Мръсният въздух е причина за 11 000 смъртни случая годишно

Замърсяването на въздуха е причина за около 11 000 случая в България, показват данни на Световната здравна организация. Аналогична е и статистиката на Европейската агенция за околната среда, според чийто доклад за 2022 г. поради излагане на фини прахови частици у нас загиват почти 13 000 души годишно.

Данните са част от доклада "Превенция на заболяванията" и бяха представени от доц. д-р Ангел Джамбов на пресконференция на сдружение "Въздух за здраве".

Най-сериозен източник на фини прахови частици е комунално-битовото отопление, следвано от производството на енергия от топлоелектрически централи, разнасяния от вятъра прах, както и селското стопанство. Възрастните и хората с придружаващи заболявания, децата, бременните жени, домакинствата и общностите с по-ниски доходи и хората с други съществуващи рискови фактори са най-уязвими към здравните последици от замърсяването на въздуха.

По данни от официалния мониторинг на качеството на атмосферния въздух в България през последното десетилетие се наблюдава устойчива тенденция към подобряване на качеството на атмосферния въздух в страната, посочи експертът, според когото има необходимост от качествени проучвания на мнението и информационните потребности на медицински специалисти и пациенти.

Има нужда от масови кампании, за да се обърне внимание на гражданите, че мръсният въздух крие сериозен риск за здравето им. Да бъдат поставяни информационни табла на публични места, като метрото, да има обсъждания в училищата и университетите, да бъдат привлечени известни личности към каузата.

Това са част от препоръките на експерти от сдружение „Въздух за здраве“ и едноименната лекарска мрежа, които в партньорство с Министерството на здравеопазването, представиха три доклада с проучване на проблема със замърсения въздух. Специалистите подчертаха важността на осъзнаване на проблема и необходимостта от превенция.

"Замърсяването на въздуха е допълнително утежняващ фактор за здравето", коментира заместник-министърът на здравеопазването доц. д-р Михаил Околийски. Планираме мащабна информационна кампания на езика на хората, в която да говорим за нуждата от скрининг", каза той. 

Околийски добави, че е поискал от Световната здравна организация (СЗО) изследване на поведенческите нагласи на българите - "защо не се пазят и защо пушат по две цигари едновременно, карайки колата си, която няма катализатор“. По думите му кампанията трябва да е насочена към всяка от обществените групи, за да бъдат посланията по-конкретни.

"Използвах времето си в министерството, за да обърна внимание върху важността на инвестициите в сферата на общественото здраве", каза Околийски. "Мога да се похваля, че за първи път в историята на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) най-голямото увеличение, което беше дадено, е за извънболнична помощ и медико-диагностични дейности - точно тези неща, които са необходими, за да се превентира болестта, да се хване в най-ранната фаза и да не се стигне до тежки заболявания", добави той.

Околийски посочи и необходимостта от повече национални станции за мониторинг на фини прахови частици (ФПЧ) 2,5. Мнението му бе подкрепено от заместник-кметът с направление „Зелена система, екология и земеползване“ в Столичната община Надежда Бобчева.

"Има нужда не само от повече такива уреди, но и да се подобри тяхната ефективност. Въвеждането на нискоемисионните зони (НЕЗ) в централната част на столицата е една от мерките за подобряване на качеството на въздуха", посочи Бобчева. Осъзнаваме, че това е само за три месеца, но беше добра стъпка, каза тя. По думите ѝ първоначалните данни за ефекта от НЕЗ сочат, че броят на дните, в които има замърсяване в централната част на София, са намалели. Друг извод е, че софиянци не са нарушителите, а по-често това са автомобили от страната, каза тя.

"Миенето на улици, подобряването на градския транспорт, осигуряване на нови отоплителни уреди са сред мерките, на които общината залага. Осигурени са повече средства за по-добра поддръжка на зелените системи", каза Бобчева. Освен замърсяването от автомобили, изгарянето на гуми е една от идентифицираните причини за замърсяването на въздуха. Бобчева обърна внимание, че благодарение на неправителствения сектор в общината са осъзнали и проблема с азотния диоксид.

Общо девет процента от общата смъртност се свързва със замърсяване на въздуха, каза проф. д-р Анжелика Велкова при представянето на доклада „Промоция на здравето“. Подобряването на здравната грамотност е важно, настоя тя. "Всеки трети българин не може да се справи с достъпа, четенето, разбирането и използването на здравна информация за подобряване на собственото си здраве и това на близките му", каза Велкова. Най-уязвими са деца, бременни и възрастни хора се посочва в нейния доклад.

„Пациентите със специфични групи заболявания са подходящ обект за информационни кампании на национално и регионално ниво“, се казва още в документа. Ролята на лекарите е важна в определянето на индивидуалния риск на отделните пациенти от замърсяването на въздуха - проследяването на тяхното състояние и съветите относно поведението, намаляващо здравните ефекти на мръсния въздух, е друга препоръка от специалистите. Възможно е изготвянето на плакати или постери за учебни заведения, университети, лечебни заведения и публични места. Велкова отбеляза и кампанията "Европейски ден без автомобили".

"Проблемът със замърсения въздух не може да бъде решаван на парче", каза д-р Александър Симидчиев, председател на сдружение „Въздух за здраве“. - "В нашата организация сме се фокусирали само върху здравните аспекти на въздушното замърсяване", уточни той, но напомни, че има и социални, и екологични аспекти.

Експертите от неправителствения сектор формулират две групи последици от мръсния въздух – краткосрочни и дългосрочни. Сърбеж в очите, екземи и атопичен дерматит, инфекции на горните дихателни пътища, задух, сърцебиене, отпадналост, главоболие, тревожност са част от краткосрочните последствия за здравето. Отпуснатост на кожата, преждевременна поява на бръчки, понижена функции на белите дробове, астма, рак на белия дроб, инфаркт са сред дългосрочните последствия. Отчита се, че инсулиновата резистентност попада и в двете групи.

Праховите частици са основен показател за качеството на въздуха напомнят специалистите, а сред възможните решения за подобряване на качеството са оптимизиране на управлението на градските и индустриални системи на отпадъци, на градската транспортна политика и др. Ако се подобрят мерките, ще се намалят и хроничните заболявания, казаха експертите.

Следете новините ни в GoogleNews