Какви проблеми създава лятото на кожата и кой е правилният начин да ги избегнем и да я защитим – това обикновено са въпросите, които си задаваме в сезона на отпуските. Отговорите потърсихме от д-р Димитър Черкезов от дерматологичния кабинет на МБАЛ „Св. София“.

Д-р Черкезов, като че ли лятото не е най-милостивият сезон към кожата – сух въздух, UV-лъчи, насекоми, сега имаме и коронавирус. Кое от всичко изброено е най-вредно?

Слънцето е като двуполюсна планета. От една страна е голям приятел на човешката кожа, от друга е голям неин враг. В добрите му качества са синтезът на витамин Д, бактерицидният ефект, който има върху кожата и че при някои заболявания се използва т. нар. фототерапия, която се отразява благоприятно при определени кожни проблеми и дори когато няма възможност в зимните месеци да се изложим на слънце, я правим в специални кабини, нещо, което се доближава до солариум.

Възможно ли е солариумът да има полезен ефект върху кожата?

Няма лекар, който може да каже подобно нещо. Обикновено не го препоръчваме. Кабината, за която говоря, е специална, има специални свойства, използват се специални лъчи.

Важна през летните месеци е фотозащитата. Има два вида фотозащитни препарати – на физична и химична основа. Тези, които са с физични и минерални филтри, разграждат или отблъскват лъчите при контакт с кожата след нанасяне.

Химичните филтри действат по друг начин – абсорбират слънчевата светлина и я разграждат в кожата и тялото. Последните препоръки от 2019 и 2020 г., одобрени от Американската агенция по лекарствата, са, че някои от тези химични препарати могат да бъдат канцерогенни. Това не означава, че всеки такъв крем е канцерогенен, но трябва да се нанася с повишено внимание. Важно е да се отбележи, че когато се нанесат върху кожата, те се абсорбират от нея, абсорбират се и слънчевите лъчи и могат да се образуват свободни радикали, които не са полезни за човешкото тяло. Затова съветваме пациентите да се пазят от слънцето в спектъра между 11 и 16 часа. Да бъдат много внимателни с продължителното излагане на слънце.

Естествено, дамите, които предпочитат да имат добър тен, са склонни да останат по-дълго време на открито в най-горещите часове на деня. Това трябва да става с мярка, с редуване на стоенето под чадъра и излизането. Не е желателно часове наред да се престоява на директна слънчева светлина. Това може да доведе до кожни проблеми. В градски условия хората с по-светла кожа е добре да нанасят слънцезащитен крем 20 минути, преди да излязат от вкъщи и на два, или поне на 4, часа да подновяват защитата.

Козметиката с 50-и фактор на защита от вредното въздействие на UV-лъчите наистина ли е панацеята за хора с много бяла кожа?

Обикновено има разлика дали факторът е 50 или 50+. 50+ може да бъде дори 94, но тъй като законите у нас не го позволяват, не може да се напише, че факторът е по-висок от 50. Малко измамен сегмент е, че е точно 50. В някои арабски държави дори има кремове с фактор 100 или 70. За България 50-ти фактор е най-доброто, с което човек може да се защити, ако се излага директно на слънце и то таргетно, на плаж. 30-ти фактор е достатъчен за градски условия.

Вероятно с този 50-ти фактор можеш да си стоиш на плажа и да се прибереш от морето съвършено бял, но със здрава кожа?

Би могло, но пък тук идва моментът да споменем някои състояния на кожата, които са чувствителни на слънце и се влошават – лупус, розацея, порфирии и др. Слънцето причинява по-силна изява на тези заболявания, затова на всички пациенти с такива оплаквания се препоръчва фотозащита, независимо от сезона.

Има някои лекарства, които взаимодействат със слънцето и са фоточувствителни. Някои антибиотици от тетрациклиновата група и някои ретиноидни препарати за лечение на акне. Рискът от приложението на тези препарати, при интензивно слънчево греене, трябва да се преценява от лекар и пациент, защото може да причини пигментация на кожата на лицето. Трябва да се избягва контакт със слънцето от пациенти, които са на терапия с такива препарати.

