Как сливат университети по света и какъв е ефектът

Продължава от стр. 2

Естония

След сериозния ръст в броя на университетите от края на 90-те години на XX век в Естония започва вертикална консолидация, която не е следствие от специално законодателство и системна политическа стратегия. При нея голям университет поглъща един или повече по-малки професионални висши училища, частни университети със специализиран профил и педагогически институти. В център на новите структури се превръщат три университета – Талински университет, Талински технологичен университет и Университета в Тарту. За периода 2000 – 2012 г. броят на университетите намалява от 41 на 29.

Основните мотиви за консолидацията на Талинския университет са:

1) демографската обстановка в Естония – населението на възраст 20-24 г. спада от 100 хил. през 2012 г. на 60 хил. през 2019 г.;

2) качеството на висшето образование;

3) финансови причини, включително различните модели на финансиране на различните типове институции в страната.

През 2008 г. се реформират 23 института с цел премахване на дублиращите се дейности, а през 2015 г. – 6 структурни звена (висши училища) се реорганизират с цел оптимизиране на финансирането и изпълнение на новите стратегически цели на университета. Във фокуса е постигане на интердисциплинарно обучение в пет сфери – образователни иновации, дигитална и медийна култура, културна компетентност, здравословен и устойчив начин на живот, обществени науки и отворено управление.

През 2019 г. университетът обучава около 7500 студента в 8 образователни звена и 118 образователни програми. Международните студенти са 9,5%, а 11,5% - международните преподаватели. Програмите на английски език са 34. В университета са заети на пълен работен ден 822 служители.

Консолидацията се оценява като успешна.

Финландия

Финландия предприема реформа в областта на висшето образование, мотивирана от слабото международно разпознаване на университетите ѝ, по-силния натиск за глобализация на бизнеса и на висшето образование и намаляването на населението.

Сливанията и профилирането на университетите са важни оперативни цели на стратегията:

• концентрация на ресурсите около по-малко на брой, но по-големи институции;

• създаване на по-силно профилирани университети с цел избягване дублирането на образователни и научни направления;

• подкрепа за университети, които предоставят обучение и научни изследвания в повече научни области;

• стимулиране на по-силното сътрудничество и съвместни дейности между университети и политехнически институти.

Оперативната цел на реформата е намаляване на университетите от 20 през 2007 г. на 15 през 2020 г.

Законът за университетите предвижда по-голяма автономия за висшите училища, но и по-сериозни правила за отчетност чрез сключване на споразумения за постигане на целеви индикатори и индикатори за резултати. Въвеждат се временни данъчни облекчения за граждани и фирми, които правят дарения за университети. При достигане на сумата от 200 милиона евро дарения правителството отпуска допълнително 500 млн. евро от държавния бюджет (за университета Аалто).

Променя се регулацията за собствеността и активите на университетите – преди промяната недвижимите имоти на университетите са собственост на държавата, а след нея собствеността се разпределя в съотношение 2:1 в полза на университетите.

Реформата предвижда временни допълнителни финансови стимули за сливанията на университети със срок 2007-2010 г. под формата на програмно финансиране. Целта на тези стимули е да се финансират транзакционните разходи по сливанията, като най-големият им годишен размер достига 90 млн. евро.

Оценка на резултатите от въвеждането на закона за университетите се извършва през 2012 г., а отделна оценка на процеса по сливанията се извършва през 2015 г. Оперативните цели на реформата се отчитат за постигнати: осъществени са три сливания на висши училища, които водят до намаляване на общия им брой от 20 на 15.

Университетът Аалто и Университетът на Източна Финландия успяват да намалят значително своите разходи и преструктурират вътрешната си организация, управленските звена и процесите по вземане на решения. Университетът в Турку все още прилага собствена управленска стратегия.

Целите за подобряване на международното класиране на финландските университети се считат за частично постигнати. Между 2003 и 2013 г. Университетът Аалто повишава класирането си в Шанхайската класацията на световните университети, но слиза надолу в класацията на "Таймс". Обратното се случва с Университета на Източна Финландия.

Създаването на Университета Аалто цели и приближаване към англосаксонската практика на управление на университетите и най-вече – на преподавателските договори за хоноруване (tenure track) при управлението на персонала. Университетът е единственият във Финландия, който прилага такъв тип договори за хоноруване на преподавателите си като единствена процедура при наемането им. Счита се, че тя води до по-голяма международна мобилност и подобряване на работната среда.

Стратегическата цел за профилиране на университетите не е постигната. Проблемът при специализирането е, че университетите се опитват да имитират успешни профили, вместо да се опитат сами да открият ниши, в които да предоставят специфично образование, което да ги отличава от другите. Рисковете от подобни структурни промени към момента са, че понякога сливанията водят до консолидация само на централно административно ниво, но не и на по-ниско академично ниво.

Гърция

През 2009 г.  гръцкото правителство се ангажира с мерки за намаляване на броя на университетите в страната с цел ограничаване на разходите и запазване на безплатното висше образование за гражданите. Първата вълна сливания се осъществява през 2013 г. Четири по-малки институции се сливат с по-големи университети. Сливанията продължават през 2018 г. и 2019 г. През 2018 - 2019 г. всички технологични образователни институти в страната са присъединени към университет.

Черна гора

Доклад от 2014 г. установява наличието на няколко малки университета с близки мисия и програми. През 2018 г. се сливат шест институции и се образува Адриатически университет в Бар. Така се намалява броят на малките университети в страната и се гарантира поддържането на минималната критична маса от студенти.

Новата институция избира да запази традиционната децентрализирана правна структура на черногорската система, като оставя старите структури да функционират като самостоятелни правни субекти в рамките на новата организация.

Продължава на стр. 4

Още по темата

08/03/2022

Политика

Да затваряме университети, защото са много е като да заличим европейски държави, защото са много на малка територия

22/02/2022

Общество

МОН обяви плана си за обединяване на университети