Преговорите за здравеопазването: Клиничните пътеки си отиват, пациентът вече няма да е ''торба с пари''

Янка Петкова Последна промяна на 24 ноември 2021 в 17:30 16625 0

Качествени медицински услуги и ефективно изразходване на обществения ресурс, така че пациентът да не е "торба с пари" - около тези базови цели се обединиха преговарящите по проблемите на здравеопазването от "Продължаваме промяната", БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България".

Сесията беше водена от съпредседателя на ПП Асен Василев. 

Кого изпратиха партиите

От БСП - Георги Михайлов, Георги Йорданов, Бойко Коруков, Динко Странски

ИТН - Ивайло Христов, Иван Лютаков, Андрей Чорбанов, Силви Кирилов

ДБ - Александър Симидчиев, Таня Андреева, Катя Панева

ПП - Асен Василев, Иван Маджаров (в качеството си на експерт и председател на БЛС), Антон Тонев, Виолета Лорер

Справянето с пандемията - краткосрочен приоритет

Участниците в дискусията се обединиха около тезата, че ваксинацията трябва да бъде доброволен акт, макар да оставиха вратичка за задължителност при някои групи - лекари, учители, социални работници. Разбраха се, че за това е нужно обсъждане в по-широк формат. Прие се предложението на БСП за кризисни щабове - държавен и по региони. Участниците отхвърлиха предложението на ИТН за създаване на ковид болници, за да не остават без лечение хората с хронични заболявания. Според ДБ, БСП и ПП по-уместно е да се създаде ефективна система за разделяне на потоците от пациенти. Не се прие предложението на проф. Чорбанов за изследване на Т-клетъчния имунитет на населението:

"Т-клетъчен скрининг?! Отиваме на ниво НАСА, Чорбанов. Да не се изсилваме, ние нямаме имунология, ще правим национална кампания. Това са страшни пари! Да бъдем по-скромни", реагира проф. Георги Михайлов от БСП. 

В крайна сметка всички се съгласиха, че е необходимо детайлно епидемиологично проучване, тъй като без него не може да се планират ефективни мерки при следващи вълни. Споразумяха се финансирането на инфекциозните болници и отделения да бъде не на база извършена дейност, а според капацитета, тъй като заетостта им се определя от пандемичните вълни.

Кратък спор възникна дали трябва да има задължителни протоколи за лечение на ковид. Според д-р Симидчиев от ДБ това е наложително, д-р Силви Кирилов от ИТН се обяви против задължителния характер на протокола. След уточнения какво е протокол, кое гайдлайн и кое стандарт се разбраха да се следват универсални стъпки при прием на пациент с коронавирус, но лекарят да решава как да го лекува според индивидуалните особености.

След съгласие по параметрите на мерките за борба с пандемията преговарящите дискутираха средносрочните цели в сектора.

Абсолютно единомислие има по темата за е-здравеопазването - електронните досиета, които трябва да са готови до края на 2022 г., националната здравно-информационна система.

Клиничните пътеки бавно си отиват

Премахването на клиничните пътеки (КП) и преминаването към диагностично-свързани групи (ДСГ) предизвика по-оживена дискусия. Георги Михайлов от БСП заяви, че това няма алтернатива, но първо трябва да се направи анализ, да се коригира дисбалансът в остойностяването на КП.

"Наясно сме, че няма как от Коледа да премахнем клиничните пътеки, но няма да позволим ново отлагане на реформата. Клиничните пътеки си отиват бавно, но завинаги", подчерта проф. Михайлов. 

От ИТН припомниха, че у нас вече е имало пилотни проекти по въвеждане на диагностично-свързани групи и предложиха преминаването към новата система на финансиране на медицинските дейности да стане с пилотен проект в определена болница или в избран регион.

"Клиничните пътеки да се предоговорят, за да се преостойностят като преход към диагностично-свързаните групи с пилотно въвеждане на новите финансиращи механизми", обобщи Асен Василев и допълни, че при ДСГ разходите се увеличават три пъти. От БСП опонираха, че в дългосрочен план ще намалят с 50%. 

Партиите се разбраха също за въвеждане на методични ръководства за лечение и диагностика до декември 2021 г.

Трябва ли да има държавна агенция за контрол

По-сериозен беше дебатът за създаването на държавна агенция, която да контролира как се харчат парите за здравеопазване и какво лечение се осигурява на пациентите.

Според БСП, след като има ИАМН, няма нужда от създаването на нова агенция, още повече, че съществуват етични комисии към съсловните организации. Тези комисии са с орязани правомощия, опонира д-р Маджаров и призова за законодателни промени, които да ги овластят.

Целта на една такава агенция не е да преследва лекарите, възрази д-р Симидчиев, а да осигурява ниво на качество и ефикасност в системата. В крайна сметка преговарящите се споразумяха ИАМН да бъде преобразувана и да не е подчинена на Министерството на здравеопазването.

Болниците в труднодостъпните райони

По време на срещата беше постигнато споразумение за финансово подпомагане на болниците в труднодостъпните райони - те да получават пари не на база извършена дейност. За да се определи как точно ще става това, ще бъде извършен анализ, който трябва да предложи вариант за преструктурирането на тези лечебни заведения според потребностите на района. Средствата, които ще са необходими първоначално, ще бъдат заложени в бюджет 2022, обеща Асен Василев.

Безплатните лекарства за деца до 14 г.

