Как сливат университети по света и какъв е ефектът

Александра Маркарян 13 юни 2022 в 16:49 4845 0

Продължава от стр. 1

Примери

Европа

Университетите в Европа са средни по размер (според броя на студенти), с изключение на френските клъстери - всеки от първите 10 от европейските университети обучава между 41 и 71 хиляди студента.

Във Франция се наблюдава най-голямата консолидационна активност на университетите в периода 2014-2015 г.

В Европа се наблюдава сериозна активност по отношение на концентрацията на университети през последните 20 г. От 2000 до 2019 г. Европейската асоциация на университетите е документирала над 120 сливания, като те включват няколко варианта:

1) обединение между университет и поне една специализирана институция – университет за приложни науки, специализирано висше училище или научна организация;

2) хомогенни сливания – между университети с един и същи статут и профил;

3) създаване на клъстери между три или повече видове институции.

В периода 2013-2015 година най-много сливания са се случили между две институции. Тогава в Европа са регистрирани 37 консолидации. Естония е лидер по този показател, следвана от Великобритания, Норвегия и Белгия.

Естония предпочита многостранни вертикални придобивания, при които една голяма институция поглъща по-малка.

За Франция са типични сливания на няколко институции (четири или повече) в резултат на промененото законодателство през 2013 г., което задължава френските университети да се групират в по-големи клъстери (Communautés d’Universités et Établissements - COMUE).

Белгия, Дания и Франция са пример за сливания между три институции. В Белгия този процес представлява включване на колежи към университети. В Дания към университетите се присъединяват различни специализирани висши училища, както и научни организации.

Сливания на университети според броя участници в периода 2000-2009

2 институции – 79 бр.
3 институции – 23 бр.
4 или повече – 27 бр.

Великобритания

Активността в сливанията в Англия не е мотивирана от стратегия на правителството, а от стремеж да се използва възможността за финансова подкрепа. В Уелс държавата пряко се включва в усилията за реформиране на системата на висше образование, в резултат на което броят на уелските университети намалява. В отделни случаи силната автономия на висшите училища там успява да ограничи натиска към сливане. Между 2017 и 2021 г. във Великобритания са осъществени 66 сливания на колежи с университети.

Структурната реформа в Уелс цели подобряване на конкурентоспособността и показателите за резултати на университетите, като се запази подходящо регионално разпределение, за да се осигури достъп до висше образование на населението. Според анализ от 2000 г. на Съвета за финансиране на висшето образование в Уелс структура от 5-6 университета е оптимална за 3-милионния Уелс.

Основният приоритет за правителството е да запази университетската автономия и да насърчи университетите сами да предложат подходящи варианти за сливания. За намаляване на риска от декапитализация и по-ниски инвестиции в уелската система на висше образование, включваща 13 университета през 2002 г., и за стимулиране на процеса по сливания, се създава Фонд за преструктуриране и сътрудничество от 50 млн. паунда, чрез който университетите да проучат възможностите за сливания и да ги осъществят. Фондът покрива и еднократните разходи на университетите, свързани с консолидацията. В резултат на реформата до 2014 г. броят на университетите е намален на 8, колкото са те и в момента.

Университетите в Уелс са предпазени от фалит и от държавна намеса за спасяване. Що се отнася до подобряване на конкурентоспособността и качеството им доказателствата не са еднозначни.

Франция

През 2003 г. Франция преживява „Шанхайски шок“ – само три университета (и нито една научна организация) намират място в топ 100 на класацията. „Невидимото“ френско висше образование отразява фрагментацията на университетите и отделянето на научните изследвания в множество отделни специализирани институти. Създават се условия за обществен консенсус за рационализация и консолидация на мрежата от университети.

Политическият отговор е в две посоки:

1) директно консолидиране на университети и научни институти;

2) финансиране за по-високо качество.

През 2007 г. започват законодателни изменения с цел постепенно засилване на координацията на регионално ниво. Първоначално участието в инициативи за консолидация е доброволно. През 2013 г. е приет закон за висшето образование и научните изследвания, съгласно който едно висше училище на определена територия има право да организира географска координация (обединение на университети на географски принцип - COMUE). За да се осъществи тя, всяко висше училище следва да планира едно от следните действия:

1) да се слее с друг университет;

2) да се включи в асоциация на университетите и висшите училища;

3) да се включи в други форми на асоциация на научни, културни или професионални организации.

Правителството измества финансирането от ниво „университет“ към ниво „университетско обединение/клъстер (COMUE)”.

Пряк ефект на закона е мащабната консолидация на университетите и научните организации през 2014 и 2015 г. и образуването на клъстери (COMUE). След приемането на закона се наблюдават 29 сливания. 9 от тях са сливания между два университета, а 20 – създаване на клъстери между университети, научни и други организации.

В резултат на реформата френските университети имат променлив успех в повишаването на своята конкурентоспособност и разпознаваемост в международен план - в момента Франция има 4 университета в топ 100 на Шанхайската класация и три в класацията на "Таймс".

Испания

Университетът Ramon Llull в Испания е създаден чрез сливането на колежи и изследователски институции през 1990 г. Процесът започва около 1987 г., когато колежи в района на Барселона започват дискусията за създаване на нов университет. Десетте институции, които се сливат при създаването му, са малки колежи, обхващащи редица различни академични области, някои от които с повече от 50 г. история.

Преди сливането тези колежи са свързани с държавни университети в Каталуня и сливането им в един университет е предизвикателство. Необходими са няколко години, за да изоставят стратегията за просто обединение на специализациите и характеристиките на всяка обединена институция и да достигнат до обща глобална стратегия за координиран, уникален и споделен проект.

Управлението на новия университет има федерална структура – централен управителен орган контролира дейността на колежите, които запазват свои собствени съвети на настоятелите.

Финансовите икономии са един от най-важните аспекти на обосновката за сливането. Последваща оценка показва, че общите разходи на колежите са намалени десетократно след сливането.

Белгия

От 2003 г. в Белгия започва основно преструктуриране на системата на висшето образование (клъстериране).

Целите са: решаване на проблема с прекомерната фрагментация на сектора на висшето образование; спиране  на  академичното разпръсване на университетските колежи; насърчаване създаването на достатъчно големи структури, които да бъдат видими и конкурентоспособни в европейски контекст.

Преструктурирането се състои в присъединяването на висши училища в пет различни университетски асоциации. Целта е да се обединят всички университетски колежи около петте университета.

От октомври 2013 г. фламандската общност включва 23 висши учебни заведения, организирани в асоциации, структурирани около петте университета: Антверпен, Гент, Хаселт, Льовен (KUL), Брюксел (VUB). Асоциациите се основават на съществуващите връзки между висшите училища, които само частично следват географска логика (регионално сътрудничество). Асоциациите са юридически лица-шапка, чиято основна мисия (насърчаване на научноизследователското сътрудничество между университетите) и управленските структури са заложени в съответните правилници. Въпреки това всяка асоциация може да вземе решение относно вътрешните особености, както и докъде ще стигне сътрудничеството/интеграцията между различните звена. Всяка асоциация трябва да постигне баланс между необходимостта от поддържане на значително физическо присъствие в отделните кампуси и ограничаване на дублирането.

Разпределението на средствата остава на нивото на всяко висше училище, но в определени случаи проектно-ориентирано и целево финансиране за научни изследвания се разпределя директно на ниво асоциация.

Преструктурирането води до повече прозрачност и поефективно разпределение на ресурсите.

Продължава на стр. 3

Страница на статията : 01020304
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови