• Използване на корупцията и лошото управление като фактори за отслабване на отбранителните системи. В действителност, това е най-трудно да бъде доказано, без влезли в сила осъдителни присъди в резултат на работата на ефективна и справедлива съдебна система. Всъщност, корупцията, неправомерното харчене на средства и лошото управление на отбраната може и да не са нарочно стимулирани от Москва. Трябва все пак да се признае, че те идеално се вписват в амбициите ѝ да подкопава изграждането на силни отбранителни системи в страните-членки на НАТО от Централна и Източна Европа, включително и България.

Местните култури на всепроникваща корупция в бившите комунистически държави, лошото управление и склонността да се вземат решения „на парче“ могат да послужат като добра „хранителна среда“ за вземане на повлияни от Москва решения. Едва ли Русия ще срещне значителни трудности, ако реши да действа целенасочено в тази насока, за да наклони баланса в своя полза при формирането на определени решения. Не на последно място, дори да не са стимулирани от Москва, корупцията и лошото управление водят до пропиляване на ценни ресурси, особено когато е критично важно да се градят способности за противодействие на предизвикателствата на коренно променената стратегическа среда.

• Предотвратяване на възможността да се използват многонационални решения за изграждане, използване и развитие на отбранителни способности в рамките на ЕС и НАТО. Това са обикновено способности, от които страните-членки най-много се нуждаят сега и за които средствата не достигат. По тази логика обект на саботиране са възможностите за многонационални решения по инициативите на НАТО “Интелигентна отбрана” и на ЕС “Обединяване и споделяне”. Като пресен пример за саботиране на ефективно съюзно решение за преодоляване на критичен дефицит от необходими способности могат да бъдат посочени усилията за насаждане на страхове относно възможността за осъществяване на мисия за съвместна охрана на въздушното пространство на страната (т.нар. „air policing“), заедно със сили и средства на съюзници. Съвместният „air policing“ с държави от НАТО бива погрешно и тенденциозно представян като загуба на суверенитет и дори на способности.

Това е практично и необходимо решение, което осигурява възможност за изпълнение на тази критично важна задача в условията на остър недостиг на ресурси на национално ниво. Следователно то води до укрепване на националната и колективната отбрана. Все пак, трябва да се отчете, че съвместният „air policing“ със сили и средства на съюзници от НАТО е само временно решение, което не замества необходимостта да бъде придобит в най-кратки срокове нов тип оперативно съвместим с ключовите ни съюзници в НАТО боен самолет. Съществуващият в момента дефицит се дължи не само на финансов недостиг, но той е резултат и на некачествен отбранителен мениджмънт и липса на стратегическа визия при не едно ръководство на Министерството на отбраната. Всъщност що се отнася до противопоставянето на съвместния „air policing“, отново сме свидетели на жертване на ефективността и ефикасността, с цел запазване на интересите на активно отстояваща своите позиции „лобистка“ група във Военновъздушните сили. Това са хора, свързани със съветските самолети МиГ-29, а също така по всяка вероятност и с руски и местни контрактори, ангажирани с поддръжката на съветските изтребители.

• ПОДКОПАВАНЕ НА МОДЕРНИЗАЦИЯТА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ. Липсата на адекватна отбранителна аквизиция води до поддържането на остаряващи и все по-неефективни и неефикасни български въоръжени сили, които консумират ограничените ресурси на данъкоплатеца, отделени за отбрана, без да се осигуряват необходимите отбранителни способности и следователно – национална и съюзна сигурност и отбрана.

Докато унаследеното съветско въоръжение и техника се поддържа, като това изисква значителни финансови средства, Русия си запазва едно силно средство за въздействие върху българската отбранителна политика. Следователно Москва в случая разполага с инструмент, който отлично допълва останалите основни инструменти (икономически, политически и информационни), с които тя постига завладяване на българската държава. Следва списък, който няма претенции за изчерпателност, показващ най-забележимите методи и тактики, използвани за подкопаване на процеса на модернизация на българските въоръжени сили. Въпреки че не е необходимо всичките непременно да са използвани от Москва, точно в този момент, те много добре обслужват нейната стратегия на завладяване на държавата “България – троянски кон”.

Отлагането на придобиването на ново и оперативно съвместимо въоръжение и бойна техника до момента много добре обслужва целта системата за отбрана да бъда поддържана в състояние на деградация. Отлагането до безкрай на ключови проекти за модернизация, като например крайно необходимото придобиване на нов тип оперативно съвместим многоцелеви боен самолет, е очевиден и свеж пример в това отношение. По този начин България все още е принудена да държи на въоръжение унаследените съветски бойни самолети (МиГ-29 и СУ-25) и редовно да насочва немалка част от иначе скромните си ресурси за отбрана към руски контрактори и техни местни партньори, с цел ремонт, поддръжка и доставяне на резервни части (МиГ-29).

