Нов метод за съхранение на донорски бъбреци ще намали броя на органите, които стават негодни за трансплантация, съобщи британският в. "Индипендънт".
Благотворителната организация Кидни рисърч Ю Кей (Kidney Research UK) съобщи, че около 100 бъбрека годишно от донори биха могли да бъдат съхранени за трансплантация.
Въз основа на данни за период от три години на националната кръвна и трансплантационна банка експерти на организацията са определили колко донорски бъбрека годишно се смятат за клинично негодни за трансплантиране.
"Изследването, което финансираме, цели да разшири критичния период от приемането на донорския орган до трансплантирането му", каза Сандра Къри, изпълнителен директор на Кидни рисърч Ю Кей.
Авторите на новия метод смятат, че той може да бъде внедрен в рамките на три години и да реши някои от логистичните и оперативни проблеми, свързани с трансплантациите.
Пациентите чакат средно година и половина за трансплантация на бъбрек, някои дори повече и когато бъдат информирани, мнозина от тях се изправят пред трудности и напрежение, включително заради нуждата спешно да се явят в болницата, за да не рискуват да пропуснат животоспасяващата трансплантация, каза Къри.
Д-р Джон Стоун и проф. Джеймс Филдс от "Пебъл байотекнолъджи лабораторис" във Великобритания са успели да открият начин за съхранение на донорски бъбреци за повече от предписаните досега три до шест часа. Те удължават съхранението на донорския орган чрез нормотермична перфузия, при която в бъбрека се изпомпва богата на кислород кръв.
Сега стандартният метод за съхранение е охлаждане в лед, но колкото по-дълго органът е върху лед, толкова по-голяма е вероятността да се увреди.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Коледна проповед: Папа Франциск забрани на служителите на Ватикана да клюкарстват
Терористът на коледния базар в Германия бил противник на исляма
Орбан обвини имиграцията за нападението в Магдебург
PISA: Българчетата са най-функционално неграмотни в Европа. Къде сме година след теста