Няколко дни преди изборите и само месец, след като вицепремиерът по управление на европейските фондове Илияна Цанова призна, че основните проблеми с финансовите корекции по европейските средства произтичат от нарушения и пропуски при обществените поръчки, служебният министър на земеделието Васил Грудев внася за разглеждане в Министерски съвет проекторешение, с което да се разреши избирането чрез договаряне без обявление на сертифициращ орган по земеделските фондове.

Сертифициращият орган е официален контролен орган, който прави редица проверки за законосъобразност при разходването на средствата от земеделските фондове в България и за функционирането на системите за управление и контрол по тези фондове. В България от самото начало на членството ни в ЕК за сертифициращ орган на Програмата за развитие на селските райони се избират частни одиторски компании – подход, позволен от законодателството на ЕС.

Процедурата на договаряне без обявление е процедура по Закона за обществените поръчки, която се прилага по изключение, само ако е възникнала необходимост от предприемане на неотложни действия поради настъпване на изключителни обстоятелства. Както е записано и в доклада на министъра до Министерски съвет, изключителни са тези обстоятелства, които са били непредвидими за възложителя. При тази процедура министърът има право да покани по собствено усмотрение конкретна компания и да преговаря с нея, без да е длъжен да даде публичност на процеса.

Именно поради характера на процедура, която не се провежда при условията на прозрачност, тя се прилага по изключение. В практиката съществуват редица случаи на проведени процедури на договаряне без обявление, при които в действителност не са налице изискваните изключителни обстоятелства и съответно са налагани съответните законови санкции.

Как в конкретния случай се стига до предложението на министър Грудев? Тъй като настоящият договор на сертифициращия орган е изтекъл, а наближава моментът за издаване на следващия сертификационен доклад, Министерството на земеделието и горите открива от април 2014 г. насам три поредни процедури за избор на Сертифициращ орган. Първата е обжалвана с мотив, че съдържа незаконосъобразни изисквания и МЗХ я прекратява, очевидно съгласявайки се с жалбата. През октомври 2013 г. е стартирана нова открита процедура, която отново е обжалвана за незаконосъобразни изисквания. Този път процедурата е отменена с решение на Върховния административен съд. Третата открита процедура е стартирана през юни 2014 г., като отново е обжалвана на сходно основание и този път МЗХ я прекратява, след като Комисията за защита на конкуренцията отменя решението на министъра, в резултат от подадената жалба.

Очевидно е, че за период от година и половина МЗХ не успява да „произведе“ и да стартира една законосъобразна открита процедура за избор на сертифициращ орган. Дали това се дължи на липса на професионализъм или на наличие на умисъл, е въпрос, който към момента няма своя отговор. Дали обаче несправянето със задълженията на отговорната администрация е „изключително обстоятелство, което е било непредвидимо“ за министъра и по този начин ще е основание, министърът да покани и да преговаря при закрити врата с избрана от него компания, със сигурност е въпрос, за който ще е интересно да се проследи решението на МС.

Допълнителен куриоз се внася от факта, че всъщност министър Грудев няма нужда от решение на МС, за да пристъпи към процедура на договаряне без обявление, ако счита, че са налице законовите условия. Не само това, законът въобще не предвижда такава хипотеза, като необходима за иницииране на процедурата. В такъв случай, дали чрез решението на правителството не се търси просто удобното положение на колективната безотговорност?