Бившият депутат от Върховната Рада Володимир Парасюк е на фронта от началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна. Мобилизиран е в 8-ми специален полк на въоръжените сили на Украйна. Днес той се бие в Източна Украйна.

- Ти не си за първи път на фронта през тези осем години на украинско-руската война. Замина на война през 2014 г. По какво се различават за теб тези два етапа?

- Първо, мащабът. Ако през 2014 г. войната беше по-локална и беше само за източната част на Украйна, сега военното положение е в цялата ни страна. Второ, настроението на обществото. Тези, които не разбраха какво се случваше преди осем години, днес осъзнават, че нашата война е истинска. Ако тогава някои в западната част на Украйна не взеха насериозно ситуацията, сега повечето украинци промениха мнението си. Сега страната е обединена, както никога досега.

- Имаше ли у теб някакви усещания тогава, че може да се осъществи пълномащабно руско нахлуване в Украйна?

- Разбира се, че имах. Разбрах: това просто няма да свърши, трябва да има някакъв решаващ етап в нашата конфронтация с врага. Ето го и той дойде. Очаквах ли това да се случи сега? Не можех да знам. Но си давах сметка: в живота си ще го видя това и ще трябва отново да хвана оръжие, за да защитавам страната. Когато бях демобилизиран, прекарах целия период в подготовка за пълномащабна офанзива, за да има с какво да защитя семейството си и Украйна като цяло.

- Преди осем години ти участва в битките за Иловайск и Мариупол. Какво най-често си спомняш от там днес?

- През цялото това време си мислех: най-лошото, което съм виждал, беше „Иловайският котел“. Но сега виждам такъв Иловайск... Почти всеки ден. В началото основната ни задача беше киевското направление. Това, което се случваше в Иловайск, беше наистина страшно. Но когато дойде 2022 г., ти си била в Ирпен, Гостомел, разбираш: дори в Иловайск не беше така. И този страх се увеличава, защото всеки ден виждаш някои нови неща, които просто те изумяват. Най-вече - убийството на обикновени хора, които се опитваха да избягат от зоната на военни действия. Тази картина е просто шокираща. Понякога не знаеш как да се справии с емоциите. Защото не е лесно да видиш с очите си как загива цялото семейство с малки деца. Сънуваш го и ще го сънуваш още дълго…

Знаеш ли, говорих си с момчетата: имам отметка „Любими“ в телефона си – това са номерата на приятели, познати. Една трета от тях могат да бъдат премахнати, защото тези хора вече не са между живите. За кратък период от време загубих много приятели и познати...

- "Азов", когато съобщава в социалните мрежи за смъртта на момчетата си, пише: "Ще отмъстим!"

- Всички, които дойдоха на нашата земя с война, ще бъдат наказани за смъртта на нашите братя. Това е и нашата мотивация. Слушай, ако не живеехме, за да отмъстим за смъртта им, нямаше да продължим напред. Делиш парче хляб с човека в окопа, а утре го изпращаш в последния му път... Няма нищо хубаво в това, но определено не можем да седнем и да ревем. Убеден съм, че те биха искали да продължим напред и да направим това, което ни каано - само победа! Ето защо сме мотивирани да отмъстим за смъртта не само на военните, но и на всички загинали в тази война. Сред тях има много деца и обикновени хора, които не са виновни за нищо.

- Въоръжените сили разбиха бригада, участвала в жестокостите в Буча. Някои бяха взети в плен. Какво да се направи с тях? Да се разменят за наши, или да се убият?

- Не мога да намеря еднозначен отговор на този въпрос. Трудно да се съветва нещо тук. От една страна, трябва да си върнем нашите пленници. От друга - тези изроди просто трябва да бъдат унищожени! Ние също имахме различни ситуации от този план и ние взехме нашите решения... Има споразумение между момчетата какво да правим с такива хора. Мисля, че знаеш какво.

- Да.

- Изпълняваме го. Ще ти кажа това: ние все пак сме хора, защитаваме доброто, но този свят трябва да бъде освободен от такива боклуци.

