Мария Касимова-Моасе е родена в София. Тя е журналист и писател. Кандидат е за вицепрезидент в двойка с Лозан Панов. Животът е по-важен от изборите, твърди тя на финала на предизборната кампания в интервю за OFFNews. 

- Г-жо Касимова, срещнахте се с много хора в предизборната кампания. Какъв е изводът Ви – чуха ли и разбраха ли посланията, които отправихте с Лозан Панов?

- Надявам се да е така. Знам, че истината се казва трудно, но още по-трудно се приема. Не мислех, че е така. Винаги съм вярвала, че всеки иска да знае истината без никакви условия. В ситуация на избори и дълго лъгани и манипулирани хора обаче всички имат нужда от хубави обещания, които не е задължително да бъдат реалистични. Нуждаят се от т.нар. “позитивни” послания, като под това разбират предимно мили думи на някаква надежда. Нормално е след толкова дълго време на недоверие и грижи. Вярвам също, че тези, които истински са осъзнали какво казваме, са разбрали посланията ни. Да, да призовеш да се спазват мерките и да се предпочита ваксинирането не събира гласове. Но пък е спасяващо живота на много хора, които може би ще те послушат. Животът е по-важен от изборите.

- Остана ли нещо недоизказано, нещо, което е много важно хората да знаят, за да гласуват за вашата кандидат-президентска двойка?

- Не се случи дебатът между кандидатите за президент. Намирам това за напълно недемократично и дори арогантно от страна на нежелаещите да дебатират кандидати за президенти. Жалко и че журналистите не настояха за това - чуха се само няколко гласа, но ми се струва, че щеше да е друго, ако те заедно бяха поискали дебата, който се полага на едно демократично общество. Много неща останаха неизказани в една толкова кратка кампания. Нямаше време хората да се отърсят от първоначалните представи за нас, често манипулирани умело от тролове и обслужващи медии. Нямаше време да ни опознаят като хора, да ни чуят и да ни се доверят. Всъщност до голяма степен стана така, че хората говориха много повече време за очилата на Лозан Панов, отколкото за тезите му.

- Защо всъщност искате да бъдете вицепрезидент на България, защо не депутат например?

- Не съм създадена да следвам партийна дисциплина и директива - прекалено свободолюбива съм. Виждам позицията на вицепрезидента като истински активен проводник между хората и институциите, като човек със социални и полезни за всички каузи и готовност да работи в полето на културната дипломация. Знам, че хората пълнят със съдържание поста, а не обратното. Смятам, че мога да съм полезна още в работата с българите зад граница, както и по отношение на опазването на природата. Това са все теми, които ме вълнуват от години и по които така или иначе работя. Представям си, че от позицията на вицепрезидент мога да постигна много повече.

- Помогна ли Ви в кампанията това, че се дистанцирахте от Демократична България и подчертахте, че не сте техни кандидати?

- Не мога да преценя. Не съм гледала на това като на стратегия - просто така е било, така сме го изказали. Всъщност хората от "Демократична България" ни помогнаха много - редовите хора, кандидатите по места. Видяхме се с тях из цялата страна, те бяха наши домакини и наши основни привърженици. Те всички са страхотни, всеотдайни, решителни. Още в началото казахме, че ценим подкрепата на партията, но си оставаме независими кандидати, които няма да следват ничия политика, а своите собствени виждания и идеи. Истината е, че аз самата не съм се срещала с лидерите на ДБ - запознавала съм се с Христо Иванов преди години по съвсем различни поводи, а г-н Атанасов изобщо не познавам. С мен никой от ДБ не е разговарял, нямам никаква по-детайлна идея какви са били техните цели - следя изявите им като всеки друг гражданин онлайн и по медиите. Трябваше да открием кампаниите си заедно, но това също не се случи. Нямам представа защо.

- Г-н Панов каза, че ако не сте на балотаж, ще подкрепи този, който не е подкрепен от ДПС. И Вие ли мислите така?

- Да, аз съм на същото мнение.

- Няколко пъти подчертавате, че отношението към различните е изключително важно за Вас. Защо?

- Защото не мога да се примиря с липсата на човещина. Първо, защо ги наричаме “различни”? Те са хора като нас и ако трябва да наричаме някого “различен”, то тогава всеки е различен - по височина, по тегло, по цвят на косата или дължина на носа.… Второ, защо приравняваме всяко различие към социална неприемливост? Защо всеки човек с различна сексуалност е сравняван с престъпник? Защо всеки тъмнокож е непременно отъждествяван с крадец или измамник? Защо не ни интересува как се случва животът на глухите, на слепите, на психично болните, на остарелите и немощните? Едно съвременно общество не може да не си обича хората и не може да не се грижи за тях. Трябва да се отказва от тази грижа или да изисква рестрикции само за лошите граждани - убийците, изнасилвачите, крадците, мошениците, извергите… Трябва първо да сме хора и е добре да си го припомним. Човечността също е отвъд изборите, точно както животът.

- Сред дамите - кандидати за вицепрезидент, коя е най-близо да Вас като възгледи, характер, поведение?

- Не знам. Не сме се виждали с тези дами на живо и не сме разговаряли. Вярвам, че всички те са с искрени и добри намерения в състезанието за поста.

- Ако зависеше от Вас, какво бихте избрала за справяне с COVID кризата и ниското ниво на ваксинация у нас – убеждаване, строги мерки тип „скрита принуда“ или задължителна ваксинация поне за определени групи?

- Като човек, който уважава свободите и вярва в науката, бих заложила на убеждението и образоването. Хората не са глупави - те просто бяха изключително объркани. Бих заложила на модерна и добре направена кампания, на добър пример от известни хора в обществото, на директни срещи на хората със специалисти.

- Ще продължите ли да се занимавате с политика и след вота на 14 ноември, независимо от резултатите?

- Не.

- Можете ли да изброите най-важните каузи, за които ще продължите да работите?

- Превенция на насилието, работа за достоен живот на физически и психически болните, признаване на основни граждански права на хората с различна сексуална ориентация, религия, етнос или физически характеристики, културния обмен и превръщането на България в средище на съвременно изкуство, благодарение на българските творци и на българите в чужбина, опазване на природното, културно и архитектурно наследство в страната ни.

- Какво е Вашето обяснение на феномена „най-бедни в ЕС“ десетки години? Мързеливи и непредприемчиви ли са българите, или не умеят да си избират управниците? 

- У нас безпаметно и нагло се краде от години. Но хората са готови да излязат на протест срещу зелените сертификати, защото е трудно да отидат до мола или в кафене, но им е непосилно да се възпротивят, когато ги крадат през магистрали, европроекти, банки или къщи за гости. Ще премълчат големите далавери и дори ще изберат онези, които са участвали в тях, защото някак ги имат за герои. Не мога да разбера и как продават гласовете си, влизат в схеми на корпоративен или административен вот, как прекланят глава и си казват “всичко е загубено, точно аз ли ще го променя”?. Изненадана съм колко активна и мощна омраза може да се излее върху човек, който никога не е бил във властта, само защото кандидатства за нея. А тази енергия така и не се обръща срещу онзи, който безпаметно се е облажвал от властта и това е ясно за всички. Тъжно е, че залитаме по повърхностното и нямаме самочувствие на хора, които могат да променят нещата. А ние можем да го направим. Просто ни накараха да вярваме, че не можем. Ще е тъжно, ако продължаваме да го вярваме.