Реналната денервация е иновативна процедура, при която се "парят" (изгарят) нервните окончания около бъбречната артерия. В резултат артериалното налягане трайно се понижава. Методът се прилага при пациенти с хипертония, които не реагират на медикаментозната терапия.
Кога и как се извършва манипулацията, разказа проф. Иво Петров, медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център. Поводът бе пресконференция на тема „Неконтролирана хипертония – предизвикателства и решения“.
Диагноза "неконтролирана хипертония"
„Артериалната хипертония е един от най-големите убийци на съвремието заради липсата на физическа активност, затлъстяването, вредните навици и застаряването на населението. Поне 30% от населението по света в определен момент от живота си има високо кръвно налягане. В 95% от случаите това е заболяване само по себе си, а не резултат от друг здравословен проблем", каза проф. Петров.
Той цитира Европейското дружество за хипертония, според което като резистентна хипертония се определя измерването на кръвно налягане над 140/90 mm Hg, въпреки че пациентите водят здравословен начин на живот и приемат три медикамента. Американските специалисти разширяват тази дефиниция и приемат, че ако болният взема пет лекарства и само по този начин стойностите на кръвното му налягане са в норма, той пак страда от неконтролирана хипертония, обясни специалистът и допълни, че в тези случаи може да се приложи метод известен като "ренална денервация".
Какво представлява катетърната ренална денервация
Това е минимално инвазивен метод, при който влизаме с катетър през аортата на ръката и стигаме до нервните окончания около бъбречната артерия. С помощта на микротокове те се прогарят. Колкото повече точки се "парват" с микротокове по хода на бъбречните артерии, толкова по-голямо е падането на артериалното налягане. Процедурата продължава час-час и половина и на следващия ден пациентът може да се върне на работа. Реналната денервация се заплаща от Националната здравноосигурителна каса от 2023 г., а болничният престой е 24 часа, обясни проф. Петров.
Той подчерта, че за разлика от лекарствата, които имат определен период на ефект, този механизъм действа завинаги. По думите на кардиолога особено важно е, че се понижава артериалното налягане в ранните часове на деня, когато се случват основната част от инфарктите и инсултите. Проучване на клиниката, която професорът ръководи, показват над 90% ефективност на метода.
Процедурата е нискорискова, едва при двама на 1000 души може да има някаква увреда на бъбреците. Рискът е равен на този при плацебо, увери кардиологът и допълни, че процедурата не отменя приема на медикаменти.
Кои са подходящите пациенти
Не всеки хипертоник подлежи на такава интервенция, подчерта проф. Петров. Той изброи обстоятелствата, при които тя може да бъде приложена.
Подходящи са хората, които имат артериално налягане над 140/90, въпреки приема на поне три медикамента. Те са с т. нар. резистентна хипертония, която не може да се повлияе с лекарства. В голяма част от случаите артериалната хипертония не е вторично заболяване, а основно и конкретна причина за появата му не може да бъде открита. В резултат възникват усложнения – сърдечна недостатъчност, съдови заболявания – атеросклероза, мозъчно-съдови заболявания (инсулт). Процедурата е приложима и при хора с болни бъбреци (стига да отговарят на критериите), с тахикардия, предсърдно мъждене, сънна апнея, зле контролиран захарен диабет, затлъстяване, посочи кардиологът. Друго изискване е бъбречната артерия да е с диаметър поне 4 милиметра.
„Не бива да забравяме и нещо много важно – алгоритъмът за справяне с високото кръвно налягане включва и промяна на начина на хранене, повишаване на физическата активност, редукция на теглото, след това е приемът на медикаменти и накрая минимално инвазивните процедури“, очерта пътя на пациента проф. Петров.
У нас процедурата се извършва в 11 лечебни заведения.
Янка Петкова
Янка Петкова e работила като водещ в радио „Мелодия“, репортер и новинар в радио „99 – Контакт“, редактор в сп. „Моето бебе и аз“, автор на "Мама Нинджа". От 2018 г. е в екипа на OFFNews с ресор "Здравеопазване".