- Президентът Владимир Зеленски също ги нарече "боклуци", когато говори за ракетните атаки срещу Одеса няколко часа преди Великден. Тогава загинаха осем души, включително и тримесечно бебе. Аз моля военните, с които общувам, да опишат руската армия. Ти воюваш, през 2014 г. беше в плен при руснаците. Как би ги описал?

- Не искам да ги меря с техните мерки. Това са просто роби, на които техният цар им е казал да вървят напред и те го правят. А иначе това са страхливи глупаци, които нищо не могат. Когато са малко по-спокойни, започват да показват сила. Но когато става дума за контактни битки и сериозни военни операции, това са пикльовци и тиктокъри. За нас те са врагове. Аз дори не искам да знам дали някой от тях, или изобщо от тяхната сбирщина, наречена Русия, има човешки качества. За мен няма изключения. Мисля, че и след 100 години няма да има. За мен лично това са хора, които са престанали да съществуват като личности. Това е пречка, която трябва да бъде премината и преодоляна. Толкова, точка! Убеден съм, че всички наши военни ще го кажат така.

- Споменах в разговора ни, че си участвал в битките за Мариупол през 2014 година. Днес градът е под обсада. Има изключително тежка и ужасна ситуация. Имам впечатление, че руснаците толкова ревностно преследват Мариупол, разрушават го и умишлено убиват цивилни, особено деца (както удариха родилния дом, драматичния театър, където с големи букви беше написано - деца), не само защото е излаз към морето. Преди осем години градът беше задържан и не беше допуснато да се присъедини към ДНР, което беше голямо поражение за руснаците, което те не простиха. Как смяташ?

- Тези хора, които останаха в Мариупол, преди всичко нашите военни, са истински герои. Сега искат да унищожат града, защото той е център и демонстрация на нашата сила и съпротива. Целият свят се възхищава на това. Затова на Русия и трябва някаква победа. Руснаците никога през живота си няма да могат да крещят, че са велики освободители, докато част от нашите момчета героично държат последните позиции. Те отдавна са символ на Украйна.

Колкото до думите ти за 2014 г. и това, че Мариупол остана украински в началото на войната, дори тогава това беше наш приоритет. Когато влязохме, повярвайте ми, беше различно: някои от местните ни посрещаха, други не. Оттогава градът стана много украински. Самоопредели се като украински. Процентът на тези, които смятат, че Мариупол трябва да остане под контрола на Украйна, се е увеличил значително. Затова не знам дали руснаците са имали задача да си отмъстят за 2014 г. Мисля, че имаха общо - да превземат Донбас. И Мариупол - като един от аванпостовете на противостоянието в Източна Украйна.

Повтарям: тези хора, които се бият там сега, са истински герои. Големият проблем е, че не можем да ги освободим, защото това е много сложна военна операция. Не се прави за ден-два. Много войници искат да отидат там, тегли ги към битка, но всичко не е толкова просто, колкото би могъл да си помисли някой. Тук не мога да посъветвам нищо, защото нямам военен опит за това. Ако бъде разработен план, надежден екип - ще го изпълним.

- Нашето разузнаване съобщава, че Русия не се е отказала от използването на химическо оръжие в Мариупол. Ще се осмели ли?

- Тези идиоти не могат да бъдат разбрани нито с логика, нито с някакъв анализ. Те са просто тъпаци! Не можеш да ги наречеш по друг начин. Всичко най-ужасно, което човечеството е измислило, те биха могли да приложат както в Мариупол, така и в други области. Когато някой се чуди има ли заплаха от ядрен удар, ще кажа, че има. Когато върху червеното копче държи пръста си психопат и шизофреник с подобно нему обкръжение, той може да го натисне.

- От какво ще зависи?

- От някои специфични глобални проблеми. Или от настроението му. Не можем да предвидим това. Но всяка заплаха от тяхна страна остава актуална. Вече виждаме това в пълномащабната инвазия. Анализирайте какво са измислили, как се движат, как са изградили политическа класа? Всичко това вече го знаем много добре! Това е лудница, наречена Русия. Все едно да дадеш на маниак пистолет, нож и да го пуснеш на улицата. Той определено няма да започне да засажда цветя, а ще убива. Същото важи и за Русия: те са маниаци с много оръжия и болезнена представа за Вселената и човешкия живот.