Продължаване на поддръжката, колкото е възможно по-дълго, на остаряващо унаследено съветско въоръжение и техника. До момента това винаги е било резултатно решение, водещо до подкопаване на отбраната. Това е особено видимо при Военновъздушните сили (МиГ-29). Продължаването на поддръжката на МиГ-29 възможно най-дълго, докато в същото време се отлага придобиването на нов тип многоцелеви оперативно съвместим боен самолет, води до продължаване на наливането на финансови средства в руски контрактори, което значи в хазната на Кремъл по време на продължаващ режим на икономически санкции срещу Москва. В този случай страна-член на НАТО осигурява финансови средства за режима Владимир Путин, който използва ресурсите на страната си за провеждане на реваншистка политика и преследване на геополитическите си амбиции да възстанови влиянието на бившия СССР в съседните му региони, включително и в Югоизточна Европа. Допълнително предвидените средства(32) от 80 млн. лв. през 2016 г. за модернизацията на Военновъздушните сили чрез придобиването на нов тип боен самолет въобще не бяха похарчени за тази цел.

Вместо това, около 70 млн. лв. от бяха трансферирани за поддръжката на МиГ-29. Дълго отлаганото придобиване на нов тип боен самолет не е стартирало до момента. За 2017 г. са предвидени 231 млн. лв.(33) от държавния бюджет за придобиването на нов самолет, който да замени МиГ-29 (и да отпадне необходимостта и от СУ-25). Все още остава да се види дали тези средства въобще ще бъдат похарчени по предназначение или може да се стигне до още по-лошия вариант – те отново да бъдат консумирани за поддръжката на старите съветски самолети и следователно да бъдат усвоени от руски и местни партньорски фирми.

В случай, че модернизацията в крайна сметка се увенчае с успех, въпреки че днес това е трудно за вярване предвид гореизложените обстоятелства, лансирането и промотирането на идеята за едновременно, паралелно използване на новопридобития оперативно съвместим с НАТО боен самолет и старите МиГ-29 би представлявало допълнителна ефективна опция за подкопаване на отбраната. Това ще доведе до още по-голямо пропиляване на ограничените ресурси за отбрана за поддържането на остарелите и оперативно несъвместими МиГ-29. В такъв случай България ще бъде поставена в положението да поддържа „два отделни вида“ Военновъздушни сили. Подобно решение ще бъде финансово катастрофално и ще обезсили в оперативен план Военновъздушните сили. Така те за още дълго време няма да са в състояние да дават ефективен принос към операции на НАТО, за разлика от другите два вида въоръжени сили – Сухопътни войски и Военноморските сили.

Фактите показват, че най-неадекватно и най-недостатъчно финансирания вид въоръжена сила през последните 10-15 години по отношение на модернизацията, а именно Сухопътни войски, в действителност осигурява най-голямата част от националния ни принос към ръководени от НАТО и ЕС операции зад граница. Следователно, Сухопътни войски, които дават най-ефективният принос към операции на НАОТ и ЕС зад граница, по традиция са продължително лишавани от необходимите средства за крайно необходимата им модернизация. В същото време, обаче, най-малко продуктивните в този план Военновъздушни сили(34) през последните 10 години се ползват с „лъвския пай“ от иначе скромните средства за модернизация на българските въоръжени сили. Това обаче не е довело до значително подобрение на способностите им и съответно – до повече принос към операции на НАТО и ЕС зад граница. Това се дължи и на факта, че голяма част от разходите, осчетоводявани у нас като капиталови, не са за придобиване на нови способности за Военновъздушните сили, а са изразходвани за поддръжката на остаряла съветска техника, като самолетите МиГ-29 и СУ-25, а също и хеликоптерите Ми-24 и Ми-17.

-------------

(32)Решение на Министерския съвет № 1025/28.12.2015

(33)Решение на Министерския съвет № 913/31.10.2016

(34)По отношение на използваемостта в операции на НАТО, измервана с възможността за участие в операции и мисии извън територия на страната и възможността за поддържане на участието в операции за продължителни периоди от време, Военновъздушните сили традиционно изостават далеч зад Сухопътни войски и Военноморските сили. Вж. Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Р България за 2015 г., с. 46. ;Вж. също доклада за 2014 г.