Проектобюджетът на Държавното обществено осигуряване (ДОО) мина на второ четене в ресорната парламентарна комисия. Депутатите не приеха нито едно от внесените предложения и така не успяха да поправят финансовия министър Асен Василев.

Единствената промяна е вдигането на майчинството през втората година от 710 на 780 лв.

Очаква се следващата седмица в комисия да се гласува бюджетът на НЗОК, както и план-сметката на държавата, а след това проектозаконите да влязат в пленарна зала. Амбицията на депутатите е да приемат Бюджет 2023 до края на идната седмица и той да влезе в сила от 1 август. Така няма да се налага народните представители да съкращават едномесечната си лятна ваканция.

Предложенията

В проектобюджета на Министерски съвет е заложено от 1 януари 2023 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица да е 710 лв., а от 1 август - да се увеличи на 780 лв. Същото увеличение се предвижда и за земеделците и тютюнопроизводителите.

Максималният осигурителен доход се запазва и остава 3400 лв. Предвидено е увеличение на пенсиите по "швейцарското правило" с 12%. От 1 юли минималният размер на пенсиите за стаж и възраст се увеличава на 523,04 лв. Със задна дата от 1 януари се увеличава възрастта за право на пенсия - с по 2 месеца за жените и с 1 месец за мъжете. Възрастта за пенсиониране при непълен стаж се увеличава с 2 месеца и достига 67 години.

Обезщетенията за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и на дете до 8-годишна възраст, отглеждано от бащата или осиновителя, се вдига на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.

Депутатите не успяха да поправят Асен Василев

По време на първото четене се появиха редица предложения. Синдикатите пък излязоха на протести и от миналата среща провеждаха срещи с парламентарните групи. Част от идеите на депутатите са припознати предложения.

На първо четене в комисия омбудсманът Диана Ковачева поиска увеличение на дневното обезщетение за безработица с пет лева - от 18 до 23 лв., с което хората без работа ще получават доходи в размер на линията на бедността - 504 лв. Такова предложение бе внесено от БСП, но то бе отхвърлено. От НОИ заявиха, че това увеличение ще струва на хазната по 3 млн. лв. допълнително на година.

Критики се чуха за идеята за увеличение на помощите за втората година от майчинството от 710 на 780 лв. Срещу тази разпоредба се изказаха синдикатите. В крайна сметка размерът на помощта остана в този размер. От БСП предложиха увеличение до 850 лева, но идеята не бе подкрепена. От НОИ определиха това предложение като "неприемливо".

От ДПС пък настояха за минимални осигурителни прагове както за земеделците, така и за тютюневите производители. Движението внесе предложение за минимален осигурителен праг от 710 лв. за земеделци и тютюневите производители. То бе отхвърлено с гласовете на ПП-ДБ и "Възраждане". Депутатите от ИТН и БСП се въздържаха.

Идеята на левицата за 15 млн. лв. допълнително за НОИ - за увеличение на заплатите, бе отхвърлена. Венко Сабрутев от ПП-ДБ заяви, че групата му подкрепя предложението, но мястото му не е в проектозакона за ДОО, а в големия бюджет. 

Не(коалицията) осигурявала нормален бюджет

Увеличение на заплатите в НОИ ще има, обещаха от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Теменужка Петкова и Венко Сабрутев заявиха пред журналисти след края на заседанието на ресорната комисия, че са внесли общо предложение, но към големия бюджет. Очаква се работещите в НОИ да получат увеличение на възнагражденията с 15% от 1 август. Предложението е на стойност 7,8 млн. лв.

"Това, че имаме редовно правителство, върна нормалността в държавата. Държавата отделя рекордни средства за образование. Сега ще направим рекордна инвестиционна програма за строеж на училища, детски градини и ясли", каза Венко Сабрутев.

Към големия бюджет двете групи са внесли предложения на обща стойност от около 300 милиона лева. От тях 150 млн. лв. са за увеличение на заплатите на служителите в МВР, а 36 млн. лв. - за по-високи възнаграждения в Спешна помощ.

Теменужка Петкова добави, че за всяко едно от предложенията е направен разчет, като в голямата си част средствата за тях ще бъдат за сметка на капиталовата програма.

"3-процентният дефицит е основен приоритет, членството на България в еврозоната е наш приоритет. Ако този кратък бюджет има някакви достойнства - той ще действа за около пет месеца, то това е, че предлага дефицит от 3%.", добави тя.

Петкова даде заявка, че големите реформи ще се правят през Бюджет 2024.