Друго, което е важно да се каже е, че летният сезон не е подходящ за извършване на дерматологични процедури, независимо дали са от хирургичен характер – премахване на бенки, нежелателни образувания по кожата. Ако това може да се отложи за есента, е хубаво да се направи. Кожата през лятото се поти активно и се създава по-голяма предпоставка за наслагване на бактериална инфекция. По кожата, нормално, живеят много микроорганизми, които при определени условия могат да станат патогенни и да причинят бактериално или гъбично възпаление, което, от своя страна, трябва да бъде лекувано.

Друг момент са естетичните процедури, които са най-вече пилинги, мезотерапии, лазерни процедури, особено на открити части като лице, деколте. Тяхното прилагане през лятото също не е желателно. Отново има риск от поява на пигментни петна по кожата.

Има ли такъв риск при лазерната епилация?

При нея няма чак такъв риск, защото тя действа с друг интензитет. Ако например правим процедура за премахване на акне по кожата, лазерът е деструктивен, абразивен, унищожава, изгаря най-горния слой на кожата и поради тази причина се получава доста силно изразено зачервяване, което е предпоставка за риск при излагане на слънце. При лазерната епилация параметрите са съвсем други и там рискът е сведен до минимум.

Важно и да се спомене, че някои хронични заболявания – като псориазиса много добре се повлияват от слънчева светлина и дори съветваме пациентите да ходят на плаж, има много добър ефект в 90% от случаите, независимо от възрастта.

Прави впечатление, че при изгаряне все още се използват „народни средства“– спирт, кисело мляко, сок от краставица и каква ли не още „легендарна народна медицина“. Кои са най-вредни?

Спиртът може би е едно от най-вредните. Защото кожата е силно раздразнена, зачервена, изсушена. Спиртът е иритант, той е дразнител на кожата, изсушаващо средство. Освен че дезинфекцира, изсушава много кожата. Временно охлажда, но е заблуда, че е полезен. Киселото мляко не е грешка, но няма и силно изразен позитивен ефект. По-скоро психологически. Има препарати, които съдържат пантенол, и са специално предназначени да успокояват изгорялата кожа.

До каква степен е важен приемът на течности за поддържане на влажността на кожата?

Най-добрият вариант за поддържане на влажността на кожата е приемът на течности. Той е важен не само за кожното, но и за вътрешното здраве. Ако не се приемат достатъчно течности, може да има проблеми от общ характер – дискомфорт, главоболие, отпадналост, свързани с това, че човек губи много вода при нормално изпотяване, и тази вода трябва да се набави. Потта съдържа и соли. Тази загуба на соли допълнително изсушава кожата. Хубаво е да се приемат 2,5 до 3 л вода дневно в летните месеци, освен това е желателно дори в градски условия, когато човек вземе душ, да се намаже с емолиент. Емолиентите са средства, които хидратират кожата и са много полезни, защото запазват кожната бариера. Когато човек се къпе с много гореща вода, силно изсушава кожата си и след това е желателно да се прилага такова средство.

Вярно ли е, че трябва да се избягва и продължителният престой в банята?

Би могло да се каже по абсолютно същата причина, когато водата не е с нормална температура. Парата в банята, водата, която облива кожата, доста изсушават.

Студеният душ толкова полезен ли е за кожата, колкото се твърди?

Студеният душ може да има приложение от медицинска гледна точка във физиотерапията. Но не бих казал, че едва ли не е по-полезен от топлия, истината, както винаги, е някъде по средата.

Как да пазим децата от вредните слънчеви лъчи?

Под 1 година не е желателно бебетата да бъдат на плаж. Те са все още са в процес на развитие на имунната система и нямат достатъчно добре изграден механизъм за реакция на слънчевите лъчи.

Уместно ли е да се използва слънцезащита в тази ранна възраст?

Само при разходки. Добре е да се прилага крем с минерални или физични филтри.

Как да се ориентират родителите когато избират фотозащитно средство?

Всички дерматолози препоръчват да се използва дерматологична козметика - тя е специализирана, тествана и нейните странични ефекти са сведени до минимум. В никакъв случай не трябва да се прилагат препарати, които съдържат алкохол, дори и в минимално количество. Добре е да се избягват доста от видовете мокри кърпички и ароматизатори, те са силни дразнители на кожата, възможно е да се получат контактни дерматити. Проблемът с мокрите кърпи е сериозен, защото се използват масово, но те съдържат алкохол. Той изсушава и е предпоставка за създаване на контактен дерматит, който след това трябва да бъде лекуван, дори с кортикостериоди.