- Ето защо те нарушават "зелените коридори " в Мариупол, които украинското правителство се опитва да организира. Вицепремиерът Ирина Верещук заяви, че вече не молим, а настояваме ООН да осигури тази евакуация, защото само те могат да помогнат тук. Защо няма отговор? Защо се бавят?

- Защото са страхливци! Чуй, бюрокрацията и глобализацията са ги изяли толкова силно отвътре, че дори не знаят как да постъпят в дадена ситуация. Ще търсят хиляда и един документа, за да не направят нещо, вместо да подпишат един и да действат. Просто в света досега не е имало война като тази в Украйна и те се страхуват да вземат каквито и да е решения. Разни организации бяха финансирани от различни източници. Живееха много добре. Бяха на грантове, създавайки вид, че работят и красиви картинки. И когато стана дума за истински неща, когато трябва да хванат хората и да си изпълнят своите задачи, те просто не го правят! Между другото, подкрепям президента, който каза, че ООН може да бъде закрита, ако не може да се справи със задачите, които стоят пред нея. ООН има ясно дефиниран устав. Той трябва да се изпълнява. Вместо това те търсят пролуки, за да го избегнат. Същото е и с НАТО! През 2015 г. бях в централата на Алианса. На официално ниво всичко изглеждаше много готино. Но след това на кафе проведох разговор с един от техните генерали. Той ми каза: „Ако врагът нападне някоя от страните от НАТО, ние дори не знаем как да започнем процеса на мобилизация“. Всичко е толкова бюрократично, че те не разбират как ще действат. Във военен план всичко е много просто. Но в политически – много по-трудно.

Следователно цивилизованите страни по света трябва да търсят нови формати на взаимодействие в подобни ситуации. Тези, които са подписани след Втората световна война, са неефективни. Цяла Европа е под заплаха. И Америка също, колкото и странно да звучи. Защото сега си имаме работа не с малка държава, а с огромна сбирщина - Руската федерация, която, за съжаление, все още има много оръжия.

- Въпросът е дали цяла Европа е наясно, че днес Украйна е нейният „щит”. Според мен не всички там го разбират. По някаква причина унгарското правителство, открито подкрепящо Русия, смята, че Унгария не е застрашена. Но това е дотолкова, доколкото на руснаците им е изгодна такава подкрепа днес. Утре ситуацията може да се промени. И не в тяхна полза...

- Те водят политика на опитомяване на врага. Това се дължи на факта, че всички те зависят от руската енергия. Ползваха руски газ и петрол и никой не мислеше, че може да се случи някаква агресия. И дори да предполагаха това, те си мислеха: „Е, ние ще предадем Украйна и ще уредим въпроса“. Но когато Украйна започна да се бие с достойнство, целият свят беше изумен от това, което правим. Така те бяха изправени под стената: не знаят чия страна да изберат. Тези държави, които вярват в нашата победа, ни помагат с каквото могат. Това са Великобритания, Полша, балтийските страни. А Унгария е държава, която все още има противоречиви териториални въпроси. Тя подкрепя Русия, защото никой не е премахнал руското влияние в Европа. То не е изчезнало. Виждате ли, в самата Франция 40 процента от електората гласуват за кандидат, който директно декларира подкрепата си за Русия (Марин льо Пен зае второ място на президентските избори във Франция.). Геополитиката е такава. Но във всичко това трябва да разчитаме само на себе си. Всичко! Трябва да вярваме във въоръжените сили, нашия народ и нашата победа. Всичко останало е помощ. Фактът, че някои международни споразумения не се изпълняват, вече е наследство от решенията на нашата политическа класа, която не се знае с какви идеи е била мотивирана, например, от предаването на същото ядрено оръжие. Но след войната всички ще направим изводи и ще оценим действията на тези хора.

