"България се противопоставя на незабавни санкции на ЕС спрямо Русия", пише англоезичното интернет издание Euroactiv в анализ за българската позиция по украинската криза. Според медията българската страна днес няма да подкрепи проекторешението на външните министри на ЕС за санкции срещу Москва.

Българският външен министър Кристиан Вигенин е бил инструктиран от своята управляваща социалистическа партия "да не прибързва с тежки мерки" срещу Русия след референдума в Крим, когато министри от ЕС се събират в Брюксел да обсъдят налагане на санкции на Москва, пише Euractiv.

Вигенин, който бе член на Европарламента преди да стане външен министър през май миналата година, бе остро критикуван от своите колеги социалисти за това, че заяви, че България няма да признае Кримския референдум и за това, че посети Украйна и се срещна с новите лидери на страната. Българската социалистическа партия (БСП) е водещ партньор на малцинственото правителство на страната, припомня изданието.

Ето какво още пише Euractiv:

"Лидерът на БСП Сергей Станишев, който е и председател на Партията на европейските социалисти, заяви, че България "не трябва да бъде сред ястребите в Европейския съюз" спрямо Русия.

"Освен общата позиция на европейските страни имаме и нашите национални интереси, коментира Станишев, цитиран от в. "Стандарт". - Първо, те отразяват факта, че имаме между 250 и 300 хиляди етнически българи в Украйна. Ние сме близо географски до региона. В случай на дестабилизация ние ще бъдем първите, които ще пострадат", казва той.

Лидерът на БСП отбелязва също, че България зависи от енергийните доставки от Русия и от приходите от руски туристи.

"Всичко това трябва да бъде взето под внимание при формиране на националната позиция на България и поведението ни по този въпрос", добавя Станишев.

Българските социалисти изглежда подкрепят руската интервенция в Крим. Журналистът Александър Симов от вестника на социалистите "Дума", който бе изпратен в Крим като наблюдател, вчера заяви, че вярва в легитимност на референдума.

"Отивам да наблюдавам целия процес. Да се уверя, че...  референдумът е законен", каза той. "Мисля, че ще бъде много легитимен", казва Симов, цитиран от "Гласът на Америка". Името на Симов е в листата на кандидатите на БСП за Европейския парламент.

Новините от София поставят под съмнение способността на ЕС да вземе финално решение срещу Русия на днешната среща на външните министри в Брюксел. За такова решение е нужно единодушие сред 28-те страни членки.

Според проекто решенията от срещата, които Еuractiv прочете, най-важната част от документа е в квадратни скоби, което означава, че не е била договорена от посланиците преди пристигането на министрите.

Съответният текст гласи: "Съветът припомня декларацията на държавните и правителствени ръководители от ЕС от 6-и март, които определят, че преговорите между Украйна и Русия трябва да започнат в рамките на няколко дни, включително чрез многостранни механизми, и да дадат резултати в кратки срокове.

"[В светлината на събитията от изминалата седмица и предвид липсата на такива резултати, Съветът реши да наложи допълнителни мерки, включително ограничения за пътуване и замразяване на активите, срещу лицата, отговорни за действия, които накърняват или застрашават териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, включително действия за бъдещия статут на части от територията, които са в противоречие с украинската конституция, както и лица и юридически обекти, свързани с тях. Съветът освен това реши да отмени срещата на върха ЕС-Русия, планирана за месец юни тази година в Сочи.]"

Според публикации в пресата унгарският външен министър Янош Мартони е заявил в четвъртък, че ако Европейският съюз одобри третата фаза от санкции срещу Русия, може да последва "дълга икономическа война", с тежки последици за Унгария.

На въпрос дали това означава, че Унгария ще се противопостави на санкциите на днешната среща, унгарският дипломат припомни пред EurActiv, че страната му, заедно с Вишеградската четворка, е оприличила събитията в Крим с репресиите на съветската армия при въстанието в Будапеща от 1956 г. и с тези от 1968 година при нахлуването на силите от Варшавския договор в Чехословакия.

Вишеградската група или V4 се състои от Полша, Чешия, Словакия и Унгария."

Още по темата

15/03/2014

Политика

БСП загърби Русия и се обяви "за" цялостта на Украйна

14/03/2014

Свят

Вишеградската четворка подписа военна спогодба заради Украйна

14/03/2014

Политика

Орешарски иска Крим да остане в Украйна

11/03/2014

Политика

Вигенин: България няма да признае резултата от референдума в Крим