Представете си дистопия, в която на България ѝ се налага да се изхранва единствено с това, което произвежда. Резултатът ще е катастрофален, защото единственото, което българското селско стопанство произвежда в повече, е зърно. Така че ще ядем само хляб. Причината е, че производството на жито и други зърнени култури надхвърля шесткратно това на плодове и зеленчуци - и е над три пъти повече от необходимото за вътрешно потребление. А почти 80% от плодовете и зеленчуците, консумирани в България, са вносни, както и близо 50% от месото.
Слонът в стаята
Силното оскъпяване на храните в държава с голям дял бедни и работещи бедни изкара на дневен ред различни проблеми - ценообразуване в зоната на здрача, твърде ниски законови санкции, неефективни регулатори. А властта си намери виновници в лицето на търговските вериги. Но за слона в стаята - селско стопанство, което не е в състояние да изхрани 6,5-те милиона граждани, нито дума.
В края на м.г. пред Агри.бг Цветан Цеков от Браншова камара „Плодове и зеленчуци” предупреди, че “ако форсмажорно не предприемем мерки с поставени цели, за няколко години ще загубим сектор „Плодове и зеленчуци“ - отказват се много производители”. В медийни изяви наскоро Цеков съобщи и това, че българското оранжерийно производство “почти го няма” заради високите цени на топлоносителите. Но и да го има, не е конкурентно на евтиния внос от Турция с нейното силно развито земеделие и на силно субсидираното производство от Европейския съюз (EС).
Тревожни тенденции
Вече стана ясно, че първите български домати се очакват да излязат в края на март и ще минат 5 лева/кг. на едро, което означава, че в магазините ще са още по-скъпи. Мнозинството българи най-вероятно ще изчакат още месец-два преди да почнат да купуват. Заради силно поскъпналите храни от първа необходимост от трапезата отпадат плодовете и зеленчуците, по чиято консумация българите бездруго са предпоследни в ЕС по данни на Евростат.
Но статистиката е тревожна не само за българите. Последните оценки от Freshfel Europe Consumption Monitor показват, че средната дневна консумация на пресни продукти сред европейците през 2022 година е спаднала с 10% - до 364 грама на глава от населението – и е под препоръката на СЗО за минимум 400 грама. Това се дължи както на хранителните навици на милениалите, така и на пониженото потребление от хората с ниски доходи. Преди дни Българската стопанска камара показа тъжната статистика на българския износ на зеленчуци за ЕС и съответно внос за последните 15 години - салдото в търговията е отрицателно. Наред с това, констатира БСК, България е безспорен лидер в ЕС по съотношението домати/банани - внасяме повече домати, отколкото банани. Българският домат се превръща в мит поради липсата на смислена държавна политика за производството на зеленчуци, и не само.
Политици със скръстени ръце
Затова пък последователната политика на поредица правителства отгледа кастата на “зърнарите” и на големите земеделски стопанства, които получават най-големите директни плащания, чийто таван е 300 000 евро. Чрез свързани фирми едни и същи собственици получават десетки милиони, а властта, все едно коя, не контролира процеса. (Коалиционното споразумение на правителството на “Промяната” предвиждаше таванът да стане 100 000 евро, а след като БСП получи земеделското министерство, министър Иван Иванов реши, че това “трябва да стане плавно, без да се нарушават рязко интересите…” и такива важни въпроси да се решават от парламента. В крайна сметка всичко си остана по старому.)
Тази практика доведе дотам големите да стават още по-големи, а малките да се смаляват и изчезват - “за 10 години броят на стопанствата е намалял с почти 75%”, съобщи преди време “Капитал”. Благодарение на субсидиите големите успяват да модернизират своите стопанства, но не и малките.
Обещания и резулати
Предизборните програми са пълни с обещания за земеделие, което да изхранва България, подкрепа за производителите на плодове и зеленчуци, подкрепа за животновъдите, програми за българските продукти, предприятия за първична преработка, насърчаване на биопроизводство и какво ли още не. Но резултатите са видими чрез фактите.
Например, по оценки на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (САПА), производството на свинско месо тази година може да намалее до 72 000 тона заради броя на свинете, свил се с 26% на годишна база до 511,6 хиляди в края на 2022 година. В предвоенната 1939 г. България е произвела почти два пъти повече свинско месо - 173 хиляди тона (при над 740 хиляди свине). През 1939 г. в България живеят над 6,3 милиона души, почти колкото и сега, но тогава населението е било младо и активно, а сега е застаряващо и с отрицателен демографски прираст.
С изключение на зърното, в останалите сектори на българското селско стопанство сривът е голям, традиционни земеделски райони обезлюдяват, а работници не достигат поради лоши условия на труд, липса на достатъчно механизация и ниско заплащане. Към момента тази промяна изглежда необратима.
Текстът е на "Дойче веле".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
9347
8
28.09 2023 в 23:20
605
7
25.09 2023 в 13:47
12407
6
20.09 2023 в 15:43
Затова казанът с мед трябва да го няма. Всеки да си има собствено казанче и да си ги го пълни и празни както реши. Ако иска да го обедини с други казанчета, да си направят доброволен колектив. А не комисари (!) да взимат от всички и после да го присво... т.е. "усвояват".
135
5
20.09 2023 в 13:48
12407
4
20.09 2023 в 12:05
850
3
20.09 2023 в 12:03
925
2
20.09 2023 в 11:57
12407
1
20.09 2023 в 11:56
Последни коментари
БотоксПутю
Ива Иванова е новият изпълнителен директор на Държавен фонд ''Земеделие''
Trabajo
Поръчаното от СССР Септемврийско въстание. Лекция на проф. Вили Лилков за пътя към атентата в Света Неделя - част II
alfakentavur
България ще продължи с подкрепата си за Украйна, обеща Главчев
Kilca
''Върнете ни паркоместата''. Протест по ''Фритьоф Нансен'' срещу новата организация на движение
alfakentavur
''Върнете ни паркоместата''. Протест по ''Фритьоф Нансен'' срещу новата организация на движение