- Кога мислиш, че може да се очаква повратна точка във войната? Случи ли се вече тя?

- Киев беше първата повратна точка. Ние го защитихме. От първите дни на нашествието дойдох тук с оръжието си. Ако столицата не оцелее, цялата страна ще падне. Повярвайте ми, с такава сила, с която натискаха тук, с такава маса танкове, бойни машини на пехотата и всичко останало, беше наистина страшно. Но когато успяхме да устоим и дори да контраатакуваме, започваш да разбираш, че победата ще бъде наша.

- Сега се отказаха от намеренията си да превземат Киев? Възможно ли е отново да атакуват столицата?

- Всичко е възможно. Как да предвидим болни хора?! Но аз не вярвам в поредната пълномащабна офанзива. Не виждам как могат да направят това. Първо беше разрушена инфраструктурата, с която стигнаха до столицата. Когато избягаха, взривиха всички мостове зад себе си.

Второ, Киев не е малък град, а огромен мегаполис. Трябва да изпратят половината от цялата руска армия в това направление. При това всички заедно с десанта, артилерията, тежката техника и самолетите. Такива операции са планирани за повече от един ден. Такава концентрация на войски няма да се появи за една секунда. И американците, и нашето разузнаване ще видят това веднага. Като се има предвид колко усилия хвърлиха този път, но нищо не се получи, ще трябва да бъдат увеличени десетки пъти. И вече нямат такива ресурси. И както казах, няма инфраструктура, за да стигнат до Киев. Видях някои области, където те базираха оборудването си. Всичко беше унищожено, без дори да напускат позицията си. Вероятно нашите стреляха от авиацията, работеха „Байрактари“. Всичко гореше там! Ако дори се опитат, ще си го получат отново.

- Зеленски заяви, че „тази война може да бъде спряна от този, който я е започнал “. Това е Путин. Какво мислиш?

- Той не иска да спре нищо. Ще стигне до онова положение, докато руската армия не бъде натръшкана тук. И след това мисля, че ще го премахнат своите. Все още се надяват на нещо. Путин няма какво да губи нито в живота, нито в политиката. Но той няма да стане герой за народа си. Знаеш ли защо?

- Защо?

- Защото след смъртта му всички там ще го прокълнат. Защото са такива. Докато робите имат господар, те го славят, когато изчезне, ще търсят друг. Но нас не ни вълнува това. Изобщо един ден можем да се събудим и да усетим, че няма война. Както бързо започна, може скоро и да свърши.

- Винаги се събуждам с такава надежда.

- Аз също! Като всеки украинец. Войната е изтощителна. Ако някой си мисли, че това е евтино нещо, дълбоко се лъже. Хората дори не си представят какво е да заредиш с гориво цялата военна техника, налична в Украйна, да нахраниш и облечеш всеки наш военнослужещ. Въпреки факта, че имаме много силно доброволческо движение, не се справяме напълно с всичко. Но ние се опитваме и успяваме в много отношения. Нашите доброволци вероятно изнесоха целия автомобилен пазар на Полша. Все още обаче липсва транспорт. И те отиват по-надалеч – в Германия, Австрия. Работят колкото могат. Много благодаря на всички, които подкрепят нашата армия, а не просто седят и мислят как е или трябва да бъде.

- За щастие има все по-малко такива „диванни“ експерти.

- Наскоро ми се обади един познат и започна да ми говори колко му е трудно, защото цените се вдигнали, бизнесът не върви. Казах му: "Ти си егоист! Има хора, които са загубили всичко! Някои са претърпели такива загуби, че ще живеят с тази болка до края на живота си. Разбира се, сега цялата държава е в опасност. Но ти седиш на повече или по-малко безопасно място виждаш близките си и още се оплакваш. Ти от сутрин до вечер трябва да си благодарен на тези, които поеха тежестта! Ако не се съпротивляваха в Киев, Чернигов, Харков, Суми, тези изроди щяха да дойдат при теб много бързо, където и да ти си в Украйна. Дали в Закарпатска област или в Ивано-Франковск, въпреки че и там падат ракети. Но това не може да се сравни с унищожаването на цели квартали в градовете, където всичко гори и нашите лежат мъртви по пътища. Това са страшни картини!". Опитвам се да предам на хората: ако някой смята, че освобождавайки областите Киев, Житомир, Чернигов и Суми, е станало по-лесно, не е. Продължаваме да работим за победата! Няма чужда война. Тя една за нас всички. Ето защо всички трябва да се борим, където можем. Но определено не се оплаквайте и не казвайте: „Искам да е като преди войната“. Това няма да стане!

