Обмислят създаването на стратегически болници

Предстои да се изготви проект във всеки регион да бъде формиран нов тип лечебни заведения като стратегически, които да имат еднаква апаратура и еднакво развити профилни специалности, за да гарантират както еднакъв достъп до качествено здравеопазване и специализация.

Това съобщи проф. д-р Костадин Ангелов, председател на парламентарната комисия по здравеопазването по време на дискусията „Национален диалог за бъдещето на специализацията в системата на здравеопазването в Република България“. Извънредното заседание бе свикано по настояване на болничните асоциации.

По думите на Ангелов проектът е в процес на обсъждане, а идеята е да се намалят различията в достъпа до качествено здравеопазване. Това според него ще осигури и еднакви условия за специализация на младите лекари. Как ще функционират тези болници ще бъде описано в стандарт, който трябва да бъде изготвен от Министерство на здравеопазването стана ясно още по време на дискусията.

Очаквано представителите на болничните ръководства се обявиха срещу исканията на протестиращите млади лекари и обявените 260 млн. евро целево финансиране за стартови възнаграждения на лекарите без специалност.

Не парите са важни

Според Венелина Милева, член на Националното сдружение на частните болници, дебатът се концентрира върху възнагражденията като числа без мисъл.

"Въпросът за специализациите е изключително съществен и лампата светна така, че да покаже на системата, че чрез високи възнаграждения не се събират специализанти. Има десетки места с висок заплати, но с липса на кандидати, което е сигнал", каза тя.

По думите ѝ начинът на провеждането на конкурсите трябва да обсъди, защото това е съществен и отговорен процес към формирането на бъдещите специалисти. Милева постави и въпроса за адекватност на съдържанието на учебниците и равни условия за обучение.

"Не сме желани за специализации. Искането за по-високи стартови заплати ще ни доведе до финансов колапс. То създава огромни диспропорции. Или старите лекари ще спрат да работят, или младите няма да получат това, което им е обещано", каза Неделчо Тотев, председател на Сдружението на общинските болници. От асоциацията на университетските болници заявиха готовност за подкрепа, тъй като са "с най-голям потенциал". Оттам уточниха, че проблемите със специализациите са комплексни.

Доволните специализанти

Във времето за изслушване на представителите на лекарите без специалност се появиха медици от различни краища на страната, които единодушно обявиха, че са доволни от условията, в които работят. 

"Областната болница във Велико Търново ни създава добро поле за развитие, участваме в оперативната дейност, имаме широко поле за изява и възможност за курсове в по-големи университетски болници. Болницата не ни обвързва с договор", обяви специализантка от великотърновската "Д-р Стефан Черкезов". 

Много доволен от условията за специализация се оказа и млад лекар от пазарджишката многопрофилна болница, според когото финансовият аргумент се извежда като най-важен, но "по-важно е какво може да се направи за пациента". Все пак той уточни, че не може да се оплаче от заплащането си и призова младите си колеги да се позамислят, дали парите са най-важното.

Оптимистично бе и изказването на млада лекарка от болницата в Кърджали, която обаче отбеляза необходимостта от равен достъп до ресурси, заплащане на допълнителните курсове, устойчиви условия за специализантите, актуализация на обучителните програми, които са остарели, както и бонуси за менторите, които ги обучават.

Специализантка от русенската университетска болница "Канев" подчерта, че в ЕС вече се говори за уеднаквяване на специализациите и мобилност на лекарите. "Доброволството понякога е повече от специализацията", призна тя. Младата лекарка обърна внимание, че не всички нейни колеги имат достъп до модерна апаратура, което е проблем, и че курсовете за допълнителна квалификация често се заплащат от лекарите, а не би трябвало да е така.

Доведени под строй

"Основното ни искане, свързано с наредбата за специализациите бе прозрачност при провеждането на конкурси", припомни д-р Калина Божилова от ИК "Бъдеще в България".

Тя припомни, че протестиращите настояват и за обновяване на учебните програми, за ефективен механизъм за проследяване на манипулациите, извършени от специализантите, за ясни и справедливи критерии при даването на акредитации на обучителните бази, за осигуряване на възможност от страна на болниците младите лекари да посещават конференции ежегодно, да има определено в наредба минимално заплащане на специализант, а държавна субсидия да се изплаща на специализанта, а не на лечебното заведение. "Ние не протестираме само за пари", каза д-р Калина Божилова.

Студентката по медицина Василена Димитрова коментира, че доволните специализанти са поканени от болничните асоциации. Тя припомни, че в клиничните пътеки не е предвидено заплащане на лекарския труд и попита дали не е време вече лекарският труд да бъде остойностен. По думите ѝ липсата на специализанти в общинските болници се дължи на недобро заплащане или на лоши условия на труд и лош мениджмънт.  

"Остротата на изказването произлиза от желанието да промените света, но добрият тон води до желаните резултати", репликира Костадин Ангелов. Колегата му Лъчезар Иванов пожела да узнае какво решение предлагат протестиращите млади медици.

"Моята длъжностна характеристика не включва да правя реформи в здравеопазването. Нито получавам съответното възнаграждение. Вие сте хората на тези позиции и от вас зависи, затова се обърнахме към вас и Министерството на здравеопазването", заяви в отговор д-р Калина Божилова.

За приемлив баланс между исканията на специализанти и работодатели се обявиха от ДПС - Ново начало. Андрей Чорбанов от ИТН изрази мнение, че лекар се става в по-малките болници.

Надежда Йорданова от ПП-ДБ обърна внимание на пълната липса на инициатива от страна на здравното министерство.

На дискусията присъстваха и представители на съсловните организации на лекарите, фармацевтите и синдикатите.

Следете новините ни в GoogleNews