Мразя еманципацията! И не защото съм противник на равенството между хората, а защото не искам някой да определя моите качества според пола ми. Както не искам цветът на кожата и очите ми, вярата или всички останали глупости, за които се сетите, да имат значение. Аз съм човек и това е единственото, според което бих искала да бъда оценявана. Ако съм най-добрата в журналистиката, в медицината или в новите технологии, например, какво значение имат размерът на моите гърди, ханш или вагина? Никакво. Аз не мисля с тях. Аз мисля с главата си, а тя не се различава от тази на мъжете, нали?

Израснах по времето на социализма. Тогава равенството между половете беше издигнато в култ. Но само на книга, като много други неща. Ето един пример: и до днес името на първата жена, летяла в космоса – Валентина Терешкова, се споменава много по-рядко, отколкото това на първия мъж – Юрий Гагарин.

Помня и друго. Майка ми, физически крехка жена, но иначе голям инат, беше една истинска труженичка на социалистическия труд – много активна в обществения живот и твърде еманципирана в личния. По едно време даже работеше на смени в Домостроителния комбинат в София, където с една тежка преса „заваряваше“ някакви стоманени елементи. С две думи – мъжка работа. И го правеше не за пари – баща ми можеше да издържа семейството си. Не, тя искаше да се докаже. По-точно да докаже на себе си и на света, че може да се справи сама. И на 8 март винаги получаваше по един червен карамфил от Профкомитета.

Прощавай, мамо, но аз не искам тази еманципация. Няма да се боря за квоти при назначаване на работа. Защото, ако аз съм шеф на фирма, единственото, което би ме интересувало, е дали кандидатът става за вакантното място или не. Няма мъжка и женска работа. Важно е какво знаеш и можеш.

Няма да се включа и в битката на движението #MeToo. Защото смятам, че е въпрос на личен избор каква цена е готова да плати една жена, за да бъде забелязана от мъжа режисьор, началник, съпруг. Тя решава дали да бъде третирана като обект на нечии желания, или като субект с право на глас.

Така че жената не е просто жена. Тя е преди всичко човек. Единственото, което я отличава от мъжа, е нейната способност да ражда деца. Божествено тайнство, което все още не сме разгадали. Но пък е красиво и има смисъл. Много по-голям от карамфилите, квотите и изобщо целия този измислен женски празник. За мен той е същият като международния ден на пицата, шоколада или борбата с рака. Просто не го празнувам.