До момента у нас няма регистрирани случаи на маймунска шарка, заяви пред Нова телевизия доц. Атанас Мангъров.

Той поясни, че има възможност заболяването да стигне до България, но “опасността да се развие в тази част на света е минимална”.

Маймунската шарка е открита през 1958 г. в Централна и Западна Африка при лабораторни маймуни. Заболяването засяга най-вече дребни бозайници. Преминава при хората при близък контакт - хранене, одраскване, ухапване.

Доц. Мангъров обясни, че опасността да се заразим е минимална.

“Да се заразим с маймунска шарка е като да ни се падне джакпот от тотото - има 90 случая в цяла Европа. Не очаквам да станат много повече”, заяви той и допълни, че е нужно да се спазва елементарна хигиена.

“Ако някой установи, че има температура, мехурчест обрив, подуване на лимфни възли, болки по мускулите и ставите, може да се прегледа. Но няма да умрем от тази шарка”, каза още лекарят.

Той обясни още, че смъртните случаи на маймунска шарка при хората се дължат на това, че те са хипотрофични, недохранени и с придружаващи заболявания.

Също пред Нова телевизия проф. Тодор Кантарджиев обясни какви са симптомите на болестта.

„Повишаване на температурата, болки в гърба, мускулите, главоболие и обрив. Първите мехурчета се появяват по лицето, след това по цялото тяло – най-много по ръцете и краката. Инкубационният период е от 7 до 14 дни. Карантината е 21 дни”, обясни съветникът на Столичната община по здравните въпроси.

Той обясни, че това са поксивируси, които са може би най-едрите вируси, които причиняват заболявания, главно на повърхностния слой на кожата.

"От тази група вируси е едрата шарка. От 1980 година децата не се ваксинират за едра шарка. Хората с маймунска едра шарка са до 40-годишни - значи неваксинирани за едра шарка”, обясни проф. Кантарджиев.

Специалистът обясни, че случаите са с ниска заразност.

"От 50 контактували с болните е заболял само един. В момента се изяснява начинът на предаване”, добави професорът.