- Искам да те питам за хората, които положиха усилия да докарат тази война в страната ни. Преди осем години в едно от предаванията казахте на Нестор Шуфрич, че той и Партията на регионите са пряко отговорни за случващото се в Източна Украйна. Оттогава "Регионалните" смениха името на партията, но не и нейната същност. Сега можем да говорим за тяхната отговорност за пълномащабното нахлуване. Ще бъдат ли наказани?

- Може би ще позволим да живеят у нас тези, които смениха позицията си и започнаха да възприемат по различен начин случващото се. На тези, които са преминали "точката след която няма завръщане", никой няма да прости. Просто нямах късмета да хвана някой Шуфрич или друг "регионал", който говори за някакъв мир, бих му дал знамето на Украйна и бих го изпратил на тези, с които искат да преговарят. Например на разрушения мост в Ирпен. Повярвай ми, нито един от тях няма да се доближи дори. Там разправят, че трябва да с някого да преговаряме. Куршумът с калибър 7,62 е най-добрият преговарящ с врага. Всичко останало е загуба на време.

- Един фен на "Руский мир" Александър Ржавски вече е дочакал своите освободители, които го убиха в собствената му къща в Буча.

- За това говоря! Те цял живот чакат, говорейки за мир! Знаеш ли, дори тази дума просто ме дразни! Аз не го приемам лесно. Те това искаха, казаха, че сме братски народ. Моля всички, отидете и преговаряйте за мир с братята си! Аз лично бих им дал такава възможност.

- Дейността на Опозиционната платформа „За живота“ беше забранена. И тук бързо се ориентираха - смениха името си и се превърнаха от фракция в група. Докато секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана Алексей Данилов ги призова да се извинят на украинския народ и да напуснат парламента, „преди да ги изнесат“.

- Подкрепям! Докато още не са ги окачили на някой бор или смърч. Всички знаем, че врагът е Русия. А тези изроди са още по-лоши! Те разделят нашето общество отвътре.

Сега някои казват: „Медведчук предаде Украйна“. Той не може да я предаде, защото това не е неговата държава! Той е агент на друга държава. Такива трябва да бъдат ликвидирани. В едно от интервютата си през 2017 г. направо казах, че Медведчук трябва да бъде ликвидиран, в противен случай той ще доведе до лоши последици за страната. Тогава срещу мен беше образувано наказателно дело за заплахи. Но този изрод докара войната в Украйна. Той увери Путин, че вижда ситуация, в която руската армия ще бъде добре дошла, когато дойде тук. Когато първата техника пристигна в Гостомел, това не бяха танкове и бронетранспортьори. Техните „автозакове“ (камиончета за превозване на арестувани и спецподразделения на полицията, б. прев.) дойдоха, за да потушат протестите.

- Сега Медведчук моли Зеленски и Путин да го разменят за защитници и жители на Мариупол.

- Всичко е игра на един актьор! На кого е потрябвал там?! Не изпълни плана, руснаците не стигнаха до целта. Те никога няма да отидат на такава размяна. Особено за освобождението на Мариупол. Кой е Медведчук за обикновените руснаци? Някакъв чудак, който имаше проруска позиция в Украйна. И това е всичко! Но превземането на Мариупол ще има много силно пропагандно послание в Русия. Затова, повтарям, те никога през живота си няма да отидат на такава размяна.


Интервю на Олга Москалюк, ЦЕНЗОР.НЕТ
Заглавието е на OFFNews
Превод: Красимир Крумов