Тази година преди броени дни се навършиха 75 години от легендарния полет на Валерий Павлович Чкалов (1904 - 1938), съветски летец – изпитател, прелетял без кацане в средата на 1937 г. заедно с Байдуков и Беляков разстоянието Москва – Ванкувър, САЩ, през Северния полюс. Чкалов загива при изпробването на самолет – изтребител. Съществуват различни версии за смъртта му. Една от тях е ревността на Сталин към славата му.

- Име?

- Чкалов Валерий Павлович.

- Години?

- 33.

- Професия?

- Летец.

- С какво се занимавате в момента?

- Правя табуретки.

- Е как е, хубави ли стават табуретките?

- Хубави стават. Кръгли. Като пирожки.

- Как стана така, че се захванахте с табуретките?

- Не си спомням.

- Да ви припомним ли?

- Не.

- Да започнем отначало.

- Тъй верно.

- Слушам ви.

- По дефиниция табуретката е стол без облегалка. Със или без декоративен елемент. Тапицировка може и да има, а може и да няма. Като стол без облегалка тя не става за сериозно седене. По-скоро за леко присядане. Специалистите съветват, ако те чака запой, да не сядаш на табуретка. При леко пийване може, но при запой е смъртоносно. Мнозина от момчетата свършиха така. Оттам и марката на онази водка, „Табуретачная”. Децата също много обичат табуретките. Обръщат ги с краката нагоре, сядат между краката и си представят, че карат самолет. Ако разрешите, ето така.

Чкалов стана от табуретката, обърна я наопаки, седна между краката и си представи, че кара самолет. Самолетът пикираше. Правеше лупинги. Влезе в свредел. После се спусна ниско и обръсна върховете на дърветата, които се виждаха през прозореца зад телената мрежа на оградата на лагера.

- Достатъчно, Чкалов. Ставайте. Вие не сте дете.

Чкалов се изправи като пружина, обърна пак табуретката и седна отгоре с изправен гръбнак.

- Тази табуретка вие ли сте я правил?

- Тази не.

- По какво познавате?

- Няма име.

- Как така няма име?

- Всички мои табуретки носят имена, женски имена. Последната се казва Оксана. Предишната – Валерия. По-предишната – Олга. Помня имената на всичките.

- Чкалов?

- Аз, тъй верно.

- Колко табуретки сте направил до момента?

- 917.

- Чкалов, а вие обичате ли жените?

- Много ги обичам. Но отдавна не съм ги виждал.

- Това пречи ли ви?

- Пречи ми.

- Как няма да ви пречи, така се бяхте разглезил – ходехте на срещите си с изтребител, като непременно трябваше да минете под мостовете на Нева. И в какво, собствено, се изразява преченето?

- Нахлуват в сънищата ми и не мога да спя.

- Какви мерки вземате?

- Трудно е.

- Как се справяте с проблема, питам?

- Не мога да кажа.

- Това е разпит, Чкалов, а аз не съм класната ви.

- Знам.

- Добре. Въпреки мълчанието ви съветската власт иска да ви покаже, че тя е една великодушна власт. Тя ви дава възможност да изкупите греховете си, като участвате в изпробването на нов модел самолет – изтребител. А, щях да забравя. Пристигнало е писмо за вас. От някоя си Мери от Ванкувър. Само че писмото е на английски. Вие знаете ли английски, Чкалов?

- Съвсем не си спомням.

- Нищо. Като се върнете от полета, ще намерим преводач и ще го прочетем. Вън на портала ви чака един джип. Тръгвайте.

- Слушам, тъй верно.

- Един момент, Чкалов. А докато летите, не ви ли е страх?

- Страх ме е, гражданино следовател.

- И как се борите със страха?

- Страхът е като табуретката. Ако го обърнеш наопаки, се превръща в игра.

- Вие сте щастлив човек, Чкалов. Тръгвайте.

Още по темата

29/06/2012

Нашите автори

Изпит

12/06/2012

Нашите автори

Класикът

03/06/2012

Нашите автори

Песента на славеите (разказ на Деян Енев)