Ако продължаваме да бъдем с ниско имунизационно покритие, не бих се учудила да се появи вариант с български произход. Навлизайки в гостоприемник, вирусът сякаш взима живот назаем и започва да диктува условията. Колкото повече пасажи минават от човек на човек, толкова повече даваме възможност на вируса да се усъвършенства. Затова се появиха и тези варианти.

Това каза пред "Bulgaria on air" доц. Любомира Николаева - Гломб, ръководител на отдел "Вирусология" в Националния център по заразни и паразитни болести.

По думите й на 99,5% Делта вариантът е доминантен у нас, а новият Мю е под наблюдение и все още не буди безпокойство.

"Той не циркулира в нашата страна. Пробва се да влезе, но не успява, защото по-адаптивният и заразен е Делта. Мю е проблем на Латинска Америка. Има Бета вариант, има Гама вариант - това са варианти, които също будят безпокойство. Първият е характерен за Южна Африка. Гама е най-застъпен в Бразилия, беше засечен за пръв път в Япония. Ламбда е от вариантите под наблюдение", обясни доц. Николаева-Гломб.

Доцентът определи нежеланието за ваксинация като "безотговорност и престъпен индивидуализъм". 

"Живеенето в общество означава отговорност към собственото здраве, но и към здравето на околните. Напълно подкрепям ректорите и ръководителите на учреждения, които изискват сертификат или отрицателен тест. Това е отговорност към обществото. Студенти и лекари, които са в досег с пациенти, може да бъдат източник на инфекция", подчерта тя. 

Според нея в България има феномени, при които преди да възникне болестта, хора вече са я прекарали. "Чувам как много хора са изкарали COVID-19 през 2019 г. Това е несериозно. Липсата на антитела и Т-клетъчен имунитет означава, че човекът е изкарал настинка. Повече от 200 са вирусите, които причиняват подобни състояния", категорична е експертът от националния център.