Отиде си режисьорът Иван Станев, съобщават от театралната работилница „Сфумато“.

Най-неспокойният и дързък режисьор, който направи при нас, в „Сфумато“, незабравимия спектакъл „Изкопни материали“ по Андрей Платонов и още толкова много паметни спектакли в България и по света, пишат от „Сфумато“.

„Със загубата на режисьора Иван Станев съвременният българския театър губи и част от лицето си. „Любовта към трите портокала", „Раната Войцек", „История на окото", „Изкопни материали" и филмът Moon Lake ще останат в историята на театъра ни като смели, безжалостни, взискателни и отчайващо красиви опити за летене“, пишат от Съюза на артистите в България (САБ).

„Разделяме се със забележителна съвременна театрална личност. Само споменаването на името му носи енергията на нещо модерно, свръх егоцентрично, но силно въздействащо. Иван Станев се опита да забрави българския театър, но българският театър никога не може да забрави Иван Станев, защото зад ангелското му лице стоеше решителна творческа личност, която научи театъра ни на смелост по пътя“, пишат от списание „Български театър“.

Иван Станев е роден през 1959 година във Варна. Той е режисьор, преводач, писател, драматург. Завършва режисура при проф. Гриша Островски, ВИТИЗ (1983) и културология в СУ (1987). Завършва аспирантура по културология при проф. Атанас Натев (1988) и при проф. Ришбитер във Фрае университет, Берлин. Преподавател e по театрознание във Фрае университет, Берлин. Дебютира с постановката на „Любовта към трите портокала” по К. Гоци (ДТ Ловеч, 1984), където работи до 1986, поставя „Алхимия на скръбта” и „Раната Войцек” – авторски колажи, „История на окото” по Ж. Батай (театър „София”1997). От 1988 г. живее и работи в Германия. Гастролира в Амстердам, Загреб, Белград, Тбилиси.