Националната Здравно Осигурителна Каса (НЗОК) се явява събирателен пункт на данни за всички пациенти, преминали през всички болници в нашата страна.

Всяка болница регистрира постъпилите пациенти, поставените им диагнози и процедурите, които са им извършени. Тази информация се подава перидочино към НЗОК, където се записва и на база на нея Здравната каса се разплаща с болниците по така наречените клинични пътеки. Тази информация е изключително ценна – можем да я оприличим направо на златна мина (на английски обработката на такива данни се нарича data mining – копаене на данни).

На база на данните, които НЗОК съхранява, могат да се направят хиляди анализи, които да определят бъдещото развитие на фармацевтичния пазар, обучението и специализацията на млади лекари (в направленията, където има най-голяма нужда), закупуването на медицинска техника и т.н. Но в тази статия искам да обърна внимание на едни други клинични случаи, които вероятно остават извън полезрението на Здравната каса.

Може би все някъде сте забелязали кутия за дарения за болно дете или възрастен, поставена до касата в някой квартален магазин. Голямата част от хората, за които са организирани тези дарителски кампании, са се насочили за медицинска операция в съседна Турция. В много клинични случаи, най вече за форми на болестта рак, у нас няма компетентни специалисти, но по някакъв начин турски клиники са осигурили оборудване и кадри. Надеждата е последната опора на хората с такава тежка диагноза, и вероятно това ги кара да повярват. Цените на тези операции винаги са в порядъка на десетки хиляди лева, непосилно голяма сума за едно средностатистическо българско семейство и затова нуждаещите се са принудени да съберат средствата чрез дарение.

Въпросът, който искам да поставя, е има ли НЗОК данни колко от тези случаи са успешни – след претърпяна операция хората са излекувани и все още живи? Въобще интересува ли се някой в Министерство на здравеопазването каква е съдбата на тези хора?

Защо е важен този въпрос за Здравната каса? Ами поради простата причина, че здравето струва пари, а в случая става въпрос за милиони лева, които отиват в бюджета на здравни заведения на друга държава, респективно възнаграждения на техни специалисти, изплащане на модерна медицинска техника и разбира се печалба (уви, съвременната медицина е бизнес и има калкулирана печалба). Тези случаи не са единични, това е тенденция, която предопределя и бъдещето на медицината в нашата страна.

И разбира се остава още един въпрос, който лично ми тежи (тъй като понякога дарявам скромни суми и се интересувам от съдбата на отделните хора) и само цялостен обхват на отделните случаи може да отговори – възможно ли е турските клиники, които извършват тези услуги да са просто едни търговци на надежда ?

---------

Авторът е завъшил УНСС специалност Икономическа Информатика. Работи в сферата на медицинския софтуер и е жив свидетел на зараждането на Здравната каса, клиничните пътеки и огромните средства вложени в софтуер (информационна система, възложена на Аремисофт в далечната 2000 г.) и хардуер от НЗОК. Оттогава често следи развитието на това начинание, определящо доброто здраве на всеки отделен човек в България.