Подвариантът Кентавър се разпространява малко по-бързо от останалите подварианти и затова се следи по-отблизо, за да не бъдем изненадани. Но в никакъв случай не става дума за по-тежко протичане, каза по БНР проф. Ива Христова, директор на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).

У нас този вариант беше установен в края на септември , а секвенираните проби бяха на пациенти от Благоевград. 

Проф. Христова обясни, че този вирус засяга предимно горните дихателни пътища, но "има един букет мутации, които му дават предимство в залавянето за рецепторите и съответно по-бързо да прониква в организма".

Бързам да успокоя, че през месец май беше докладван в Индия, вече е в над 50 страни в света и никъде не е достигнал широко разпространение. Дори в Индия около 5 процента, за Европа е малко повече от процент. Така че, независимо от месеците, в които той можеше да се разпространи, не успя да се наложи, да измести Омикрон ВА.5, но се следи с безпокойство – именно заради това нарастване на броя случаи ВА 2.75, но едва ли ще създаде нова вълна, каза проф. Христова.

Проф. Христова уточни, че възрастните хора, при които е установен подвариантът Кентавър, не са пътували зад граница и са в добро общо състояние, а пробите им са от края на месец август. Вероятно има много повече случаи, защото се секвенират само PCR положителни проби, които са изпратени до НЦЗПБ, уточни тя.

При Кентавър не се налагат хоспитализации, няма съобщения в световен мащаб за по-сериозна клиника при него. Отделно имаме натрупан имунитет с ваксиниране, с преболедуване, при някои хора дори многократно. Така че този подлежащ имунитет води до това, че имаме паметови Т-клетки, лимфоцитни клетки, които много бързо се активизират при нова инфекция и много бързо залавят вируса преди той много да се е размножил, и съответно да има шанс да ни увреди“, обясни проф. Христова.

Според проф. Христова обявяването край на пандемията от COVID-19 в България зависи от здравните власти, които трябва да вземат предвид становищата на водещите здравни центрове по света. По думите ѝ, тъй като вирусът ще продължи да живее сред хората и да разболява голяма част от тях, е много рано да се говори за край на пандемията.

Ако имаме шанса вирусът да е изчерпал възможностите си за мутации, или поне за кардинално нови мутации, които да доведат до нови варианти – тогава, да, постепенно ще намалее не само заболеваемостта, няма да има пандемичен характер, а ендемичен в отделни зони. За съжаление, ние като слабо ваксинирана страна, може би ще останем ендемична зона и вирусът ще остане сред нас. Дано да няма тежки мутации, а да са само мутации, които водят до възникване на подварианти, каза директорът на НЦЗПБ.