Заговорихме за деца, а ако влезете в някоя майчинска група в социалните мрежи, ще видите десетки снимки на обриви или ухапвания на деца, чиито майки търсят съвет. Как можем да сме сигурни, че ухапаното действително е от насекомо?

Инсектните дерматити изискват консултация с дерматолог. Всяко интерпретиране на ситуацията може да доведе до по-големи грешки, което да влоши още нещата. В момента наблюдаваме активизиране на кърлежи, комари и т. нар. „зли“ мухи. Родителите трябва да са с повишено внимание и да използват репеленти. Не е гаранция, че при всички има ефект, но е за предпочитане.

Може ли да има кожна реакция към репелент?

Не бих казал, че репелентите са опасни, но не са и съвсем безобидни. Старите дерматолози казват, че ако едно лекарство няма странични ефекти, то няма и положителни. Истината винаги е по средата, въпреки това децата трябва да се пазят, родителите не трябва да изпадат в паника. Няма никога 100% гаранция за защита, но в голям процент тези средства все пак са полезни.

Когато попитам алерголози има ли слънчева алергия казват, че такава диагноза не съществува. Но обриви от слънцето има, това каква проява е?

Политически коректно бихме могли да го представим като обрив, предизвикан от слънчеви лъчи. Някои хора действително са чувствителни, макар че няма такава самостоятелна болестна единица. Среща се при продължително излагане на слънце, получават се малки пъпчици. От топлината също може да се получи и често се среща при малки деца, които бива екстремно обличани – обрив от претопляне. Не бива да бъдем свръхпротективни.

Трябва ли да третираме такива обриви или е най-добре да ги оставим да отшумят?

Те отшумяват, но може да се приложи и най-обикновен хидратиращ емолиентен крем, той не съдържа никакви лекарствени свойства, антибиотици, кортикостериоди или противовъзпалителни. Просто помага на кожата да се охлади и да се почувства отново добре.

Да поговорим и за ефектите от коронавируса върху кожата?

Дезинфектантите са изключително актуален проблем, има зачестяване на случаите от контактен дерматит. При някои хора протича много тежко – образуват се мехури, напукване, нацепване на кожата, но няма как в момента да избягаме от това.

Винаги е препоръчително да се слага бариерен крем за ръце. Това също е досадно начинание, но кожата има една невидима бариера, когато тя падне започва дразненето – зачервяването, нацепването й. Добре е на две-три нанасяния на дезинфектант да се слага и бариерен крем след това. В 70% от случаите той защитава от контактен дерматит.

Ръкавиците по-добър вариант ли са?

Ръкавиците създават топло-влажна среда, която е предпоставка за развитие на екзема или гъбички по ръцете. Гумените ръкавици не са препоръчителни за дълго ползване. Възможно е да се развие сериозни гъбична инфекция, защото се създава топла, влажна среда, която гъбичките обожават, а те са много упорити, освен това са нормални обитатели на кожата. При определени условия те започват да правят дерматити, да излющват горния слой на кожата.

Ако трябва да направим здравословен режим на кожата през лятото, какъв ще бъде той?

След душ нанесете хидратиращ крем. 20 минути преди излизане, нанесете слънцезащитен крем, който може да бъде и основа за грим на дамите. Избягвайте директното слънце. Ползвайте дезинфектант, когато се налага, но след това мажете ръцете с бариерен крем, защото коронавирусът е по-опасен от който и да било дерматит.

Д-р Димитър Черкезов следва медицина в Университет „Фридрих Шилер“ в Йена, Германия до 2013 г., а през 2017 г. завършва с отличие медицина в Медицинския факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“. Втората си магистърска степен защитава в Медицински Университет-София през 2020 г., специалност „Обществено здраве и здравен мениджмънт“. Д-р Черкезов е преминал успешно редица практически и теоретични обучения в чужбина – Белгия, Франция, САЩ, Чехия, Грузия и Германия. Той е автор и съавтор на над 20 научни публикации в сферата на дерматовенерологията, общественото здраве и здравния мениджмънт. Професионалните му интереси са концентрирани върху венерологията, хроничните кожни болести, автоимунните и алергичните дерматози, онкодерматохирургията и кожните прояви при вътрешните болести.