Първият български еврокомисар Меглена Кунева поиска законодателни промени заради казуса с фалшивите антифризи, описан от OFFNews.bg. След читателски сигнал OFFNews.bg инициира лабораторни изследвания на антифризи. Те доказаха, че 3 от 5-те тествани антифриза замръзват преди указаната на етикета температура, но последствия за производителя нямаше. Потърпевшият шофьор Иван Горчев, чиято кола е била повредена заради фалшивия антифриз, и "Активни потребители" подадоха жалба до Комисията за защита на потребителите. От КЗП също дадоха проби за изследване в лаборатория, но на Министерството на здравеопазването. Реакцията на МЗ беше, че подобно изследване не е от компетенциите на Министерството на здравеопазването, защото не е тяхна работа да изследват нещо, което не касае общественото здраве. Предприемането на действия в случая било отговорност на КЗП.

За да няма такъв порочен кръг, след отказа на лабораторията на МЗ, е трябвало да се погледнат нормативните актове и да се види дали има празнота - явно такава има, щом се прехвърлят отговорности. Държавата трябва да се сезира. Трябва да се отвори пазарът за частните лаборатории, които, след конкурс, да поемат различни изследвания, заяви Кунева в коментар по казуса.

Сега законът е мъртъв. Нашите потребители сезират за нередности, но гласът им е глас в пустиня, заключи Меглена Кунева. Според нея един от основните проблеми при защита на потребителите е липсата на държавно финансиране за неправителствени организации, които се борят за правата им. Тя даде пример с "Активни потребители", които са получили държавно финансиране за последен път през 2009 година. В същото време са предвидени 175 милиона евро по програма "Потребители" на ЕС, за които и България може да кандидатства, подчерта Кунева. Председателят на сдружение "Активни потребители" Богомил Николов изтъкна и друга причина за липсата на адекватна защита на потребителите. Съвет за координация и обмен на информация между органите, осъществяващи контрол на пазара на стоки на практика към Министерството на икономиката не функционира. Последното му заседание е било преди 5 години, каза Николов. Според Николов, за да е работеща структурата, членовете ú - 15 души, трябва да се събират поне три пъти месечно. По повод монополите първият български еврокомисар обяви, че проблемът е липсата на яснота и прозрачност при обществените поръчки. "България е превърнала тази полезна практика (обществените поръчки - бел. ред.) в порочна", заяви тя. Изследване Правата на 47.2% от населението в България са били нарушавани през изминалата година, сочат данни от проучване на ESTAT, представено днес. Само 9.5% от ощетените обаче са потърсили помощ от правозащитна организация. Най-рядко търсят защита на правата си възрастните хора (над 60 години). Изследването е проведено в 10 големи града на България в периода 5-8 март. Потребителите не познават законите, е друг извод от изследването. Само 27.7 на сто са отговорили утвърдително на въпроса "Знаете ли кои закони и/или нормативни документи защитават правата ви като потребител?". От отговорите на този въпрос става ясно, че най-информирани са младите хора, под 30 години. Секторите, в които най-често се нарушават правата на потребителите, са търговията (23.9%) и хранително-вкусовата промишленост (19.7%). На трето и четвърто място се нареждат съответно мобилните оператори (15.3%) и топлофикациите/електроразпределителните дружества (6.7%). Хората признават, че не са удовлетворени от държавната политика за ограничаване на монополите. 61.7% заявяват: "Изобщо не ме удовлетворява". Други 26.5% казват, че са удовлетворени донякъде. Напълно удовлетворени от действията на държавата спрямо монополите са 4.1%.