Предложението на БСП за осигуряване на безплатни лекарства за децата до 14 години предизвика бурна дискусия. Според д-р Маджаров това ще доведе до натиск върху личните лекари, които ще бъдат затрупани от родители, желаещи да се сдобият с "безплатни сиропчета", без децата им да имат необходимост от това. Д-р Таня Андреева от ДБ подчерта, че плащането на макар и малка сума има дисциплиниращ ефект и по този начин родителите ще поемат отговорност за лечението на децата си, освен това отпада вероятността с антибиотика на детето да се лекува таткото.

След размяна на обвинения в популизъм партиите все пак постигнаха съгласие лекарствата за за деца да бъдат 100% платени от НЗОК, като се създадат ясни контролни механизми за получаването им. Прие се и предложението на д-р Андреева НЗОК да плаща потребителска такса на педиатрите за прегледите на деца, тъй като в момента са безплатни.

Присъстващите си стиснаха ръцете и по предложението за стимулиране на профилактичните програми за деца и изграждането на Национална детска болница, чийто подготвителен анализ да приключи до края на 2022 г. Постигнато беше и решение финансирането на програмите за контрол и превенция на детските заболявания да стартира още от следващата година.

Да бъдат или да не бъдат болниците търговски дружества

"Болниците да не са търговски дружества. Незабавно да започне подготовка за лишаването от права на търговски дружества на общински и държавни болници. Отстъпление от това искане от страна на БСП няма да има", ултимативно постави темата проф. Михайлов.

Гледната точка на социалистите получи подкрепа от "Има такъв народ", които обаче подчертаха, че тази реформа не може да се осъществи без промяна в Закона за лечебните заведения.

"Смяната на статута няма да реши проблема с изтичането на пари, не съм сигурен доколко това ще прехвърли фокуса върху пациента. Когато променяме модела на управление, не бива да спираме с промяна в статута. Нужни са фундаментални промени. Ако не са търговски дружества, тогава какви да бъдат?", попита Асен Василев.

Какъв точно да бъде статутът на държавните и общински болници преговарящите не можаха да решат, но отбелязаха, че трябва да бъде направен обстоен анализ, да се уточни как ще бъде упражняван контрол върху дейността им. Неясно остана и как ще бъде заплащан медицинският труд - дали по количествен или по качествен критерий, дали на база професионален ценз или според категоризацията на лечебното заведение.

Все пак стигнаха до консенсус, че финансирането на дейността ще се извършва според приоритетите от здравната карта и на база качеството на лечението. Болниците, които харчат обществен ресурс ще бъдат подложени на обществен контрол.

Прието беше предложението на "Продължаваме промяната" съотношението минимална-максимална стойност за заплати и бонуси да е 1 към 20. Одобрена бе и другата идея на ПП да бъде забранено заемането на управленски позиции в две различни структури. От ИТН дойде предложението за не повече от 2 мандата за директори на болници.

"Това ще отвори системата за младите специалисти, повече хора ще получат възможност за кариерно развитие. Иначе стигаме до здравен феодализъм", аргументира се доц. Тонев от ПП.

Демонополизация на НЗОК, премахване на доплащането за лечение

Представителите на преговарящите партии повдигнаха и въпроса за демонополизация на НЗОК. Макар отдавна дискутирана, темата все още няма ясно решение. Както и по предишни спорни точки, присъстващите решиха да започнат първоначално с анализ, който да даде отговор кой е най-добрият модел на здравно осигуряване, преди да се стигне до премахване на монопола на касата в определен момент.

От ИТН настояха за изсветляване на доплащанията в лечебните заведения и обявиха, че ако се спре източването на средства от системата, ще бъдат спестени около 1 милиард и 200 млн. лв., което може да реши проблема с даването на пари от пациентите.

Доболничната помощ

По тази тема присъстващите се споразумяха за разширяване на скрининговите програми и повишаване на ваксинационния обхват за социално значими заболявания. От ДБ предложиха да бъдат създадени курсове за болнични асистенти, здравни секретари, болногледачи, които да са в помощ на лечебните заведения. Според д-р Таня Андреева подобно обучение може да се осъществява и в гимназиалната степен на образование. Има огромна нужда от хора, които да осигуряват палиативни грижи за пациентите, подчерта тя.

Предложено беше парамедиците и фелдшерите отново да бъдат интегрирани в системата, особено в райони, където няма достъп до квалифицирана медицинска помощ. От БСП настояха те да имат възможност да разкриват собствени практики, както беше разрешено на медицинските сестри и акушерките.

Спешната помощ

Според ИТН проектът за оптимизиране на спешната помощ у нас е провален, въпреки сериозния финансов ресурс, който се осигурява по европейска програма. Все още има центрове, които не разполагат с оборудвани линейки, не се строят обещаните филиали за спешна помощ. От БСП настояха и частните болници да разкриват спешни звена, тъй като в момента тази дейност се покрива основно от големите университетски и държавни болници, които търпят сериозни загуби, тъй като голяма част от спешните пациенти са здравнонеосигурени. Всички се обединиха около решението за разширяване на обхвата на спешната помощ с адекватни центрове - план за реализация на тези намерения трябва да бъде изготвен до юни 2022 г. Постигнато беше съгласие и за по-високо заплащане на работещите в системата.

Лекарствена политика

Достъпът до лекарства на хората с хронични и редки заболявания трябва да бъде подобрен, решиха преговарящите. Те обаче се съгласиха, че са необходими консултации с Българския фармацевтичен съюз, за да бъдат инициирани законодателни промени, които да улеснят достъпа до медикаменти, медицински изделия и парентерални храни на пациентите. 

"Причината да водя тази сесия, е че мога да поема финансов ангажимент по основните приоритети в здравеопазването. Първите ресурси, които ще пренасочим, ще дойдат със запушването на течовете в системата", заяви в заключение Асен Василев.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови