунизма – Москва. Тогава за там се отправяха много комунисти-идеалисти, голяма част от които биват изпратени в лагери и там някои загиват, за които Георги Димитров и Васил Коларов не си мърдат пръста. А моят братовчед заминава на Запад, казва Корнажев.

Среща с Дилма Русеф

Навремето я бях виждал на снимка – като двегодишно момиченце с живи очички, между майка си и баща си. Видяхме се с нея в Габрово при нейното посещение у нас в края на 2011 г. Не бях поканен на официалната вечеря при президента Първанов. Аз й споделих кой съм. Казах й, че Корнажът произлиза от „курназ“, както се е държал дядо ми и й пожелах също да е курназ, както него и неговите потомци. В интерес на Бразилия. Тя ми каза, че ще бъде такава и ми вдигна ръката не по нашенски, а така, както прави Фидел Кастро. Нейният фотограф ни снима, като тя ме прегърна. Тя ми предостави визитната картичка с личния си имейл. Нещо, което ми позволи неколкократно да й се обадя, за да й предоставя някои подробности от неин интерес, спомня си публицистът.

Впечатленията ми от нея са, че е емоционален, но същевременно сдържан човек. Волева жена, която не се огъва и държи на своите виждания. Не е свързана с олигархични кръгове и действително мисли за Бразилия. Докато предшественикът й Лула да Силва е обичал да скита по света, тя предпочита да е в Бразилия и да работи за страната си. Около себе си обаче очевидно има хора, които са се наместили край нея, за да я използват – също както става и в България. Желая й успех, завършва чичото на Дилма Русеф.